„Аз съм един от най-щедрите дарители“, обича да казва за себе си бизнесменът Михаил Михайлов. Той натрупва състоянието си след успех с логистичната компания „Montway“, която преди няколко години продаде. От тогава все по-често е замесен в обществени дейности като покупко-продажбата на сградата на Малко Българско Училище (МБУ), а от около година и в църковните драми около „Св. Иван Рилски“.
Михайлов гради имидж на щедър дарител и спасител на храма, който от години има проблеми с посещаемостта след десетилетие на скандали, съдебни дела и финансови неуредици и намаляващи приходи. Последните му думи и действия обаче подсказват, че той иска или да си направи ПР или да овладее сградата на храма с пари от българската общност и в полза на МБУ. Планът на шега или не придоби името „Малка Българска Църква“.
През последните седмици кредиторът на храма Михайлов (той, а не банките вече държи ипотечните заеми) споделя тревогата си за храма в постове във Facebook и няколко срещи, проведени в сградата на Малко Българско Училище. В един от постовете си той пише: „Моят принос дотук е изкупуването на дълговете за сградата, активно участие в съдебното дело, поддръжка и ремонти на сградата. Повече от това, аз лично не мога да направя!“.
Но какво точно е направил Мишо Михайлов?
Както той признава в поста си – изкупил е дълговете на банките, т.е. той сега е в ролята на банката и предстоящият търг за сградата е иницииран изцяло от него. Търгът ще се проведе в понеделник, 1 юли. Всеки може да се яви на него и да наддава. Ако някой даде повече от разходите, които Михайлов е направил, ще спечели търга. Той твърди, че това са около 610 хиляди долара. Сумата включва разходи по заеми, сметки, ремонти, мениджмънт и адвокатски услуги по делата за несъстоятелност. Ако някой даде повече от това на търга, ще получи сградата и българската общност ще загуби храма завинаги. Последната
оценка на храма го определя на стойност от 1,8 милиона долара
(в края на 2022 г.), казват хора от предишното управление на „Св. Иван Рилски“. Така някой може да придобие на търга в понеделник апетитната сграда в Чикаго за едва 600-700 хиляди долара, може и повече. А разликата между разходите на Михайлов и продажната цена да се окажат добра печалба за бизнесмена. Всъщност, в поста си във Facebook, той дава срок до края на юли на българската общност да направи нещо по въпроса или на 1 август той ще пусне сградата за продажба (в случай, че я придобие на търга поради липса на други оферти).
Преди да поиска "Judgment of Foreclosure" и да пусне сградата на търг обаче
кредиторът Михайлов затвори църквата – точно преди Гергьовден м.г.
Миряните бяха посрещнати от залостени порти и бележка, на която пишеше „Тази сграда е в процедура по несъстоятелност. С решение на съда в Кук Каунти, църквата трябва да бъде затворена, за да бъде запазена докато несъстоятелността бъде финализирана“. Друга бележка показваше изненадата на настоящото ръководство на храма от решението на Михайлов да затвори храма – „На този етап той е във владение на сградата и изненадващо за нас – църквата бе затворена, няма да има достъп в църквата, няма да има служба за Гергьовден.“ Това става след като през февруари м.г. бизнесменът придоби най-големия ипотечен заем за 285 000 долара, който църквата имаше към Fifth Third Bank и се присъедини към делото по несъстоятелност срещу „Св. Иван Рилски“, заведено от другия кредитор – The Heritage Foundation Bank (сумата там е 125 000 долара). Като собственик на първия и най-голям заем, Михайлов получи и възможността да има пръв право на искове към храма.
Той веднага поиска от съда църквата да бъде затворена докато тече процесът по нейното обявяване в несъстоятелност. На 26 април 2023 г. свързаната с Михайлов компания Diglyn LLC, Series K внася в съда иск за „mortgage in possession”. Това е процедура, при която собственикът на ипотеката може да влезе във владение на имота, когато заемополучателят е спрял да прави плащания докато тече процедурата по несъстоятелност. Съдът решава в полза на компанията на Михайлов и в началото на май м.г. църквата е затворена. От тогава той търси варианти за църквата, но изглежда, че не иска да я дари, а търси пари от българската общност, с които да си върне инвестицията. От поста във Facebook става ясно и друго –
Михайлов иска сградата да мине в ръцете на МБУ или на Асоциацията на Българските Професионалисти,
чийто президент е Любо Крулев, който е част и от борда на директорите на МБУ.
