Членове на инициативният комитет за издигане на президента Румен Радев за втори мандат, историци, политици, журналисти и преподаватели ще опитат да организират референдум за запазване на Трети март като национален празник. За целта те ще опитат да съберат поне 400 000 подписа в подкрепа на тази идея.

Това обяви евродепутатът от БСП и поддръжник на втората номинация на държавния глава за поста Петър Витанов на пресконференция в БТА в понеделник. На нея присъстваха проф. Искра Баева, също член на инициативния комитет на Радев, директорът на сайта “Гласове” Явор Дачков, бившият депутат от “Атака” Явор Нотев и други.

Поводът те да се съберат в новото движение движение “Трети март” са внесеният от ГЕРБ, ПП-ДБ и ДПС общ проект с промени в конституцията, сред които има и идея националният празник да бъде променен на 24 май.

Макар че идеята за референдум в защита на Трети март идва само две седмици, след като Радев се заяви като застъпник тази дата да остане официален национален празник на България, Витанов каза, че президентът не е част от новата инициатива. Евродепутатът отрече това да е началото на политически проект на Радев.

“Тук сме се събрали хора с най-различни професии и политически пристрастия, но обединени от общонародната кауза да защитим Трети март като национален празник”, каза Витанов.

По думите му “Трети март е линията между оковите и свободата, Трети март е раждането на нашата съвременна държава и Трети март олицетворява подвига на десетките, стотици хиляди, загинали за свободата на България”.

Сред основните инициатори, които не присъстваха на пресконференцията, бяха споменати служебната министърка на спорта Весела Лечева, журналистката Велислава Дърева, която също беше част от инициативния комитет на Радев, боксьорът Тервел Пулев, бившият депутат от БСП Георги Кадиев, журналистката Виза Недялкова, президентът Георги Първанов.

Акад. Иван Юхновски заяви, че евентуалната промяна на националния ни празник, би била “оскърбление за загиналите герои през петвековното турско робство”.

“Трети март не е празник на Руската империя. Това е плод на усилията на българите. Българите десетелителия са се борили за своите права. Това е български празник, това искам да подчертая”, добави Баева.

На 3 март е подписан Санстефанският мирен договор, с който е прекратена Руско-турската война между 1877 и 1879 г. Въпреки често изтъкваното твърдение, че той определя границите на националния идеал за “Санстефанска България”, този договор реално никога не влиза в сила. Освен това е последван от двегодишна руска окупация на територията на България.