На днешния ден, неделята след Голяма Задушница, се отбелязва Неделя Месопустна или Месни Заговезни.
На трапезата трябва да присъстват само месни ястия. По време на богослужението в храмовете се чете евангелският текст, посветен на притчата за Спасителя на Второто пришествие. Църквата припомня, че ще дойде ден, в който ще бъде потърсена отговорност за делата, извършени на Земята. Затова призовава вярващите да запазят покаянието, смирението и любовта в сърцата си.
Месни Заговезни е подвижен празник, винаги се отбелязват точно 8 седмици преди Великден и според традицията днес се яде за последно месо до настъпването на Възкресение Христово. Името на празника идва от традиционната вечеря на Месни Заговезни, която трябва да включва само месни ястия. Според народния обред младоженците днес трябва да посетят кръстниците си и родителите на булката, като им занесат дарове от варена кокошка, обреден хляб и вино.
Традиционните ястия за Месни Заговезни са варена кокошка, свинско с кисело зеле, свинско с булгур или нахут, сарми с месо, баница с мас и баница с месо. Едно от задължителните ястия за Месни Заговезни е баницата с мас, която е типична за зимния сезон.
Седмицата след Месни Заговезни се нарича Сирница и през нея до следващата неделя, когато са Сирни Заговезни, може да се ядат млечни продукти и яйца. През цялата седмица до Сирни Заговезни се устройват веселби и игри, защото след това те са строго забранени. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така Църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.
През седмицата - в сряда, петък и неделя - се връзват люлки и момците и момите се люлеят за здраве. Също така през цялата седмица (или само на Сирни Заговезни) се палят огньове и пак за здраве се прескачат. После около тях се играят хора и се пеят песни. Затова празникът се нарича и Поклади.
