Смъртността от COVID-19 в България е над 1%. Това заяви математикът д-р Лъчезар Томов, изследовател в Центъра за анализ и управление на рисковете към Нов български университет, в интервю за изданието "БГ Новини". По думите му обаче, липсват серологични проучвания, които да показват колко на брой са хората, преболедували COVID-19 и развили антитела, но при множители 3 до 5, които се ползват, към момента има между 600 000 до 1 000 000 заболели и починали, като предстои да починат още между 8 хил. – 12 хил. Това са предварителни оценки, подлежащи на корекции с идването на нови данни и анализирането на причините за смърт по сертификатите на починалите през 2020-та година.
В момента има процес на спад, който е много неравномерен по области, като София се справя най-добре, защото се спазват мерките най-много, но се очакват нови вълни от заразени след Нова година, изчислява Томов. Ако ограниченията останат, тези вълни ще стихнат за 2 до 3 седмици. Ако се отпуснат на 4-ти януари, ще започне нов ръст, който ще е по-бавен от предишния. При пълно отпускане на мерките ще достигнем до по-високо ниво заболели на ден от предишния път, тъй като ще тръгне от по-висока база. Процесът на заразяване е мултипликативен, което означава, че началният брой заразени се умножава по постоянно число и има значение дали започваш от 10, 100 или 1000 случая на ден.
Едно пълно отпускане ще доведе до нов и по-голям скок на надвишената смъртност, тъй като януари е и най-студеният месец в годината, условията за лечение са най-неблагоприятни тогава. Затова развитието на епидемията е изцяло в ръцете на държавата, институциите и хората и техните взаимодействия. На всяко ниво на йерархия трябва да се прояви отговорност, за да се овладее епидемията, от граждани, от фирми, от институции, от правителството.
Учиищата са основен ускорител за епидемията в България, смята Томов. До момента от COVID-19 са починали над 70 учители, затова учебните заведения трябва да бъдат отворени, само когато се изпълнят няколко условия.
По думите му, е необходимо да се намали многократно заболеваемостта до под 10 души на 100 000 (или под 660 на ден за цялата страна реални случаи, не просто позитивни тестове, т.е. около 220 позитивни проби на ден). Трябва да се ваксинират и учителите, за да не се разболяват и да не разпространяват болестта от клас на клас.
Необходимо е носенето на маски в класните стаи. Необходимо е проактивно тестване, комбинация от антигенни тестове и PCR за сметка на държавата, не от училищния бюджет, което би създало мотивация да не се тества.
Тогава могат да се върнат малките ученици. След имунизация на 1 или 2 млн. души, могат да се върнат и тези до 7 клас, а при постигане на колективен имунитет трябва да се върнат гимназистите, които са най-активно разпространяващите вируса сред учениците и имат широки мрежи от контакти поради активното посещаване на заведения, културни мероприятия и домашни празненства, твърди Томов.
Изходните данни за разпространението на COVID-19, с които работят българските учени са от Единния информационен портал, а за другите държави се използват епидемиологични данни от университета “Джон Хопкинс”, източници на Европейски център за превенция и контрол на заболяванията, данни на ООН за популацията, както и локални данни от различни държави, например от Офиса за национална статистика на Великобритания, уточни той.
Според Томов, трябва да се увеличи многократно употребата на антигенни тестове и да се тестват многократно дадени групи хора, за да се увеличи броят на карантинираните преносители на вируса. Трябва да се повишат двойно заплатите в РЗИ и да се удвои или утрои съставът на тези инспекторати. Това е инвестиция за бъдещето, защото епидемиите с времето ще зачестяват и ще стават по-тежки, с по-висок леталитет, смята той. Има много по-опасни вируси от коронавирусите, които могат да прескочат от прилепите като Марбург, Ебола, или техни хибриди с коронавирусите.
Същата е препоръката за инвестиране в научни изследвания и развитието на научния потенциал при епидемиология, вирусология, имунология, статистика и математика. България има нужда от възможности за провеждане на мащабни серологични и епидемиологични проучвания, за бърза обработка на клинични данни и извличане на знания от тях и за по-добро образование на бъдещите лекари по теория на вероятностите и статистика, за да разбират по-добре данните и да могат да управляват риска при лечение по-добре.
Колкото по-добре се проследяват и изолират заразените, толкова по-леки мерки могат да се наложат на цялото общество. Налагането на масовото носене на маски заедно с увеличения капацитет за тестване и правилното проследяване на контакти могат да позволят отваряне на обществото под контрол.
Помогни BG VOICE да излиза на хартия
Подкрепете независимата журналистика! Вашите дарения ни помагат да продължаваме да ви предоставяме актуални, проверени и значими новини.