Преди четвърт милиард години животът е бил подложен на най-тежкото изпитание, когато измирането е опустошило биосферата на Земята, оставяйки само шепа видове да си проправят път към оцеляването, съобщи Science Alert.

Изглежда, че това „масово измиране“ е било предизвикано от сложна поредица от инциденти. Ново проучване установява, че продължителните, интензивни климатични колебания, които не приличат на съвременните Ел Ниньо, почти несъмнено са влошили с много ситуацията.

Използвайки проксита за измерване на температурните колебания на морската вода и актуализирано моделиране на климата, международен екип, ръководен от геолога от Китайския университет по геонауки Ядун Сун, разработва симулации за прилива и отлива на океанските и атмосферните течения преди около 250 милиона години.

Животът се е разнообразил през епохите, предшестващи катастрофалното измиране, при което пермът отстъпва място на първата ера на динозаврите - триаса. Единствен световен океан обгражда обединението на континентите, създавайки суха вътрешност, обградена от хладни крайбрежни води. иглолистните дървета се сгъстяват в гори, а под клоните им се промъкват четириногите предци на съвременните бозайници, птици и влечуги.

Само 10% от тези разрастващи се семейства на тетраподи обаче щели да създадат бъдещи поколения. Милиони години по-късно океанските видове започнали да изчезват един по един, докато останал едва 1 на всеки 5.

Оттогава светът никога не е виждал подобна загуба на животи, което кара изследователите да се запитат защо точно този период е бил толкова тежък.

Огромен слой магмени скали в днешен Сибир сочи обширен период на вулканична дейност, обхващащ границата между перм и триас преди 252 милиона години, който е твърде случаен, за да бъде пренебрегнат.

Събирайки заедно други доказателства, екипът подозира, че постоянните изригвания на вулкани са довели до загуба на озон и изхвърляне на повече от достатъчно въглероден диоксид за затопляне на атмосферата, докато микробният цъфтеж е наводнил океаните с кислород, преди да го изсмуче отново.

Колкото и катастрофално да звучи, биосферата се е сблъсквала с подобни опустошения, без да се доближава до такива загуби. Много от по-издръжливите видове се адаптират към иначе негостоприемните промени в условията, като се придвижват към полюсите например или намират нови източници на убежище и вода.

Това, което досега не е било разглеждано, е въздействието на големите, краткосрочни колебания в температурата и валежите. Дори и днес променливостта на времето, което води до наводнения и суши, горещини и студове, е причина за широко разпространени екологични загуби.

Анализирайки съотношението на кислородните изотопи във вкаменените зъби на древни морски обитатели, изследователите изчисляват хронология на температурните промени, която предполага сериозно отслабване на атмосферните въздушни течения, когато се разглеждат по-широки климатични системи.

Днес подобни зонални промени в температурата на морската повърхност участват в цикъл на обратна връзка с така наречената циркулация на Уокър. Без обичайната си сила това въртене на въздуха отслабва, променяйки разпределението на повърхностните води в Тихия океан, за да изпрати топъл, влажен въздух на изток към Южна Америка и изсушен въздух на запад, за да изсуши Австралия и Индонезия.

Събития от типа „Ел Ниньо“ са меко казано проблематични, въпреки че продължават само 1 или 2 години. При сравними промени в края на пермския период може да се наблюдават „мега“ вариации на Ел Ниньо, които не само са продължили по-дълго, но са били и много по-интензивни.

Изправени пред върховете и спадовете на сушите и наводненията, както и пред горещините и по-меките условия, видовете, които може да са понасяли интензивни климатични промени, може да са имали затруднения да се адаптират, което е увеличило броя на изчезванията.

Въпреки че моделите предполагат колебания на климата, изследователите ще трябва да открият повече преки доказателства за променливост в геологичните записи, за да са наистина сигурни, че имат нещо вярно.

Откритията обаче могат да поставят съвременната климатична криза в нова светлина, като прогнозите са, че съвременните явления като Ел Ниньо стават все по-силни и чести, което може да окаже влияние върху различните екосистеми по света.