Мадара е местност, населена с мистика и тайни. Някога тук е било основното светилище на древните българи от епохата на Първото българско царство.
Името на главното българско светилище, Мадара, също е пренесено от изток. Следи от него се откриват както в Кавказ, където е бил центърът на някогашната Кубратова държава, така и недалеч от Памир.
В Кавказ думата „мадар“ означава и до днес „пазя, почитам“.
Мадара е била несъмнено свещената обител на някогашните българи. Тази особеност е запечатана дори в самото нейно име, което на древнобългарски е означавало „свещеното място“ или може би „благословеното място“.
И тъкмо защото Мадара е била най-почитаното от някогашните българи място, в нейните скали е бил изсечен пантеонът на основателя на българската държава - кан Аспарух.
Село Мадара и Мадарският конник заемат важно място в многовековната история на България. Всички паметници в непосредствената околност са пряко свързани с бита, културата и религията на българите. В продължение на столетия Мадара е била духовен център на езическа и християнска България.
Мадарският конник – кой е той?
символизира победа над врага
още от най-ранна епоха
е била завладяна от османците
