„В доброволна карантина съм в София, в „Младост“, казва Евгени. Прибрал се е от Лондон в България, след като чува за необичайните стряскащи мерки на британското правителство. Избрал е да преживее кризата в родината, близо до близките си. Впечатлен е от строгите мерки на летище София, подписал е декларация за доброволна карантина и споделя дом за 2 седмици със своя добра приятелка. Иначе - затвор от 3 до 5 години и солена глоба. „Така трябва да бъде“, казва българинът. Животът на първия български екодизайнер Евгени Петков - Eugenio се преобръща буквално за часове. Заедно с колегите си от модната къща, за която работи - „ESSE VIE London“, е в Париж. Подготвят участието си в Седмицата на модата. „Бях една седмица в Париж, с маска в метрото, със спирт по ръцете и работехме. Почти
мигновено кризата ни връхлетя
много хора в последния момент отказаха пътувания“, разказва дизайнерът. [su_image_carousel source="media: 128196,128195,128194,128193,128192,128197,128200,128201,128202,128203,128204" crop="none" align="center" captions="yes" dots="no" autoplay="0"] „Работих до последно, правих фотосесия. Бях във Филипините и Бали по повод на моя проект за много опростена, достъпна, екологична линия на облекла - сподели пред BG VOICE дизайнерът. - Светът се променя буквално с часове. Хората след тази криза ще бъдат още по-взискателни към това, което ще носят. Бъдещето на модата е в дрехите втора ръка и тези, които са екологични, тоест, изработени от екологично чисти материали и по екологично чисти технологии.“ Модата и въобще производството на дрехи е един от трите най-големи замърсители на околната среда - и като вредни технологии на производство на материалите, и като свръхпотреблението на дрехи, които излизат от употреба и затрупват планетата с бавно разградими отпадъци. Трябва да се забави процесът на производство и въобще на пазаруване. Планетата вече не може да издържа на цялото това замърсяване, което образува производството и претрупването с текстилни отпадъци. „Може би тази криза ни удари, защото всичко беше бързо, всичко беше по много“, коментира дизайнерът. За разлика от своите колеги, Eugenio отдавна говори за това и следва линията на екомодата.
„Рециклирай и бъди в тренда“
призовава той хората от години. Екомодата е все още нещо недостатъчно познато не само у нас. Сред това, което прави Евгени Петков, най-широко разпространено е рециклирането – когато от вече готови дрехи се правят нови. При метода Zero waste (“нула загуби“) платът се използва така, че да не се реже и от него да не се изхвърли и парченце. Част от екомодата е и етичната мода. Според нейните принципи материалите за дрехи трябва да са произведени в страната, в която е дизайнерът, и да се плаща достатъчно на хората, които ги шият. Другото направление е използването на стопроцентови естествени материали – коприна, вълна, памук, лен. Евгени рециклира и парчета, например останали са 2-3 метра от различни платове, използвани за колекции, взема ги от фабриката и прави от тях други дрехи. „Бъдещето ще е във всички тези технологии“, казва дизайнерът. Този 32-годишен вечно усмихнат, добронамерен и позитивен чаровник е първият екодизайнер не само в България, но и на Балканите, който прилага авангардни методи като рециклиране и етична мода. След 12 години работа бедното момче от Ботевград се е превърнало в уважаван и ценен дизайнер на Острова. Излага моделите си в Лондонското сити и два пъти годишно участва в шоурум в Седмицата на модата в Париж. Казва, че е станал разпознаваем като екодизайнер случайно. Роден е в „средностатистическо“ семейство от Ботевград, което разполага с ограничени ресурси. А това винаги е стимулирало Евгени да бъде по-креативен, да рециклира и използва максимално материалите. Като малък
рисува дрехи и обувки по чиновете
в училище. Майка му, която е артистична натура, занимава се с ландшафтен дизайн и рисува хубаво, го подкрепя. Евгени ходи на кръжоци и учи в специализирана паралелка по приложно изкуство. Бащата настоява да завърши „нещо по-сериозно“ като механотехникум, но майката се налага и той завършва Текстилния техникум във Враца, където учи моделиране и конструиране на облекло. На 16 години Евгени вече е любимият частен шивач на много жени. Мечтае да замине за Париж, при голямата мода, и учи сериозно френски. Родителите му нямат средства да го изпратят и той заминава да работи по една програма за гледане на деца, за да види как са нещата в модата отблизо. Когато програмата свършва, трябва да се прибере в България. Но съдбата го намира и в Пловдив. На едно голямо модно ревю за прически е поканен да облече моделите за шоуто на коафьорите. От фирмата за продукти за коса „Шварцкопф“ го канят да изработва дрехи. Междувременно продължава да прави облекла, има си частни клиенти и звезди като Силвия и Теди Кацарови, Мария Илиева и Рут Колева и си следва мечтата. Идеята да прави екомода все още е неосъзната, докато не
