Българите обичат Русия, но Западът им насажда обратното - евроатлантическа ориентация. Това става ясно от интервю на руската посланичка Елеонора Митрофанова, дадено за прокремълския вестник „Комсомолска правда“.
В интервюто, публикувано във вторник, Митрофанова казва, че руското посолство няма никакви, дори и работни контакти с българските власти, а двустранните отношения са в „пълна стагнация“ и са ударили „историческо дъно“.
Интервюто идва дни преди войната в Украйна да навърши две години. На 24 февруари 2022 г. Русия навлезе в тази държава, бързо превзе една пета от територията ѝ и я обяви за своя, като я включи в конституцията си. България от първия ден осъди агресията, а впоследствие помогна на Украйна с оръжие, техника, боеприпаси и хуманитарна помощ. Хиляди българи помогнаха за интеграцията на украинските бежанци в страната.
Заради подкрепата на страната за наложените санкции на Русия Кремъл включи България в списъка на "неприятелските държави" през март 2022 г.
В интервюто за руското издание Митрофанова твърди, българските власти действат по указание на "[свои] задокеански ръководители" и "насила натикват страната в парадигмата на конфронтация с Русия".
Русия традиционно смята, че западната ориентация на страните от Източна Европа е резултат от външен натиск, а не от избор на местните жители. Тя определя като американска намеса бунтовете срещу диктаторски и проруски режими в Украйна, Беларус, Грузия, балтийските държави и страните от бившия съветски лагер.
В интервюто си за "Комсомолска правда" Митрофанова казва, че на местните власти в България се дава "съвет" да се въздържат от комуникация с руското посолство, а русофобията се насажда от управляващите в името на "евроатлантическата солидарност".
Посланичката смята, че "русофобията се е превърнала в държавна идеология на страната" и че всеки, който поддържа "конструктивно отношение към Русия" е подложен на огромен натиск. Тя изброява кръга от хора, които по думите ѝ страдат от такъв натиск, като започва с журналистите и продължава с "обществени дейци и сънародници".
Прочети още
През 2023 г. по случай първата годишнина от войната социологическата агенция "Алфа Рисъчрч" проведе представително проучване, според което само 9,3% от хората смятат, че европейските страни трябва "да изпълнят исканията на Русия". От друга страна, 51% от българите смятат, че Европа трябва да действа единно срещу всяка военна агресия.
През октомври 2023 г. Русия беше вписана като главната заплаха за България, Черноморския регион, Европейския съюз (ЕС) и НАТО в частта „Среда за сигурност“ от проекта за нова Национална отбранителна стратегия. Два месеца по-късно руският президент Владимир Путин нарече Черно море руско, което провокира реакция от страна на българския премиер Николай Денков.
"Надявам се българското общество най-сетне да чуе, че има нужда от внимание в тази посока", каза той тогава.
Пред "Комсомолска правда" Митрофанова коментира и интервюто си за водещия на "Политически НЕкоректно" Петър Волгин, без да го назовава поименно. То не беше излъчено след негативна обществена реакция и решение на Програмния съвет на БНР. Руската посланичка определи това като цензура.
В началото на седмицата Митрофанова говори и пред руска прокремълска телевизия, за която също каза, че в БНР има цензура.
Петър Волгин е критикуван заради това, че безкритично разпространява официалните тези на Кремъл по повод войната в Украйна. През пролетта на 2022 г. той беше наказан дисциплинарно от Програмния съвет на радиото, след като съобщи в ефир невярната информация, че българският кораб „Царевна“ е бил превзет в Украйна.
В средата на 2022 г. българското правителство с председател Кирил Петков взе решение да обяви 70 руски дипломати за персона нон грата, след като съобщи, че са работили срещу интересите на страната. Митрофанова коментира, че това пречи на работата на посолството.
При решението на правителството посланичката постави ултиматум то да бъде отменено и заплаши със затваряне на руското посолство в България. Това обаче така и не се случи.
