Международен екип от 45 изследователи, проучващи метеоритните дъждове е установил, че не всички комети се разпадат по един и същи начин, когато се приближават до Слънцето. В статия, публикувана в списание Icarus, те обясняват разликите с условията в протопланетния диск, където кометите са се формирали преди 4,5 милиарда години.
„Метеороидите, които виждаме като метеори в нощното небе, са с размерите на малки камъчета“, казва водещият автор и астроном от Института SETI и НАСА Еймс Питър Дженскинс. „Всъщност те са със същия размер като камъчетата, които са се разпаднали на комети по време на формирането на нашата Слънчева система.“
При формирането на нашата Слънчева система малките частици в диска около младото слънце постепенно се увеличават, докато станат с размерите на малки камъчета.
„След като камъчетата станат достатъчно големи, за да не могат повече да се движат заедно с газа, те биват унищожени от взаимни сблъсъци, преди да могат да станат много по-големи“, каза планетарният учен от НАСА Еймс и съавтор Пол Естрада. „Вместо това кометите и примитивните астероиди са се образували, когато облаци от тези камъчета на места са се сривали в тела с размери от километри и по-големи“.
Когато днес кометите се приближават до Слънцето, те се разпадат на по-малки парчета, наречени метеороиди.
Тези метеорити се движат в орбита заедно с кометата за известно време и по-късно могат да създадат метеоритен дъжд, когато се сблъскат с атмосферата на Земята.
„Предположихме, че кометите се разпадат до размерите на камъчетата, от които са съставени“, казва Дженискенс. „В такъв случай разпределението на размерите и физичните и химичните свойства на младите метеоритни потоци все още съдържат информация за условията в протопланетния диск по време на този колапс.“
Дженискенс и неговият екип от професионални астрономи и любители използват специални видеокамери за слаба светлина в мрежи по целия свят, за да проследяват метеори в рамките на спонсориран от НАСА проект, наречен „CAMS“ - или Камери за наблюдение на метеорити в целия свят.