Четири години след като избирането на Доналд Тръмп промени формата на взаимодействие на много страни със САЩ, пътят, по който ще поеме световната суперсила след президентските избори със сигурност ще има ефект върху много точки на геополитически натиск - в зависимост от това дали победителят ще се окаже Тръмп, или неговият демократическисъперник, бившият вицепрезидент Джо Байдън. От Иран до Куба и от Китай до Израел, американското участие и влияние върху международната сцена се промени рязко, откакто Тръмп пое поста през 2017 г. Той зачеркна споразумения с някои държави, отчужди отдавнашни съюзници и изостави многостранни ангажименти, които според него не служат на интересите на САЩ. Въпреки че международната общност понякога критикуваше идеята на Тръмп "Америка на първо място", намерила израз в подхода на президента към коронавирусната пандемия, преди него вече имаше места, проблеми и конфликти, където намесата на САЩ не винаги беше оценявана благоприятно - при неговия предшественик Барак Обама и други неотдавнашни американски лидери. Преди пандемията да избухне в началото на 2020 г., най-сериозната глобална тревога беше дали Вашингтон и Техеран са на ръба на катастрофална война, която ще възпламени целия Близък изток. След като това отшумя, мнозина по света внимателно наблюдават какво ще се случи по-нататък - и кой ще живее в Белия дом след три месеца. Ето някои ключови теми, чието развитие ще зависи отчасти от това кой ще спечели президентските избори в САЩ.
Вирусна геополитика
Нобеловата награда за мир, присъдена на Обама, докато беше действащ президент, беше нещо, което Тръмп жадуваше за себе си. Честта обаче се падна на Световната програма на ООН по прехраната. Това беше гръмко одобрение за едно многостранно усилие - основното послание на ООН - по време на пандемията, която създаде сериозна несигурност в прехраната, докато завладяваше света. "Изпращаме сигнал към онзи тип национализъм, при който не се поема отговорност за глобалните проблеми", каза Берит Райс-Андерсен, председателка на Нобеловия комитет. В епохата на пандемията Тръмп заклейми Световната здравна организация и по принцип отхвърли мултилатерализма, също като лидери със сходно мислене като Жаир Болсонаро в Бразилия и Борис Джонсън във Великобритания, които, подобно на Тръмп, омаловажаваха коронавируса и самите бяха заразени.
Битка на суперисилите
Възраждането на Русия и възходът на Китай сложиха край на период след Студената война, в който САЩ бяха единствената суперсила. Тръмп положи усилия да запази отношенията си с руския президент Владимир Путин, въпреки потвърждението от собствените му разузнавателни агенции за намеса на Москва в президентските избори в САЩ през 2016 г. в опит да му помогне, и въпреки твърденията, че Русия тайно е предлагала възнаграждение за убийство на американци в Афганистан. Байдън заяви, че отправя "предупреждение" към Русия и други чуждестранни правителства, че като президент ще действа енергично срещу всяка намеса в американски избори. През последните месеци Китай стана фокус на критиките на Тръмп. Той наложи наказателни мита, направи расистки коментари за произхода на вируса в Ухан и предприе действия по проблеми на киберсигурността. Но независимо дали Тръмп или Байдън ще заема президентския пост през следващите четири години, отношенията на Вашингтон с Пекин изглежда ще си останат трънливи, докато Китай все повече демонстрира сила в международен план.
Споразумения, съюзници, противници
Тръмп превърна в свой приоритет излизането от иранския ядрен пакт на администрацията на Обама и световните сили. Той го нарече "най-лошата сделка в историята" и се оттегли, което зарадва Израел и Саудитска Арабия, но разочарова други. После американците убиха в Багдад най-високопоставения ирански военен - генерал Касем Солеймани. Иран отвърна с ракетен удар по иракска база, обитавана от американски войници. Решението на администрацията да включи в черния списък на САЩ финансовия сектор на Иран - част от широкообхватни санкции, е сигнал за американската посока при втори мандат на Тръмп. Байдън, който беше вицепрезидент на Обама - привърженик на по-многостранен подход - би могъл да поднови диалога със съюзниците, които активно се противопоставиха на политиката на Тръмп, и евентуално със самия Иран. Що се отнася до израело-палестинския конфликт, споразумението, което Тръмп сам провъзгласи за "сделка на века", не се хареса на палестинците, когато беше обнародвано по-рано тази година. То на практика даде зелена светлина на израелска анексия на окупирания Западен бряг, с което сложи край на идеята за две държави и на десетилетната политика на САЩ по отношение на еврейските селища. Затова израелският премиер Бенямин Нетаняху е сред лидерите, които внимателно ще следят изборите. При Тръмп отношенията на САЩ с Европейския съюз и НАТО също преживяха значителни трусове. Много европейци и техните правителства остават дълбоко привързани към такива многостранни блокове. Байдън, наследник на външнополитическа традиция повече в духа на другите американски лидери след Втората световна война, казва, че би възприел по-помирителен подход към дългогодишни съюзници. Тръмп разчиташе, че стъписващият му подход към севернокорейския лидер Ким Чен-ун ще бъде неговото знаково наследство във външната политика. Но срещите на върха бяха щедри на зрелища и скромни на осезаеми резултати, докато в същото време дадоха на Ким част от статута, за който той копнееше. Това усилие не се радваше на особено обществено внимание през последните месеци и доколкото предишната политика може да е показател, Байдън няма да търси нови срещи на върха.
Военното присъствие на САЩ в чужбина
Тръмп се оплакваше от "безкрайните войни" на Америка и беше се заканил да ги прекрати. Военните обаче бяха неприятно изненадани от последното му изявление, че до края на тази година всички американски войници ще напуснат Афганистан. Думите на Тръмп смутиха американските военни и дипломати, някои от които казват, че поставянето на краен срок може да възпрепятства сключването на мирно споразумение между талибаните и афганистанското правителство. Байдън казва, че войските трябва да бъдат изтеглени отговорно и че трябва да се запази остатъчен контингент за борба с екстремизма. Тръмп поиска също да бъдат изтеглени американските военни от съюзническа Германия, където са базирани от десетилетия, и притисна Пентагона да изготви план, чието реализиране ще струва милиарди и ще отнеми години. Заговори се и за съкращаване на американските сили в Южна Корея. Тръмп критикуваше съюзниците, които според него не влагат в сигурността толкова средства, колкото САЩ. Няма признаци, че Байдън ще вижда нещата по същия начин.
превод: БТА