Протестът в Ню Йорк
Ако протестиращият човек беше символът на отминаващата 2013 година в България, то не може да се каже същото за имигрантите в Северна Америка. Още по-малко пък за тези в Чикаго. Докато площадите в България се пълнеха с хора, които през февруари протестираха срещу енергийната мафия, а през лятото - срещу назначението на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, то подкрепата от нашата диаспора в Северна Америка дойде от няколко малобройни протеста. Най-активни бяха групите в Ню Йорк и Торонто. Но в Чикаго имаше два протеста, на които се събраха по около двайсетина души. Според Петър Атанасов, който участваше активно, това е заради големите разстояния. „Общността тук е голяма, но твърде разпръсната. Не е единна. Хората са разделени на малки групички, които комуникират помежду си. И резултатът беше - на протестите бяхме няколко приятелски кръга."
Според Петър има още една причина за това в най-българския град в чужбина да няма протести в солидарност с това, което се случва в България - липсва средна класа. „Това е двигателят на обществото. Това са хората, които правят промените. Ние тази средна класа я нямаме. Имаме богати хора, които не живеят близо до църквата и няма да се вдигнат да дойдат. Те вече са много далеч от това нещо", добави Петър. За сметка на това сънародниците ни в Ню Йорк измисляха различни форми на протест и дори поискаха оставката на правителството на Орешарски по време на маратона в града. Тогава състезатели и публика носеха шапки и знамена с надпис „#Оставка".
За тази апатия към политическата ситуация в Родината трябваше да ни подскажат още резултатите от преждевременните избори, след като кабинетът „Борисов" подаде оставка. Едва около 3,370 българи в САЩ пуснаха бюлетина на изборите в рекордно малко избирателни секции - 11. В Канада бюлетина пуснаха 1,238 наши сънародници. ГЕРБ се оказаха безспорните първенци след резултатите в Северна Америка, но това не успя да им помогне в опита да създадат кабинет.
Директен полет?
И ако политическите връзки с Родината не ни вълнуват, то директната по въздух си остава тема, която предизвиква ентусиазма на много хора тук. Полет София - Чикаго - София без прекачване е мечта на мнозина, която предстои да се сбъдне до месец. Повече от година отне на българската авиокомпания BH Air да организира всичко - от лизинга на самолет през разрешителните и начина за продажба на билети. Това, което е ясно засега, е, че първият директен полет от българската столица до Ветровития град ще бъде по някое време напролет. Чакат се последни разрешителни от FAA, които са се забавили заради т.нар. правителствен шътдаун през есента. Полетът ще е два или три пъти в седмицата и се очаква билетите да бъдат с до 40% по-евтини от тези с прекачване. Авиокомпанията е наела голям Airbus A330, който ще има две класи на обслужване - първа и пътническа. Засега не е ясно кога и дали ще има директен полет до Ню Йорк.
За директен полет и безвизово пътуване до САЩ се надяват мнозина. Но засега няма изгледи това да се случи. България продължава да бъде сред страните, за които Америка иска визи. Надежда, че това може да се промени, даде външният ни министър Кристиан Вигенин по време на посещението си в Ню Йорк в края на септември. Според него има сериозна подкрепа това да се случи както от партньори на България във Вашингтон , така и заради натиск от Европейския съюз. „Възможно е да бъде прието законодателство, което да вдигне прага на отказите, който беше свален много ниско досега, да бъде вдигнат по-високо, за да може няколко членки на ЕС освен България да отговорят на този тип изисквания." В момента, за да отпаднат визите, американското посолство в София трябва да отказва на по-малко от 3 процента на искащите визи.След промяната този процент би бил 10 и България по-лесно би отговаряла на това условие. Но дали и кога ще стане, само времето ще покаже.
Правителството продължава да помага на българските училища тук. Само за тази учебна година са отпуснати около 1 милион лева субсидии за тях. А те продължават да се увеличават. В Чикаго сега те са 10, а в цяла Америка - около 40. Най-голямото в момента се оказа „Малко българско училище" в Чикаго, което отне първенството на доскорошния лидер - „Джон Атанасов". Най-предпочитаното школо сега започва издаването на български дипломи за средно образование за учениците си, които завръшват там и девети клас. Така те ще могат да кандидатстват без проблем за университет в България и където и да е в Европейския съюз, без да държат приравнителни изпити. Дали ще успеят да задържат първенството и нивото на обучение, което предлагат, предстои да разберем.