Само няколко часа след като публикува статуса си за църквата, Михайлов го коментира със следното предложение, случайно хрумнало му в ранната юнска утрин – „Добро утро на всички ☀️Тази сутрин ми хрумна една идея във връзка със сградата. В този коментар ще добавя хората и свързаните с тях организации с идеална цел, за да може публично да обсъдим тази идея.“ И предлага българската общност да купи сградата на храма на търга - като плати поне толкова колкото той е похарчил за сега за нея, или да наддаде, ако има други оферти. След това сградата да бъде дарена или на МБУ или на АБП.
„Наемът може да бъде символичен, но тъй като една такава сграда изисква постоянна поддръжка и инвестиции в нея, в договора може да има клауза, че собственикът на сградата има право да получи всички приходи на църковната организация, след като са покрити разходите за заплата на отеца, който ще служи в храма и други административни разходи.“, пише Михайлов. Идеите на Михайлов са повече от възторжено приети от семейство Петрови, което контролира МБУ. Майката Живка Петрова, директор на МБУ, пише: Sounds like a plan. Споделям мнението, че млади хора, доказани професионалисти без користни цели, биха могли да бъдат и добри стопани на тази църква под менторството на гъвкав, съобразителен и умен мениджър. Аз лично знаеш с какво мога да помогна и тъй като освен родолюбивите подбуди изпитвам и сантименти към тази църква, можеш да разчиташ“.
Синът Георги Петров, председател на борда на МБУ, пише: „Възможно е всяка една NFP (non for profit, бел.ред.) да създаде дъщерно такова със смесено управление за тази цел. По този начин контролът върху сградата е осигурен.“ Дали има предвид – осигурен за МБУ, не е ясно.
В своята Facebook група „Bulgarians in USA“ директорът в МБУ Георги Бошнаков пише: „Една дълга и изстрадана битка е спечелена, благодарение на доброволната и еднолична самоинициатива на Mihail Mihaylov!“ Не е ясно и коя точно битка е спечелена – прехвърлянето на ипотечни заеми не е нищо сложно, нито битка, особено когато длъжникът е изпаднал в неплатежоспособност. Не е ясно още и дали има каквото и да е дарение от Михайлов към/за църквата. Преди неговото намесване храмът работеше. В момента той се явява в ролята на кредитор, обявил „Св. Иван Рилски“ в несъстоятелност и го е пуснал на търг за продажба. На този етап всичко изглежда като добре премислена инвестиция в имот в Чикаго.
Според друг пост на Михайлов във Facebook на среща в МБУ за съдбата на църквата от 9 юни Георги Иванов, известен в Чикаго като бай Георги градинаря, обещал да даде 450 000 долара за храма. Михайлов щял да дари другите 160 000 до 610 000 долара, за които твърди, че са направените до момента от него разходи. Но след срещата Иванов и хората около него не са се свързали повече. Бай Георги е най-големия дарител и един от създателите на „Св. Иван Рилски“, но впоследствие изгонен от свещеника Валентин Ноцков. Хора от неговото обкръжение казват, че Михайлов не е успял да спечели доверието му.
Във видео във Facebook Иванов казва, че е готов да откупи заемите, но не иска Михайлов да участва в управлението на църквата. "Целта е той да не участва в нашата организация. Искаме да бъде самостоятелни.", казва Иванов и добавя -
"Аз знам какво иска. Иска той да командва - човек, който нищо не разбира от църковни работи"
Иванов бил силно притеснен от идеята храмът да бъде дарен на МБУ или пък другата идея, която Михайлов първоначално лансира за създаването на един вид частна църква. Планът е очертан в меморандум, който Михайлов изпрати преди време до BG VOICE. Накратко - храмът става собственост на организация – фирма или нонпрофит, която го отдава под наем при изгодни условия на друг нонпрофит, който ще е новата църковна община. Така Михайлов ще получи контрол върху новата църква като може във всеки един момент да им прекрати договора за наем, ако бордът не се държи както той иска. Експерти по църковния канон обаче обясниха, че този план няма как да сработи.
