Със съпруга си Крум и големия им син Александър

Мариана Карпатова е родена в град Гоце Делчев, където завършва гимназия. След това учи в музикалното училище в София, а после следва оперно пеене в Българската държавна консерватория - в класа на професор Павел Герджиков, завършва през 1991 година. Още същата година изпраща свои записи за предварително прослушване в ,,Джулиарт скул" към нюйоркската Метрополитън опера, където веднага е приета за специализация. Вече 23 години Мариана живее в Ню Джърси. Тя е носител на наградата ,,Съливан" и победител в конкурса на фондация ,,Пучини". На сцената е изпълнявала ,,Реквием" на Джузепе Верди с Хартфордския симфоничен оркестър и с оркестъра ,,Коро лирико" в Ню Джърси. Макар по това време да ражда втория си син Кристофър, не спира успешната си кариера. Мариана е солистка на Осмата симфония на Малер с Националния симфоничен оркестър на Мексико. Участва в симфонията ,,Александър Невски" от Прокофиев с оркестъра на Софийската национална опера, в ,,Магнификат" от Бах, ,,Реквием" от Дюрфуле и ,,Лорд Нелсън" от Хайдн на фестивала в Сполето, ,,Матеус Пасион" от Бах с оркестъра на фондацията ,,Лидеркранц". В списъка от успешните участия са още и сюитата ,,Уестсайдска история" на Бърнстейн с Гранд оркестъра на Кънектикът и световната премиера на ,,Л'Инфинито" от Тристан Керуис в зала ,,Али Къли" на Линкълн център. Семейството й е много близко с това на княгиня Мария Луиза, дъщерята на цар Борис III и царица Йоанна, с което са съседи в Ню Джърси. Съпругът на Мариана - Крум Пенев, работил в българското консулство в Ню Йорк по времето, когато външен министър бе Стоян Ганев. След това е мениджър консултант в частна фирма. Бил е много близък с Милен Велчев, който го е поканил в екипа си, когато оглави финансовото министерство. Крум обаче решил да не се впуска в политиката, да остане при семейството си в Америка и да се занимава с частен бизнес.

Мариана, с какво се занимаваш в момента?
- В момента спрях с оперното си творчество по сцените, отдадох се на преподавателска дейност. Имам частно студио в Ню Джърси. Също така преподавам и в един еврейски център. Възрастта на учениците ми е от 5-годишни до... безкрайност. Все още има възрастни хора, които искат да вземат уроци по пеене. Като пример ще кажа, че имам ученичка - Андрея, която учи пеене при мен от 8 години и е на около 90 г. Не зная на колко точно години е, защото възрастните американки са толкова захаросани и мариновани, че можеш само да предполагаш за годините, а и в Щатите не е прието да се задават въпроси за възраст. С гордост мога да заявя, че доста от младите ми ученици вече са участвали в постановки на Бродуей - ,,Мери Попинз", ,,Матилда", ,,Клетниците" и други.
Как минава един твой ден?
- През лятото всичко минава спокойно, лежерно, но със старта на учебната година започва трудното съчетаване на личните и професионалните ангажименти - закуска с малкия ми син Кристофър, който вече е в 8 клас, подготовка за уроците ми, работата с учениците ми в студиото. Вечерята вкъщи е задължителна за всички. На нея всеки разказва как е прекарал деня. Моето семейство задължително иска да запази българската традиция - да се вечеря заедно, нещо, което го няма при американците.
Винаги си казвала, че най-голямото ти щастие са двете ти деца?
- Да, наистина е така. Големият - Александър, дойде при мен, след като завърши 4-ти клас в Гоце Делчев, където го отглеждаше майка ми. Той завърши авиоинженерство в Ню Джърси. След като работи една година за военноморските сили на САЩ, напълно промени посоката на кариерата си и сега работи за малка частна бутикова компания. Смята да започне магистратура по бизнес или компютърни технологии. Нито той обаче, нито малкият Кристофър проявяват интерес към музиката.
Ще ви разкажа един забавен за мен случай. Преди години навих Кристофър да гледаме заедно по телевизията великата опера на Джузепе Верди ,,Отело". Аз му разказвам сюжета и казвам, че накрая Отело ще удуши Дездемона. Докато аз се наслаждавах на музиката и ариите, той непрекъснато ме питаше: ,,Хайде бе, мамо, кога ще я удуши?"
Каква е комуникацията между българската общност в Ню Йорк?
- Много мои колеги от ,,Джулиарт скул" организират концертни серии в консулството на България в Ню Йорк. Това са Стефка Евстатиева, Павлина Доковска, Лора Чекоратова, Ана Стойчева и много други. Именно тези концерти дават възможност да се запознаят с българската музика и българските музиканти. Това става със съдействието на много българи и под покровителството на княгиня Мария Луиза. Всички ние се познаваме с нея още от студентските години. Тя не пропускаше изявите ни в ,,Джулиарт скул" и винаги бяхме добре дошли в нейния дом за великденските празници.

От години сте и съседи с княгиня Мария Луиза, какъв човек е тя?
- Както споменах, познанството ми с нея е от повече от 20 години, а от петнадесетина семейството ми заживя в прекрасното предградие Ню Джърси, на съседна улица от къщата на княгинята. Това е една много сърдечна жена, отзивчива, готова винаги да помогне на всеки един българин, изпаднал в нужда. Мария Луиза е изключително добра домакиня и изкусен кулинар. Няколко пъти сме присъствали като гости в нейния дом на Бъдни вечер. Незабравим за мен е останал вкусът на нейната гозба от задушен праз, домати и маслини. Също така не мога да забравя още един деликатес, приготвян от княгинята - кюфтета от сьомга.
Как си представяш пенсионерските години? В Щатите или в България?
- Ако сме живи и здрави да доживеем до спокойните пенсионерски години, аз си ги представям в компанията на любимите ми хора. Нека му дойде времето, но се надявам през по-голямата си част от старините да бъда в родния Гоце Делчев!

Константин Пашкулев, ,,Струма"