Телевизионни истории
През тази година стартира и един от най-дългоочакваните проекти - първият телевизионен канал за българите в Северна Америка BiT. От 18 юли всеки делничен ден репортерите предлагат най-интересните теми от деня в новинарска емисия, която си партнира със CNN и bTV. Телевизията има свое бюро в София и кореспонденти там. А наскоро започнаха да се появяват нови предавания. Празничната им програма е изключително интересна (виж страница 18), а от BiT обещават, че през новата година ще стартират още предавания, сутрешен блок и ще започнат излъчването на български сериали. BG VOICE е партньор с телевизията и двете медии споделят общи ресурси и нюзрум. Размахът, с който беше построен каналът показва сериозната инвестиция на братята Павел и Румен Вълневи, които са негови собственици.
Именно в BiT Новините успяхме да чуем и видим историите на българите, които бяха на метри от атентата на маратона в Бостън. Сънародниците ни описваха случилото се като „неописуемо" и „ужасяващо", като "ад в сърцето на Америка".
„Бях точно на финалната линия и очаквах най-добрата си приятелка, която участваше в маратона. Бях със семейството й и моите приятели. Когато това се случи, тъкмо хапвахме.
На излизане от мястото, където се хранихме, видяхме хора, които тичаха, плачеха, обаждаха се на най-близките си. Чух експлозиите, но взривът не беше толкова силен, беше суперлек. Когато излязохме, помислихме, че се е случило нещо малко. Но се разминахме с толкова много полиция, с плачещи хора и тогава осъзнахме, че става нещо страшно", разказа българката Силвия Вълева.
„Попитах полицая какво се случва, той каза само: „Момиче, бягай, багай в обратната посока!" Тръгнах да бягам незнайно накъде, тръпката беше ужасяваща - плач, сълзи."
Телевизията успя да ни направи и съпричастни с историите на сънародниците ни, които пострадаха от потопа в Колорадо през септември. Затворени пътища, местности, превърнати в езера, тавани се срутват, а дъждът не спира. Емилия Иванова вижда това само за една нощ. И не само. Реките в Болдър, където тя живее, както подлези и мостове са превърнати във водопади. „Такъв дъжд през живота си не бях виждала, казва Емилия. - Нито в България, нито в Америка." Тя остава във фармацефтичния завод, където работи цяла нощ. „Всичко беше разрушено, спомня си Емилия. - Там, където бях аз през нощта, падаха и таваните. А стената, външната, за която имаме закачени от вътрешната страна някакви електрически табла, също беше мокра. "
Трагедиите на 2013-а
И ако природните трагедии заобикаляха българите тук, то тези, които сами си причинихме, отново влязоха в новините. В края на април 29-годишният Панчо Иванов загина при тежка катастрофа в Шифорд, Луизиана. Той карал камиона си по маршрут от Калифорния, когато по неясни засега причини се врязва в друг камион пред него. „Беше ми като брат - казва най-добрият му приятел Георги Бошнаков през сълзи. - Но вече го няма." Най-трудно обаче е да съобщи трагичната новина на родителите на своя приятел, когото те не са виждали от осем години. "Как да им кажеш, че детето им го няма вече?"
Панчо Иванов е карал по магистралата I-20 точно на границата между Луизиана и Тексас. Заради станала по-рано катастрофа в насрещното платно колите се движат бавно. Камионът на Иванов се забива в друг камион пред него. Пламъци обхващат кабината му и се налага да я разрежат, за да извадят тялото му. Българинът загива на място.
Най-близките му се сбогуваха с него на служба в църквата „Света София" в Дес Плейнс. „Той е моето малко братче и винаги ме наричаше какче", каза сестра му Даниела Михайлова, която за последно чува брат си по телефона само четири дни по-рано. "Последните му думи бяха: "Ще се чуем, когато се върна."
Друга нелепа трагедия почерни още едно семейство и обърка съдбите на няколко други. 31-годишният Ивайло Иванов почина през юни след седем дни в кома. Той пострада пред заведението Rog's в Шилер Парк.
Обвиненият за инцидента Станимир Дойчев е на свобода, след като плати 5 хиляди долара от гаранцията си. Според полицията Станимир се качил на своя „Лексус", завърял гуми и блъснал паркиран „Джип Гранд Чероки". Колата отскочила и удрила Ивайло. Според свидетелски показания с съда Станимир не спрял и за секунда.