„Една църква не е бизнес предприятие. Има канон“,
коментира проф. Георги Иванов – дългогодишен изследовател на църковните проблеми в САЩ и експерт по православния канон - Някои неща не могат да се случат както Михайлов ги планира. Да вземе една сграда и да я даде под аренда – това няма да стане. Една сграда, за да е църква, трябва да получи благословията на владиката. Трябва епископ да положи антиминс, за да се водят служби в нея.“
Близки до митрополит Йосиф в Ню Йорк също казаха пред BG VOICE, че е изключено такава уговорка да бъде приета от БПЦ – сградата да бъде давана под наем на новата църковна общност. „Вероятно владиката ще постави условие сградата да бъде дарена на новата църковна община“, смята проф. Иванов. Нова църковна община в Чикаго обаче не е създадена, а Михайлов не изглежда да има желание да дари сградата. Митрополит Йосиф за сега избягва лична среща с Михайлов, която той опитва да си уреди и дори обяви във Facebook, че е планирана за юни в България. Митрополитът обаче отново не се видял с Михайлов.
Как Михайлов влиза в църковните дела?
Интересно е как обаче бизнесменът, който никога не е бил особено активен в църковните дела на българско Чикаго, проявява интерес към „Св. Иван Рилски“. В края на 2022 г. ръководството на храма не е плащало с месеци заемите, заплатите на отеца и сметките за ток, вода и газ. Тогава те се обръщат към бивши членове на църковната община, които са прогонили, но които имат финансовите възможности да помогнат. Те отказват, но се заемат да предоговорят и да откупят заемите от банките в опит да спасят храма. Междувременно от закъсалото за пари ръководство на „Св. Иван Рилски“ се свързват и с Михаил Михайлов с молба за помощ. Как се развиват в последствие нещата поставят сериозни въпроси за мотивите на Михайлов.
След разговора с тогавашното ръководство, той се свързва с отхвърлените бивши членове на храма. „Той ни извика в един негов офис и ме пита как мога да помогна. Ние му казахме, че не искаме да се меси за момента“, каза в интервю за BG VOICE един от тези бивши членове Борис Борисов. Те обяснили на Михайлов, че работят с адвокатка, която предоговоря условията на заемите. Едната банка дори се е съгласила към онзи момент на отстъпка от 25 хиляди долара. След срещата в офиса на Михайлов неговият адвокат се запознава с адвоката на бившите членове на църквата. Първоначално адвокатът на Михайлов предложил да работят заедно. „Тя имаше пълномощно от председателя на борда на църквата Джордж Флеминг да ги представлява. Тя направи контактите в банките на адвоката на Михайлов и те я изритаха след това. Последният път като говорих с нея ми каза, че не иска да се занимава с нас – „Аз съм християнка и исках да ви помогна, а вие ме прецакахте“, твърди Борисов. Според нея адвокатът на Михайлов я изолирал от преговорите с банките. В резултат той еднолично откупи заемите, обяви църквата в несъстоятелност и даде сградата на търг, поставяйки бъдещето й като български храм под въпрос.
Във Facebook обаче Михайлов се представя се за спасител на църквата, а не просто като кредитор каквито са банките, които преди това държаха ипотеките, а сега са негови. По-задълбоченото четене на постовете на Михайлов показва точно какъв е замисълът – „След публичният търг на 1ви Юли, ако сградата стане моя собственост, ще дам още 1 месец на Българската общност в района на Чикаго да се организира и да предложи екип от хора и план за действие по евентуалното възстановяване на църковния живот в тази сграда. Ще трябват и финансови средства, разбира се.“, пише Михайлов. И още - Ако успеем да съберем нужните средства за закупуване и ремонтиране на сградата, бих предложил тя да стане собственост на вече създадена и утвърдена организация с идеална цел - като пример посочвам Association of Bulgarian Professionals NFP ….Друга организация с идеална цел, която би била добър кандидат за собственик на тази сграда е Малко българско училище.“
Така сграда за близо 2 милиона долара може да бъде овладяна за една-четвърт от стойността й и платена с пари от дарения на българската общност, но дадена на една вече съществуваща организация – училище, което няма никакъв опит в църковните дела. А не е ли редно „един от най-щедрите дарители“ да я купи и направи така както предлага проф. Георги Иванов - „сградата да бъде дарена на новата църковна община“. Или на БПЦ. Или на другия храм в Чикаго „Св. София“. Всички те имат опит в управлението на църкви.
