“Нашата история с Мартин е като класически „Виенски валс“ - смее се Мария. - Във Виена се срещнахме, тук за първи път свирихме на сцената заедно, тук се зароди приятелството, а партнирането на сцената прерасна и в живота. Виена ни задържа, тук се чувстваме добре, тук срещаме разбиране в работата си и най-вече - висока оценка на нещата, които правим.” Дали двамата са по-дръзки от другите български виртуози, че в центъра на Виена, в която всяка вечер се свирят по 300 концерта и всяка вечер звучи Моцарт, са организирали сдружение “Амадеусите” и канят български и талантливи деца за изява на австрийска сцена? “Определено сме по-дръзки - смята Мария. - Нашата българска музикантска школа се цени много високо във Виена. Получили сме много добра подготовка, но никой не ни е научил как да си бъдем мениджъри сами на себе си.” Той е само на 29, тя - на 32. Срещата им е много забавна. Мария е в пролетен семестър в Университета по музика и изкуства във Виена. Около празнуването на 24 май в Българския културен институт “Дом Витгенщайн” е поканена да участва в концертната програма. Желателното изпълнение на произведение от български композитор обаче носи и своята специфика и откриването на пианист за концерта се оказва сложно. Този пианист трябва да научи произведение на Панчо Владигеров, а това не е толкова лесно и повечето хора отказват. Мария има само няколко дни да реагира. [su_image_carousel source="media: 72879,72887,72885,72881,72886,72882,72883,72880,72878" crop="none" captions="yes"] И точно тогава двамата с Мартин се срещат на вратата на университета. Той кавалерски й задържа вратата, тя казва “мерси”, но интонацията го провокира и Мартин пита:

“Ти българка ли си?”

“Ами да”, казва тя, и го пита на какъв инструмент свири. Пиано. Следва спонтанен въпрос за акомпаниране на предстоящия концерт в “Дом Витгенщайн”, а лекотата, с която Мартин отговаря “Няма проблем”, впечатлява Мария. “Свирихме и после заедно, на моя дипломен изпит, и така от сцената - в приятна атмосфера, в разговори, в увлекателни срещи, се зародиха и чувства. От музиката се зароди музика между нас”, смее се дамата. Животът на родената в Пловдив Мария Рамълчанова Иванов преди Виена е на талантливо дете. На 3 години я записват на пиано. Сестра й, с 2 години по-голяма, вече свири, а малката Мария често подслушва с интерес. Макар че и тя започва да свири на пиано, година по-късно са и първите опити с цигулката, и то при пловдивския корифей Гаро Балтаян. Той слага инструмента в ръцете на малката Мария и открива пред нея безкрайни хоризонти, а тя изпитва удоволствие да свири. “Бях любопитно дете, постоянно изненадвах родителите си и спонтанно се записвах на различни курсове от предлаганите в основното училище. Играех и народни танци, и в балетната трупа. Продължих паралелно с двата инструмента до VI - VII клас, но основен беше цигулката”, разказва дамата. Тя завършва НУМТИ “Добрин Петков” в Пловдив в класа на Дарина Данкова. На 9 години дебютира като солистка с оркестър в Пловдив, а до 2011-та е солирала в Пазарджик, Бургас, София, Враца и други градове. Следва в Нов български университет в класа по цигулка на проф. Марио Хосен. “Под негово влияние се влюбих в звукоизвличането на Виенската цигулкова школа”, споделя тя. Номинирана е за “Студент на 2010-та” и печели пълна стипендия за втора безплатна специалност - “Икономика”. Печели пълна стипендия и по програма “Еразъм” за специализация във Виена. През 2012 г. продължава обучението си в Университета по музика и изкуства във Виена и не след дълго завършва с две специалности - „Класически инструмент - цигулка“ и „Икономика“. Участва в много майсторски класове. Мартин сяда на пианото на 4 години, но при него средата е съвсем различна. Майка му Красимира Иванова е преподавател и днес в Русенското музикално училище. И той, и брат му Васил Иванов, който също е във Виена, са възпитаници на нейната школа. Мартин още на 18 години заминава за Виена и е

един от шестимата приети

сред 120 кандидата в Университета по музика и изкуства. “Интересното между нас е, че аз съм родена в Русе, била съм там две години и след това семейството ми се мести в Пловдив, където съм и израснала. А Мартин е роден в Пловдив и една-две години по-късно се прехвърля в Русе, където учи и завършва средното си образование. При нас всичко е наобратно”, смее се Мария. Виена променя целия й светоглед. “Разбрах, че това е моето място”, казва тя. От 2013 г. Мария комбинира работата си във Виена с преподавателска дейност, както и като солов, камерен и оркестров музикант. Свирила е в САЩ, Япония, Китай, Дубай, Корея, почти всички държави в Европа. Виена и днес е много свързана с Моцарт. Всеки ден там има по 300 концерта, на 200 от които се свири Моцарт или Щраус. Всяка църква във Виена е превърната в концертна сцена. Отделно има много на брой дворци и аристократични имения - “Пале”. Почти във всяко пале, собственост на именит род, всяка вечер има концерти за туристи, с различни програми. И в тази аристократична обстановка с непрекъснато звучащ Амадеус двамата млади дръзки българи преди 5 години сформират културното сдружение “Амадеусите”. Регистрацията му улеснява работата им по организирането на концертни събития, музикални срещи и музикални работилници (уъркшопове). Техният проект „Workshop Vienna” е 7-дневно събитие, като всеки ден е съставен от музикални уроци, семинари и вечерни концерти. Идеята тръгва, когато двамата решават, че е добре Виена, с вековния си пиетет към музиката, да чуе талантливите български деца. “Искахме да им предоставим възможността да се изявят на концерт в музикалната столица на света, нещо, за което ние самите не сме си и мечтали”, споделя дамата. За Мария не е трудно да го организира. Израсла е в семейство на хора със собствен бизнес и отрано усеща, че за един музикант е важна не само изпълнителската, но и мениджърската страна. Освен това още в България тя помага с организацията на различни проекти, предимно по време на следването си в университета. А после й се приисква да създаде нещо свое. Пет години подред “Уъркшоп Виена”, проведен първоначално в “Дом Витгенщайн”, приветства не само българчета, но и деца и младежи от Китай, Италия, Хърватска, Сърбия. Точно преди петото издание на бял свят се ражда Мартин-младши, техният син. А той просто сам си е избрал името, защото се е родил на рождения ден на татко си. “Седем седмици по-рано се появи, в същия ден, почти по същото време...