среща една репортерка от Ню Йорк
Абигейл Доан. Тя става негов ментор и му отваря очите и вратите към чужбина във време, в което в България екомодата е „някакви парцали, съшити един с друг, а не световна тенденция“. Абигейл го препоръчва на световната екоорганизация, с клон в Хонконг и Ню Йорк. От организацията виждат в негово лице един прекрасен представител от Балканите, където този вид мода все още не е популярен. Той участва в едно еко модно ревю EcoChik в сградата на ООН в Женева, с дизайнери от над 30 държави от целия свят. Представя булчинска рокля, направена от сурова, тъкана на село вълна, и с кринолин от върбови клонки – елементи от българския фолклор. Моделът му е обявен за най-добър Haute Couture тоалет. Негов модел става Юлия Юревич, „Мис България 2007“. Вдига се медиен шум. В някакъв момент Евгени заминава при своя приятелка в Лондон. Тогава все още мечтае да е в Париж, но когато пристига в британската столица, градът и атмосферата много му харесват и решава, че това е неговото място. За около 6 месеца научава английски, приемат го в University of West London, учи за дизайнер с профил плетива. За година се откроява като един от най-добрите курсисти, получава уважението и на учители, и на колеги. Продължава да работи за частни клиенти, но е фокусиран в образованието си. Предпоследната година участва в много голям и известен конкурс за млади дизайнери – „Mittel Moda The Fashion Award“, където показва своя екоколекция мъжка мода. Името му влиза в традиционната селекция от 22-ма обещаващи млади дизайнери. Съдбата влиза в живота му в лицето на една българка – Ралица Петрова. Тя чете за представянето му в Женева и за уникалната му булчинска екорокля и се свързва с него във Facebook. Поръчва си булчинската рокля при него, а той прави втори прототип на дрехата, който е тотално различен и изработен по принципите на екомодата. „Тази жена ми стана
като втора майка
казва Евгени. - Откакто направих булчинската й рокля, тя ми помага постоянно, подкрепя ме морално, финансово, по всякакъв начин. В Лондон живях в нейната къща безплатно. Дойде на дипломното ми ревю. Сега имам модно студио в Централен Лондон благодарение на нея.“ За модна къща „ESSE Vie London“, където сега работи, го препоръчва една негова клиентка, индийка. Има много частни клиенти, предимно индийци и араби, и е доволен от това, защото те могат да си позволят рокли всеки месец. Успоредно с работата за модната къща, Евгени изработва и продава свои колекции в Дубай и Лондон. Представя както шити тоалети, така и плетива, за които му помага майка му от Ботевград. Плетивата му се харесват и купуват много в Лондон. През последните години като запазена марка са му станали облеклата soft tailoring - сака, хубави панталони, структурни рокли, не толкова вечерни, колкото за коктейли. Много от моделите с марката Eugenio имат корсети отвътре и метални ципове, които придават една различна форма на женската фигура. „Моят стил е по-скоро ready-to-wear, или носими неща. Правя и от кутюр за заможни клиенти, старая се да съм гъвкав“, казва дизайнерът. Това е историята на неговата кариера, за която той сега си спомня с носталгия, затворен в жилище в София. Откакто се е завърнал от Филипините и Бали, е настроен много „спиритуалистично“. Преди това се е подстригал почти до нулата. Казва, че ще прекара двуседмичната си
доброволна карантина
в четене на книги. В момента чете „Разговори с Бога“ на Дейл Карнеги. „Тези 14 дни доброволна карантина използвам за почивка, за анализиране на ситуацията и за планове за бъдещето - какво ще научим от това, което се случва - каза Евгени. - Не мисля да работя, защото в момента се променя моделът на нашата индустрия и не виждам смисъл да бъде произвеждано нещо по старите методи и начин на мислене. Предстои преструктуриране, връщане към корените, навътре към себе си, за да видиш какво ще можеш да правиш след няколко месеца, когато светът започне да излиза от кризата. Цялата световна икономика ще работи по нови правила.“ „Дали съм пораснал?... Сигурно... От миналата година вече не гледам на модата като на изкуство, а на първо място като на бизнес и нещо, което е свързано със света. Ние не можем да седим затворени в ателиетата и да създаваме красиви рокли, които не са адекватни на времето, на ситуацията, на кризите. Плаши ме не вирусът, а бъдещето ми“, споделя дизайнерът. И все пак има нещо, което кризата не може да му отнеме - таланта просто да шие красиви дрехи. Способността да оцелява, като събере парчетата от разбитата си кариера, от разочарованията и страха от непредсказуемото бъдеще. Талантът да събере и рециклира парчета от стари дрехи, с които да създаде такива, които ще са адекватни на Новия свят, който се ражда пред очите ни.