В полицейския доклад пише, че след катастрофата Станимир се прибрал и обадил се на свой приятел, че си ляга. Около 2 часа след полунощ на вратата му чукат полицаи от Шилер Парк, които го арестуват. Преди това обаче на профила му във Facebook се появява следния статус: „Готино е да удариш колата на някого, докато е паркирана. Наистина харесвам предницата си... прее**на? Надявам се да умреш, лайнар." Срещу Станимир има няколко обвинения, най-тежкото от които е за напускане на инцидент, при който е причинена тежка травма и смърт. Максималното наказание по всички обвинения е 14 години, но юристи не изключват българинът да се размине и с пробация.
В катастрофа през февруари сънародниците ни в Лас Вегас загубиха Марин Петров. 42-годишният българин е ръководил танцовия състав към BG училището в града допреди две години. Мъжът има две момченца - на 8 и 14 години.
През август пък нашата общонст в Детройт се сбогува с гимнастика Петър Георгиев. На 9 август, прибирайки се от тренировъчен лагер, 48-годишният Петър пропуска завой в областта Едънвил, щата Мичиган, и намира смъртта си мигновено. инаги се грижеше за нас, дори и в най-трудните дни. „Направи всичко възможно, за да станем най-добрите спортистки", каза Ана Гейнридж, една от най-добрите състезателки в школата на Георгиев.
Първият и единствен треньор на Петър - Иван Григоров, все още не може да повярва, че е изгубил един от най-видните си състезатели. „Той беше най-добрият. Тренираше при мен от 6-годишен. И досега няма друг състезател, който да е толкова кадърен и да изпълнява така добре съчетанията на кон с гривни. Затова неговият прякор беше Пешо Коня. Няма друг като него." Най-големият успех на Петър е петото място на олимпийските игри в Сеул през 1988 година. Зад гърба си той има още редица призови места от национални, европейски и световни първенства.
Това е поредната трагедия, която потресе българската общност в Детройт. Само шест месеца преди това съотборник на Петър и негов близък приятел - Деян Колев, се самоуби.
И ако трагедиите и инцидентите на 2013 г. ни даваха поводи да се замислим за постъпките си, то годината ни предложи и много възможности да се съберем заедно за приятни поводи. Традиционният BG събор, организиран от „Америфрейт системс", тази година се срещна с лошото време. Но и то не успя да помрачи празника на ентусиастите на 1 и 2 юни. „Много сме щастливи, че намираме толкова българи тук, каза Диана Алексиева, която пътува близо пет часа със семейството си от Детройт специално за да присъства на събора. - Времето не може да повлияе на настроението."
За трета поредна година българският събор събра сънародниците ни за два дни на музика, танци, спортни турнири и забавления за цялото семейство. За всеки имаше по нещо. Така Диана, Костадин и останалите присъстващи описаха програмата на двудневния фест. „Който иска футбол, има да играе. Който иска музика, кефи се на българска музика", добави Диана, като описа именно забавната част като най-хубавата. „Много рядко може да се чуе българска музика на живо. Благодарим за чудесното изживяване."
Ансамбъл „Хоро", които участваха на събора тази година, отбелязаха и десетия си юбилей. През ноември те събраха приятели и почитатели на голям концерт. Организаторът на събитието и създател на ансамбъла Ирина Гочева успя да го опише с една дума. „Динамика, разбира се! Тя оправдава всичко, което правим. Има ли застой, значи нещо не са добре нещата. Всичко трябва да върви нагоре, да има движение. Движението е ритъм, това е!"
Динамика имаше и в гастролите на българските изпълнители тук. Годината откриха музикантите от „Ку-ку бенд" Годжи, Гъмзата и Цветан Недляков, които покориха сърцата на българите с тоталните хитове на групата. Бившата им вокалистка Нели Петкова пък завърши годината с няколко концерта из Америка. Като цяло обаче попфолкът тази година отстъпи водещата си позиция, след като отново има трудностти с изваждането на работни визи за тях. Турнето на Малина се провали именно заради това. Но за сметка на тях видяхме две рок групи - „Сигнал" и „Фондацията". И въпреки че турнетата на двете банди почти се засякоха, залите и заведенията навсякъде бяха препълнени с почитатели на рока. И то толкова много, колкото чалгата отдавна не е събирала. Още рок ще има и през новата година. BG VOICE научи, че за турне се готвят и момчетата от група Б.Т.Р.
Какви ще бъдат събитията, които ще запечат следващите 12 месеца, зависи само от нас. А BG VOICE отново ще бъде тук всяка седмица, за да ги опише и сподели.
