Събитията и героите, описани в книгата на Николай Стефанов "До Чикаго и Отзад", предизвикаха бурни скандали и противоречиви коментари още с появата на творбата, както и с последвалия филм по нея. Днес обаче случките от страниците на скандалната творба се припокриват с реалността. Главните герои са картаджии, които все някак намират начин да се измъкнат от ръцете на властта - нещо, което някои от реалните българските картаджии в Чикаго не успяха да направят.

При масирана полицейска акция от сутринта на 25 март в Чикаго и предградията бяха арестувани 13 българи, обвинени в участие в схема за стотици хиляди долари, която включва пране на пари, банкови измами и точене на кредитни карти. Някои от прототипите от книгата на Стефанов са зад решетките, други вече са пуснати под гаранция, но въпросът дали изкуството имитира живота остава.

И докато ФБР разследва сочения от прокуратурата за главатар на схемата - Георги Мартов известен още като Мицубишито, авторът Николай Стефанов казва, че истинският Мицу е само споменат в страниците на книгата. Писателят казва, че просто описва реалността в Чикаго. "Тези хора, които в момента са в затвора... нито един от тях не е бил мой прототип. Не съм описал нито един от тези, които са зад решетките", твърди Стефанов.

В книгата един от главните герои, които въртят схемата с картите, е Миро Бореца. "Той е по-скоро индивидуалист, който върши нещата по свой собствен начин, защото си има схеми и прави нещата по уникален начин." За автора Миро Бореца е е един събирателен образ на всички български картаджии.
И ако в творбата Бореца е главатар на схемата за източване на кредитни карти, то в реалността прокуратурата подозира Мицубишито. "Мицубишито присъства само на една маса, но той е реален човек, известен в българската общност в Чикаго. В книгата той не присъства като организатор или master mind на нещата, които се случват днес", разказва още Стефанов.

Въпреки масовият арест авторът не обвинява задържаните българи и не се срамува от тях. "Аз не се срамувам от тях, че са българи. Аз не се срамувам, че съм българин дори и ако са виновни. Това са хора, които са избрали по този начин да живеят, на мен не ми пречат лично. От моята сметка са липсвали пари, но банката винаги ми ги е възстановявала", каза Стефанов. Той се позова на хилядите начини на държави и правителства, които източват пари по европейски програми по легален начин, които обаче не отиват по предназначение.

Според Стефанов това, че няколко българи са задържани, не значи, че една от най-масово практикуваните "професии" от сънародниците ни в Америка ще бъде забравена.

Противно на това, че книгата на Стефанов описва в детайли случващото се днес, той не смята, че творбата му е пророческа. "Не е пророческа, по-скоро е е логична. Плюс това не съм предвидил масов арест на хора в книгата. В крайна сметка моите герои, понеже са ми любими герои, се отървават и се надявам така да стане и сега с реалните хора", заключи Стефанов.

ИЗ "ДО ЧИКАГО И ОТЗАД"

 

Петя се поколеба за момент, но реши да подхване друга тема.

- Мирко, любопитно ми е... Помниш ли, като говорихме за бизнес?

- Да - каза спокойно Бореца. - Що те интересува?

- С какво точно се занимаваш? Как точно го правиш? Не е нужно да ми казваш. Предполагам, че е рисковано.

- За мен рискът е минимален. Я земам процент. Не точим директно кредитните карти.

- Как така?

- Че ти кажем. Картите се точат с машинки. Слага се един чип на банкомато и когато хората идат да си теглят, нали вкарват пино?

- Да.

- Е... Машинката чете чипо, който е запаметил номеро на картата и кодо. Прави се карта дубликат и минаваш след това на банкомато и теглиш кеш.

- Това не е ли опасно? Има камери навсякъде.

- Я го не праим това. Като с дрогата, има си дилъри на улицата. Они се занимават да теглят. Задържат 30 процента за тях си, останалите ги дават на мен. Цела мрежа си е, кака.

- Те не могат ли да си задържат цялата сума за себе си? - любопитството на Петя се засилваше.

- Скивай сега да ти кажем. Машинките идват от България. Целата мрежа се задейства оттам от хора, за които четеш по вестниците всеки ден. Имена не ме карай да ти давам. Тук има два големи боса, които ръководят всичко. Единио е у Флорида, а другио у Канада. На них им пращат машинките, а я се водим регионален менижър за Чикаго. Земам машинките от босо у Флорида и си вербувам дилъри за улицата. Нещастни пичове, дето немат цел у живото, или камионджии, които пътуват из Америка и теглят от различни места. Така не могат да им фанат дирите.

- Хм. Интересно - Петя се заслушваше все по-задълбочено.

- После ми се отчитат на мен - продължи Бореца. - Я изпращам определена сума на босо у Флорида, другите ги задържам и там ми идва проблемо.

- Защо?

- Епа оти требе да изпèрем мангизите. Не сакам да ги дръжим кеш дòма. Че почнем бизнес по-нататък и ми требат легално у банката.

...

Тя му затвори телефона и се замисли. Що за мафиоти бяха превзели Чикаго? Обикновените хорица се чудеха как да свързват двата края, а разните му играчи от България идваха и откриваха бизнеси веднага, за да перат пари. Нямаше справедливост! Не й се ходеше по български мероприятия и църкви, защото още от паркинга се мъдреха едно до друго мерцедеси, беемвета, аудита и скъпи джипове. Парад на парвенющината, заради която тя най-вече избяга от България. Опитваше се да държи децата си далеч от българските среди и засега успяваше. Не искаше да бъдат заразени с далавераджийство и измамничество. Но не се знаеше докога щеше да успява да ги държи настрани. За съжаление повечето й клиенти бяха българи и това правеше невъзможно тоталното откъсване. Опитваха се да й досаждат и да се присламчват около нея дори извън работно време, обаче засега ги режеше успешно.