Когато сред българските общности в Европа се спомене името Мартин Ширков, реакциите обикновено са: „Оооо, той е неформалният лидер и будител на сънародниците ни, защитник и покровител на слабите, беззащитните и онеправдани българи в Холандия и цяла Европа.“ „Защо е това интервю сега? Не давам интервюта. Не искам да афиширам това, което правя – каза пред „Труд“ Ширков. – Имам един „наблюдател“ на делата ми. Тръгнах да се надпреварвам с Бог. Аз помагам – той ми помага 3 пъти повече. Аз отново помагам – той отново ми връща 3 пъти повече. Така и не можах да го надмина, но до края на живота си ще подкрепям хората в нужда. И щом
позитивните примери въздействат
ще разкажа за себе си.“ Малкият Мартин, роден във Велико Търново, ляга и става с мечтата един ден да бъде велик футболист. Когато е на 11 години обаче, ескалатор на Централна гара в София прекъсва завинаги мечтата му – откъсва част от пръстите на единия му крак. Втори инцидент: когато е в VI клас, прави фатално изказване в час в онова тоталитарно време, че „фашистите са освободили селото от партизаните“. Гонят го от училище и се чудят в кой интернат да го пратят. Затова пък много рано открива, че има талант на предприемач. На 14 години започва да урежда строителни ремонти за гурбетчии от Родопите, дошли в София да изкарват хляба си. Те се събират около заведението „Попското“ до Семинарията и често се оглеждат за невръстния Мартин, защото винаги им намира работа. „Чудех се как да изкарвам джобни и обикалях из „Лозенец“, „Младост“ – разказва той. - Отивам в някой блок, казвам: „Добър ден, имате ли нужда от боядисване на стени, от смяна на дограма?“ А домоуправителят вика: „Ти не си ли много малък?“ Казвам: „Да, малък съм, но майсторите са заети, затова аз им търся работа.“ Майсторите ми отчисляваха по 20% комисиони и на месец си изкарвах по 500-600 лева – страшно много пари тогава.“
В „зората на демокрацията“ младият Ширков вече е натрупал опит като предприемач на ремонтни дейности и се захваща с все по-крупни сделки. Урежда строителни ремонтни дейности в още нераздържавените предприятия. „В един момент към мен буквално се сипеха пари. Бях само на двадесетина години“, казва Мартин. От първата си голяма сделка
получава 20 000 лева и си купува мерцедес
„Буквално не знаех какво да правя с парите си“, казва мъжът. Типично по български, когато Мартин се замогва, около него започват да се навъртат разни партийни лидери и хора от висшата администрация за спонсорства, за уреждане на сделки, за да „лапат“ комисиони. „Няма да забравя една среща с човек, който и сега е на власт, каза ми: „Ние тебе ще те унищожим, бе!“ И действително ме смачкаха. През мен минаха доста политици. Счупиха в мен искреното и чисто желание да помагам на по-слабите. В един момент натискът стана нетърпим, взех си жената и децата и заминах за Холандия. Не съм искал да емигрирам, вярвай ми, те ме принудиха!“ Така през 1998 г. семейството му се оказва в чужда страна, без да знае езика и сред холандци, които не желаят чужденци. Полека-лека изплува в непрекъсната борба за правата си. Талантът му като предприемач се разгръща и в Ротердам, където се установява със семейството си. Днес владее 7 езика и е притежател на голяма компания за рекламни дейности – холдинга „Мултимедия инженеринг“, като притежава патенти на много свои изобретения на продукти, свързани с рекламата. През 2011 г. регистрира фондация „България“ с основна цел подпомагане на българите при техните първи стъпки в чуждата страна и издава вестник „Емигрант“. „Като откривахме офиса,
че като засвири български оркестър
че като се развяха знамена, че като се хванаха нашите на хорото... И на мига пристигнаха 10 патрулки с полицаи да проверят законни ли сме“, смее се Мартин. Той и фондацията му започват яростна битка за отваряне на трудовия пазар в Холандия за чужденци. „Искаха от всеки българин, пребиваващ в страната, да си плаща здравните осигуровки – 110 евро на месец, а в същото време не даваха възможност да изкарва законно доходите си“, възмущава се Мартин.