И това ако не е съдба!

И въпреки това 3 седмици след раждането аз бях на сцена, организирах своя уъркшоп и свирих, и беше страхотно, просто много хубави усещания, в много интензивен момент”, вълнува се Мария. Днес в “Уъркшоп Виена” вече участват деца от 7-годишна възраст нагоре и младежи не само от България, но и от цяла Европа, Китай, Индия, Южна Африка. “Исках нашият уъркшоп да е по-различен от майсторските класове. Затова в седмицата с 4 до 5 концерта на участниците се раздават ноти, така наречената prima vista, които трябва да подготвят само за няколко дни в различни формации - по двама, по трима, и да ги изсвирят на заключителния концерт”, казва Мария. Виенчани посрещат изключително радушно талантливите български музиканти. Във Виена, в която има 23 музикални училища, като само 3-4 от тях са висока класа, младежите най-често не продължават с музика в университета, а избират по-сигурна за доходите им специалност. Виенчани, възпитани да ценят музиката, в началото на всеки сезон купуват абонамент за различни концерти в Златната зала на “Музикферайн”. И нямат нищо против да им свирят чужденци, важно е нивото и класата на изпълнението. Двамата с Мартин преди са свирили заедно на сцена, имали са концерти и в Германия, Словакия, Унгария, на конкурс в Америка, откъдето се завръщат с една специална и с една втора награда. Напоследък Мартин се е съсредоточил в индивидуалната си кариера като пианист, а Мария е негов мениджър.

До момента той има 3 издадени диска

от най-голямата и авторитетна издателска къща за класическа музика в Австрия - “Грамола”. Готов е и четвъртият му диск, при това двоен, и то само за 3 години - нещо, което е впечатляващо в музикална Австрия. Може да има 5 концерта месечно, но те са на много високо ниво в изключителни зали. Догодина му предстои концерт като солист с оркестър в Златната зала на “Музикферайн”, както и с оркестри в Дания и в Германия. Мартин ще направи нещо, което не се е случвало никога за последните 30-40 години. На концерта си на 15 ноември в престижния “Салон на Банка Австрия” той ще изсвири всичките унгарски рапсодии на Ференц Лист в един концерт. Изключително трудни в техническо отношение, рапсодиите са истинско предизвикателство за всеки виртуоз. “Интересът към концерта от местните медии е голям и когато журналисти ме питат: “Добре, защо толкова време никой не се е наемал да изпълни такъв концерт с всички произведения?”, казвам само: “Ами може би няма толкова луд музикант, който да иска да си счупи ръцете за една вечер - смее се Мария. - Нивото, което Мартин ще покаже, рядко се среща. „Виртуозност и уникално звукоизвличане“ са често използвани цитати от критиците към него. Много е вероятно такъв концерт да се повтори отново през 2020-та, защото вече получаваме запитвания.” Но това, че Мария е мениджър на Мартин старши и майка на Мартин младши, не означава, че се е оттеглила от концертирането. Тя се опитва да концентрира ангажиментите си предимно в града. Активно се занимава и с учениците си по цигулка. А когато и двамата имат ангажименти едновременно, за Мартин младши, който е на годинка и пет месеца, се грижи неговата детегледачка. “Преди участвах съвсем активно

в Щатския оркестър на театър Баден

до Виена, и съм имала сезони и на пълно работно време с по 100 ангажимента за 3 месеца. И двамата предпочитаме свободата да избираме, вместо сигурното място на трудов договор в някой оркестър”, казва Мария. В момента тя е в Палестина до 12 ноември в участие, организирано от една от най-престижните организации - асоциацията Barenboim-Said. Преподава на млади музиканти, прави майсторски класове, води оркестрови репетиции и ще участва в 3 концерта, организирани от техния младежки оркестър. “Това за мен е висока чест и признание за това, което правим във Виена”, вълнува се дамата. “Дали сме по-смели от виенските музиканти? Определено. Много малко от колегите ни са толкова дръзки да рискуват да градят кариера в една Виена, пълна с музиканти. Да не говорим пък да създават културно сдружение и да се нагърбват с организации и допълнителни отговорности. Ние сме мотивирани и през 2020 г. отново ще организираме “Уъркшоп Виена”, този път нямаме търпение да съчетаем интензивната музикална седмица с конкурс за младите таланти!”, смее се Мария.