През февруари 1953 г. полицията в Ню Йорк е повикана, за да се разправи с тълпа, която е наобиколила гостуваща знаменитост. Униформените трябвало да разпръснат хората от витрината на популярен магазин в Манхатън, където върху червена кадифена платформа седи сребристосив пудел.
Мастърпийс е резултат от манията на един човек да създаде перфектния пудел и по онова време той е наричан най-ценното куче на света. И скоро ще стане жертва на престъпление, неразкрито и до днес.
Съвършеният пудел
Мастърпийс дължи появата си на родения в Русия през 1895 г. Алексис Пуласки. Той служи в руската императорска армия до комунистическата революция през 1917 г., след което бяга от страната заедно с голяма част от висшата класа, пише chr.bg. През 1925 г. пристига в Съединените щати и се възползва от това, че никой не го познава, като започва да твърди, че е граф.
Пуласки е висок, с посребрена коса и достолепно присъствие, което допринася за и без това добре развитото му умение да е убедителен. В Русия е развъждал добермани пинчери (доберманите са от групата на пинчерите, интересен факт), но след като през 1939 г. гледа пуделите на свой приятел, той се насочва към тази порода. Пуласки наема помещението на бивше заведение в Манхатън и открива фирмата Poodles, Inc., която предлага грижи, пансион и аксесоари изключително за
новия му любим модел кучета
В допълнение към бизнеса Пуласки се вманиачава по печеленето на киноложки изложби. През 1946 г. едно сребристосиво кученце привлича вниманието му и той решава, че има пред себе си бъдещ шампион. Само след 8 седмици обучение то е регистрирано в Американския киноложки клуб като „Мастърпийс на Пуласки“.
Мастърпийс се състезава на регионални изложби и в крайна сметка постига мечтата на своя стопанин да спечели. Постепенно Пуласки решава, че кучето му може да е предназначено за нещо по-голямо от обичайните състезания и организира коктейли с ексклузивни гости от цял свят, които се забавляват с триковете на пудела му. В най-известния си номер Пуласки пита кучето:
„Мастърпийс, ти комунист ли си?“
а то енергично поклащало глава, за да отрече.
С нарастването на славата, съвсем естествено се променя и начинът му на живот. Бивш дресьор на лъвове от зоологическата градина в Бронкс е нает да го учи на трикове, а впоследствие натрупва антураж от козметик, бодигард и професионален придружител. Пътническият му куфар е направен по поръчка да прилича на гигантска рамка за снимка с кучето в центъра. А вкъщи 22-сантиметровото, 4-килограмово куче често си почивало върху легло с балдахин от зелено кадифе.
Най-много пари изкарвал от разплод
Най-голямата част от доходите му идвали от разплод – той печели около 11,000 долара годишно от чифтосване. Самият Пуласки твърди, че пуделът му би поклатил глава при предложение за чифтосване за по-малко от 500 долара. Така потомството му постепенно стига до над 300 екземпляра, някои от които са притежание на особи като Джуди Гарланд, Гари Купър и Ева Перон.
Скоро муцунката му се появява в реклами на дрехи, обувки, завеси и телефони.
Пуласки твърди, че той дори вдъхновява къдрава прическа, модерна сред жените по това време. Славата на кучето в един момент става толкова голяма, че според Американския киноложки клуб пакистанският принц Али Хан предлага на Пуласки 25,000 долара (равняващи се на почти четвърт милион в днешни пари), за да го купи за съпругата си, филмовата звезда Рита Хейуърт. Пуласки се присмива на офертата, но въпреки това е поласкан от високата оценка на пудела си.
Когато не пътува или не работи, Мастърпийс си почива заедно с другите пудели на стопанина си в Poodles, Inc, където собственикът гордо се хвали, че кучетата му са толкова добре обучени, че не се нуждаят от клетки или каишки, за да бъдат мирни.
Той никога не се замисля, че някой може да злоупотреби с това добро поведение…
Къде изчезна Мастърпийс?
29 май 1953 г. е като всеки друг ден в Poodles, Inc – кучетата, сред които и нашата звезда, се излежават на възглавниците си, докато арфист от нощен клуб им осигурява музикален фон.
Мастърпийс е в града за по-продължителен престой, след като дефилира с дрешки с великденска тематика на модно ревю. Малко след 13:00 ч. Пуласки се връща, след като е излязъл за кратко и извиква малкия си приятел да забавлява група клиенти, които влизат в магазина. Кучето обаче не отговаря. Пуласки и служителите му претърсват сградата, но марковото животинче го няма. Те незабавно се обаждат в полицията.
През следващите седмици са сигнализирани властите в 13 щата, а доброволци претърсват целия град. Предложена е и награда – която включва друг пудел – за връщането на Мастърпийс, без да се задават въпроси. Компанията Gotham Hosiery, един от клиентите на кучето, разпространява 3,500 листовки за него. „Да откраднеш такова куче е все едно да откраднеш диаманта „Хоуп“ – казва Пуласки. „То е известно в целия свят. На никого не може да му се размине!“.
Но на крадеца му се разминава
Единствената следа за изчезването на кучето е свидетел, който казал на полицията, че е видял елегантна тъмнокоса жена в червено палто да напуска Poodles, Inc, следвана от малко сиво куче. Свидетелят намира за странно, че пуделът не е бил на каишка, а я е следвал послушно.
Възможно е Мастърпийс да си е тръгнал по собствено желание – той и преди е излизал от магазина (в този случай се е застоял в близкия магазин за бельо, докато служителите не се обадили на властите да го върнат). Този път обаче кучето не се появява; полицията чака бележка за откуп, но такава така и не се появява.
В годините след изчезването манията по пуделите завладява висшата класа. Филмови звезди като Елизабет Тейлър, Грейс Кели и Катрин Хепбърн се появяват с кучетата си и така те бавно стават най-добрият аксесоар за модерните жени. През 1968 г. Американският киноложки клуб наема 38 души само за да регистрира нови пудели.
Пуласки продължава да развъжда породата, но никой от следващите поколения не може да се сравнява с неговия Мастърпийс. Той умира през 1968 г. на 73-годишна възраст, без да успее да възстанови ценния си домашен любимец.