През 2012 г. той организира протест пред холандския парламент в Хага за отваряне на трудовия пазар за емигранти. Пристигат журналисти от CNN, Euronews и други големи медии и събитието влиза в световния новинарски обмен. Тогава председателят на Европейския парламент Жозе-Мануел Барозу кани председателя на фондация „България“ на разговор. Българинът събира група от юристи и общественици и заедно с Христо Стоичков отива на срещата. След това на българите в Холандия се разрешава да регистрират собствени фирми за малък бизнес. Един ден нашенец му се оплаква, че 2000 сънародници буквално бедстват, след като няколко години са се хранили с продажба на едно списание. Издателите му решават да не го дават повече на чужденци. „Марин ме помоли за заем за билет, да се прибере в България. А нали всички тези хора бяха дошли в Холандия, за
да издържат близките си в родината
Тъпчеха се по 10 души в една стая, за да си поделят наем от 700 евро. Казах му, че ще му дам колкото пари му трябват, но да изчака с връщането си“, разказва българинът. Ширков решава сам да създаде списание, за да осигури на сънародниците си хляб, докато си намерят нещо по-стабилно. Адвокатът му се чуди на акъла: „Ти някога издавал ли си списание? Как ще стане?“ „Като имаш самолет, си намираш пилот“, е отговорът на Ширков. Той регистрира списание Straat Journaal, а снаха му намира в интернет холандски журналисти, които да го правят. Основните теми са социални – истории на хора, които се борят с живота и оцеляват. Ширков вади на сънародниците си разрешителни за продажба на печатни издания пред супермаркетите и машината се завърта.
Така хората без доходи, вместо да се унижават с протегната за милостиня ръка, изкарват достойно прехраната си. От цената на списанието 2 евро те отчисляват 1 евро за разходи по производството му, останалите пари са за тях. Холандците с добри сърца им дават по едно или повече евро отгоре и така свързват двата края. Ширков им организира и безплатни курсове по холандски, за да могат да се защитават. „Днес първите продавачи вече имат хубава работа, купили са си къщи с ипотека, помагат и на близките си в България и живеят достойно“, казва Мартин. Славата му се разнася и в съседните страни и той издава второ списание – на немски,
за бедстващите хора от Германия
– Strazen Journal. Постепенно включва като разпространители и бедстващи хора от Румъния, Полша, Русия и други страни. Храни всички с топли български банички. Прославя се като покровителя на бездомниците. Често отчисленията от 1 евро не достигат за покриване на разходите и Ширков дофинансира производството на изданията със собствени средства. „Много искам да издам такова списание и на български език. Да, знам, че ще е в малък тираж и ще съм на загуба, но ме е срам да гледам как хора, работили с години за България, ровят по кофите“, споделя Ширков. През 2012 г. той започва втора яростна битка срещу председателя на една крайна националистическа холандска формация – „Партия на свободата“. Герт Вилдерс е против пребиваването на чужденци в страната с аргумента, че отнемат работата от холандците. Същата година в Холандия се случва нещо подобно на нашумелия у нас случай с норвежката служба за защита на децата Barnevernet. Социални работници в Холандия отнемат безогледно деца от родители емигранти, които според тях малтретирали рожбите си. „Представи си, детето ми е палаво и буйно, постоянно се бие с някого в училище и вечно е в синини и драскотини – обяснява Мартин. – От училището директно ме обвиняват, че малтретирам детето си. Идваш ни на гости с детето си и те прибират и моето, и твоето дете, защото, видиш ли, живеели в условия на семейно насилие.“ „В училищата тогава раздаваха анкети на децата, включително и на нашите българчета – разказва Мартин. – А някои от
сънародниците ни не знаят добре холандски
и ги предупредих да внимават при отговорите. В анкетите имаше въпроси от сорта: „Страхуваш ли се от баща си?“ Ако детето пише: „Да“, обявяват, че е малтретирано. Ако пише: „Не“, казват, че е оставено на произвола и не се грижиш за него. Отнемат ти го и го пращат при разни недобросъвестни приемни родители, и Бог да му е на помощ...“ Тогава няколко българчета са изтръгнати от майките си, а много сънародници са изплашени, вземат си жените и децата и се връщат в Родината. Ширков плаща от джоба си на юристи и успява да измъкне 4 българчета от социалните. Днес в офиса на компанията му непрекъснато пристигат българи, на които помага да се оправят с непознатите холандски институции. И продължава да подпомага финансово първите стъпки на сънародниците си в непознатата страна. „Днес във фирмата ми работят много холандци, уважаван съм и си партнирам с всички институции в страната. Днес не аз чакам холандеца да ми плати заплатата, а той чака аз, българинът, да му я платя“, казва с гордост Ширков. „Дали искам да се върна?... Божеее, сърцето ми плаче за България! Мечтая за това и ще го направя – казва силно развълнуван мъжът. – А сега ще трябва да спрем с интервюто, защото ще пътувам в друг град, там българин има проблеми... Е, не мога да се спра да помагам! Така съм устроен.“
