Въвеждане на район „Чужбина“, електронното гласуване и гласуването по пощата са във фокуса на инициативите на управляващите в България и започват да се предприемат действия за въвеждането им. Предстои обаче много работа по тях. Това става ясно от думите на председателя на постоянната комисия за политиките за българите извън страната в парламента Антоанета Цонева от ДБ. „Направили сме доста за облекчаването на начина на гласуване в чужбина, но това, което още трябва да се случи, е да се въведе дистанционното гласуване, за да се премахнат физическите бариери пред вота в чужбина. Защото българските граждани извън граница показаха, че имат интерес – рекордни числа от хора гласуваха на последните три избора“, каза тя. Цонева допълни и че има още работа по електронното гласуване – когато електронната идентификация бъде въведена от Министерството на дигитализацията, ще трябва да се започнат първите стъпки към експериментално гласуване през интернет. „Ние имаме готовност да обсъждаме и гласуването по пощата. Това са стъпки, свързани със заздравяване на връзките между българските общности и институциите на българската държава, които според нас са много важни“, каза още депутатката от управляващата коалиция. Според Цонева след окончателното обявяване на резултатите от преброяването в България ще трябва да се коригира и броят на депутатските мандати в страната. Трябва да се създаде и район „Чужбина“, както от „Демократична България“ сме обещали на избирателите си, каза още Цонева. Но уточни, че на НСИ са му необходими още няколко месеца за въвеждане на данни и от хартиеното преброяване, както и за верификация на информацията. Българите, които живеят в чужбина, са около 1.5 млн. души. Това обяви председателят на Националния статистически институт Сергей Цветарски пред депутатите от комисията за българите в чужбина. Той се позова на последното преброяване на населението и обясни, че почти половината от хората, с които е намаляло населението на страната, всъщност са заминали зад граница. Работи ли законът за българите в чужбина и има ли нужда от изменения, за да бъде наистина в полза на всички сънародници зад граница, ще проучи Националният център за парламентарни изследвания към Народното събрание по искане на комисията. Оценката за въздействие ще бъде изготвена
до края на февруари
Според председателя на центъра за парламентарни изследвания - социологът д-р Теодора Ангелова, това ще даде възможност за информирано решение от Народното събрание за промени в закона или написването на съвсем нов. Тя предложи на депутатите от комисията центърът, който прави и теренни социологически проучвания с национална представителност, да извърши допитване до общественото мнение по въпроси, касаещи политиките към българите в чужбина.
От намалелите с 844 000 българи за последните 10 г. 47% се дължат на емиграцията, 53% - на отрицателния естествен прираст. Това съобщи пред депутатите от комисията председателят на Националния статистически институт Сергей Цветарски. Той съобщи и че окончателните данни от последното преброяване на населението, направено миналата година, според които то възлиза на 6 520 000 души, е възможно да бъдат коригирани нагоре или надолу с 1-2%, след като бъдат
въведени всички резултати
събрани на хартия, и след като завършат процедурите по валидиране на информацията. Около 950 000 българи живеят в страни от Европейския съюз, каза още Цветарски. Най-много те са в Германия - 342 000 души, Великобритания (в ЕС до края на 2020 година) - 102 000, Италия - 56 000, Белгия - 40 000, Нидерландия - 37 000, Австрия - 33 000. С най-бързи темпове българите се заселват в Обединеното кралство, Белгия и Нидерландия, а в Испания няма ръст на български заселници в последните години. Ако добавим и страните извън ЕС, българите зад граница са 1,5 млн., каза Цветарски. Той очаква догодина да са ясни данните от преброяванията на населението във всички страни от ЕС от последния цикъл, от които ще стане ясно къде и колко български граждани живеят.
Прогнозата му обаче е, че българското население ще продължи да намалява заради коефициента ни на възпроизводство от 1,6, който е колкото средноевропейския, но за ръст е необходим минимум 2,1. Освен това няма достатъчно жени, които да раждат, защото страната напускат млади хора с децата си, а възрастните остават тук, допълни Цветарски и допусна, че ако имигрантите станат повече от емигрантите, тенденцията с намаляването на населението може да се обърне. Антоанета Цонева пък обясни, че данните от преброяването на населението могат да доведат на следващи избори до корекция на броя на мандатите в различните избирателни райони. И понеже ръст на населението има само в София, то столицата би трябвало
да излъчва повече депутати
А на базата на по-точно знание за броя на българите зад граница ще може да се определи и колко народни представители „струва“ избирателен район „Чужбина“, както и в кои страни и региони са съсредоточени наши общности, за да разкриваме консулства и провеждаме активни политики към тях.
