Над 20 000 безследно изчезнали българи за последните 20 години! Това е статистиката на МВР на база на сигналите за хора, чиито следи се губят за близките и приятелите им. В статистиката не влизат братя Галеви и подобни случаи на престъпници, избягали от затвора. Според официалната статистика 24 000 от случаите са разкрити от полицията. А 1000 остават неразрешени и до ден днешен. Един от тях е случаят на Мариан. Той
изчезва, когато е едва на една годинка
на 22 октомври 2019 г. За последно е бил в двора на семейната къща в село Николаево. „Аз съм виновен, признавам си. Оставих го за 5 минути без надзор и оттогава няма следа. Кучета, термокамери, доброволци – кой ли не го търси“, разказа бащата Стоян Хугов, цитиран от NOVA. „Когато изчезва дете и нямаме в региона регистрирани някакви педофилски прояви, съпричастност обикновено към изчезването му има най-близкият семеен кръг“, поясни криминалният психолог Тодор Тодоров.
„Съмнения имаше навсякъде до последно. Подложиха се на детектор на лъжата – близки, роднини, братовчеди. Оттогава се съмняваме, че е отвлечено“, сподели Стоян. „Според мен е взето за продаване. Искам да кажа на тези, които са го взели, да ми върнат детето. Колкото пари искат, ще им дам. Само искам да ми го върнат“, казва майката Галя Хугова през сълзи. „Само да го оставят някъде, да го видя, да го чуя, дори не искам да знам за тези хора кои са. Само да го върнат живо и здраво. От ден на ден душата ми гори. Не знам защо живея“, споделя Стоян. Но Мариана знае за какво живее – заради единственото си дете, което не е виждала вече 5 години. 30-годишната тогава Зорница изчезва от Петрич на 1 февруари 2015 г. Тогава около 8 ч. сутринта излиза от дома си без телефон, за да разходи кучето. На излизане казва на майка си, че ще се прибере бързо, за да отидат на църква в Гърция. „Може би минаха около 20-25 минути и се зачудих къде са“, разказа майката на Зорница. Мариана излиза да я търси. Не вижда дъщеря си, но открива кучето в реката. „Кучето беше на една суша във водата. Ясно, че не е паднало само. Животното е живо и здраво, но за съжаление не може да говори, за да ни разкаже какво е станало“, споделя Мариана. А най-вероятно, казва жената
кучето е единственият свидетел
на случилото се. „Неделя е единственият ден, когато тук няма пазар. Този, който го е направил, го е измислил. Полицията помисли, че се е удавила. Дни наред търсиха, но следа нямаше“, споделя майката. Мариана казва, че врагове в града дъщеря й не е имала. Приятели също, тъй като последните години двете живели в Гърция. В Петрич се преместили заради предложение за работа. И то около 2 месеца преди изчезването на 30-годишната жена. „Тя нямаше приятел. Не мисля, че е крила нещо от мен. Сънувала съм я. Тя се беше върнала и й нямаше нищо“, сподели майката на изчезналото момиче. Така и наяве, и насън, Мариана няма отговор на въпроса, който си задава всеки ден вече 5 години. „Няма да преживея да чуя най-страшното. По-добре да е в неизвестност“, каза още майката.
Единствено от детето си нужда има и Анжела – майка със сходна на Мариана съдба. За последно тя вижда дъщеря си преди 18 години в родния Видин. Тогава, в един студен януарски ден, за пореден път самотната майка заминава за Германия на гурбет. „Тя ме изпрати пред блока, прегърнахме се. Останала ми е миризмата на косата й. Така се стиснахме сладко. Казахме си, че се обичаме. Пожела ми лек път“, сподели Анжела. Пътят на отиване е лек. Но на връщане към България – не. На 22 юли 2002 г. Анжела получава обаждане от брат си, при когото дъщеря й живее в България. Той й казва, че детето й го няма. Роднини, близки и разследващи започват да търсят 17-годишната тогава Десислава. Установят, че в нощта на изчезването е била с момче, с което се е виждала напоследък. Казва се Божидар и е 9 години по-голям от нея. След като те се срещат, никой друг не я е виждал. Майката на момичето и до днес е категорична, че Божидар има нещо общо с изчезването й. Именно у него разследващите откриват парите, дрехите и телефона на Деси. „От полицията изискваха заповед за обиск. Но тук държа да отбележа, че майката на Божидар е бивша окръжна съдийка във Видин. Тогава беше практикуваща адвокатка, но със солидни познати, връзки и т.н.“, каза още Анжела... Тези три истории са на хора, изчезнали безследно през XXI в. Всички те влизат в статистиката на МВР, но далеч не са единствените. Едни от най-разтърсващите случаи на безследно изчезнали са още от края на миналия век. Така отвъд бройката има случаи като този на Съвестин. Годината е 1997. 7-годишният тогава Съвестин живее в столичния квартал „Люлин“. Баща му го пуска навън, за да поиграе с приятели, а от тогава до днес следа от 7-годишното дете няма. Само няколко месеца след изчезването му Добрич се превръща в Бермудски триъгълник. Градът получава названието
заради многото хора в неизвестност
„За 7 месеца изчезна Моряка, Наталия, на Добринка дъщеря й, таксиметров шофьор“, каза майка на друго момиче, чиято следа също се губи. „Буквално през месец и половина – два изчезваха лица“, поясни Костадин Харитов, началник на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ в Добрич. Сред изчезналите от града е и 27-годишната тогава Румяна. Следите й се губят от 30 март 1998-а. Тогава тя заключва семейния хранителен магазин, тръгва към вкъщи и паркира в близост до дома си. Същата вечер от дома на Румяна изчезват пари и злато. Не било влизано с взлом, казва майка й Кръстинка. Затова тя подозира, че общо с изчезването й има мъж, при когото дъщеря й е карала шофьорски курсове. С него била и в деня на изчезването... Независимо от причините, хиляди български семейства са се сблъсквали с ужаса на неизвестността. Историите, които ви разказахме, колкото се различават заради начините на изчезване, времето, града, годината, дори века, толкова и си приличат. Заради мъката, незнанието и надеждата, че животът е по-силен от смъртта…
