Изборите минаха и заминаха. Вече са в историята. България избра поредната група от 240 депутати, които ще трябва да оправят народния хал. Дали? Надеждата умира последна, но по тази тема ще отделя няколко реда по-надолу. Първи октомври бе ден за размисъл. Размисъл за всички. Всеки един от нас трябваше да реши в чии ръце да даде властта. На следващия ден бе вотът. Отново запазих мълчание. Така е по закон. А на трети октомври... Това бе денят, в който изчаках да се охладят страстите. Поне моите. Да се наговорят лидерите, та и аз да кажа няколко думи. Е, имаме победител. ГЕРБ-СДС отново е първа политическа сила. Завърна се на върха след нялколко неуспешни вота. Сега никой не може да се оплаква. Избирателната активност бе срамно ниска. Обидно ниска за политиците, но те едва ли ще го разберат. Рекордно ниска.
Така не се решават проблемите.
Защото 30 години да се бием в гърдите, че е демокрация, стигат! Използвайте я тая пуста демокрация. Свободни сме да гласуваме, а ние стоим безучастни с ръцете в джоба. В празния джоб. И после – политиците са ни виновни. Не се прави така. Да, може би народът е обиден и не иска да се занимава с маскари. Но само той може да изчисти безсрамниците. И не трябва да се срами от тях. Да се срами да гласува за тях. Те са си наши. Те са образът в огледатото срещу нас.
Прочети още
Един истински политик сяда на масата и търси начини,
за да се стигне до съгласие. После излиза и обяснява на хората на прост български. След края на изборите започна и голямото надлъгване. Един мълчи, друг благодари. От ГЕРБ-СДС дума не обелиха. Все пак удари часът. Народът дочака да чуе „мъдрости“. И най-вече далите гласа си за тях.
Бойко Борисов не беше пред джипката, но даде да се разбере, че е прозрял нуждата от политически консенсус.Еврика! Но да видим как ще се развие това прозрение. Борисов призова лидерите да се отдръпнат назад. Готов бил на отстъпки, но преговорите да ги водят други. Защо?!
