Мадара е местност, населена с мистика и тайни. Някога тук е било основното светилище на древните българи от епохата на Първото българско царство.
Името на главното българско светилище, Мадара, също е пренесено от изток. Следи от него се откриват както в Кавказ, където е бил центърът на някогашната Кубратова държава, така и недалеч от Памир.
В Кавказ думата „мадар“ означава и до днес „пазя, почитам“.
Мадара е била несъмнено свещената обител на някогашните българи. Тази особеност е запечатана дори в самото нейно име, което на древнобългарски е означавало „свещеното място“ или може би „благословеното място“.
И тъкмо защото Мадара е била най-почитаното от някогашните българи място, в нейните скали е бил изсечен пантеонът на основателя на българската държава - кан Аспарух.
Село Мадара и Мадарският конник заемат важно място в многовековната история на България. Всички паметници в непосредствената околност са пряко свързани с бита, културата и религията на българите. В продължение на столетия Мадара е била духовен център на езическа и християнска България.
Мадарският конник – кой е той?
Мадара основателно е наречена Българската Троя поради богатството на откритите археологически паметници, датирани от IV хилядолетие преди Христа до XV век. Най-забележителният паметник в резервата е уникалният скален релеф Мадарски конник. Единствен в Европа, той е образец на старобългарското изкуство и символизира мощта и величието на българската държава. Тук могат да се видят още светилища, езическо капище, християнски черкви, параклиси. Това е единственият в Европа монументален каменен релеф от началото на VIII век. Намира се върху северозападния склон на Мадарското плато, изсечен е на височина 23 м от основата на отвесна скала. В естествена големина са изобразени конник в ход надясно, подскочило куче, което го следва, и прободен с копие лъв, повален под предните крака на коня. Композицията
символизира победа над врага
Сцената е триумфална, символизира величието на българския владетел и мощта на българската държава. Детайлите определят датировката и подкрепят тезата за прабългарския произход на релефа.
Предполага се, че е изобразен хан Тервел като победител. Прабългарските надписи са на гръцки език и съобщават за събития между България и Византия през VIII-IX в. при хановете Тервел, Кормисош и Омуртаг. Те представляват летопис на военните и дипломатическите ни победи над византийските императори. Това е най-древният писмен паметник за българската държава, в който за първи път от известните досега български паметници се споменава името „българи“. Целият археологически резерват „Мадара“ е осеян с много забележителни доказателства за човешко присъствие по тези земи
още от най-ранна епоха
Високи и непристъпни скали заграждат от двете страни неголямо и лесно охраняемо плато. Има много пещери, скални образувания, пищна растителност - всичко това привлича човека още от древността.
Мадарският конник е един изключителен и единствен по рода си у нас и в Европа паметник от епохата на ранното Средновековие. Той е измежду 4-те обекта у нас, включени в каталога на ЮНЕСКО. На терасата вляво под скалния релеф се намират руини на постройки от различни епохи - дворци, прабългарско езическо светилище, черкви и манастири. Скална стълба с 386 стъпала изкачва Мадарското плато. По нея се стига до Мадарската крепост. Това е естествено защитено място, достъпно само от север, където е била изградена крепостна стена - запазени са части от нея, високи 3 м. Крепостта е наричана Матора. Тя просъществувала до 1386 г., когато
е била завладяна от османците
В югозападното подножие на платото са останките от т.нар. Римска вила - всъщност това е комплекс от жилищни и стопански сгради на римско имение. Жилищната сграда е имала 43 помещения, заобикалящи квадратен двор.
Според древните източни учения планетата ни е покрита с енергийна мрежа. Китайците са нарекли нейните паралели и меридиани линии на Дракона. През местността Мадара минава именно една такава линия. Някога мястото е наричано „Храм на трите нимфи, покровителки на природата и водата“. За него са знаели дори средновековните европейци, защото в хрониките на Ватикана е посочено, че са го посещавали. Там е разположен един камък, който е заобиколен от всички страни с крепостна стена. Вярвало се е, че той има лечебно въздействие върху хората, които го докоснат. Още през XIII век тук са идвали неизлечимо болни и дори прокажени, а излизали от крепостната стена като преродени. Всяка нощ скалите в местността излъчват синкаво сияние и потвърждават мистиката на Мадара.
Научни изследвания през годините
Първото споменаване на барелефа от село Мадара е направено от известния арменски пътешественик Хугас Инджеджикян, който е пътувал из българските земи в периода 1792-1809 г. Най-общоприетата теза обаче е, че барелефът е открит от Феликс Каниц през 1872 г., когато той съвсем погрешно е предположил, че надписите около композицията с конника са на латински език. След това Константин Иречек през 1884 г. установил чрез далекоглед, че надписите са на гръцки език, и това негово твърдение е в основата на теорията, че Мадарският конник е дело на тракийската цивилизация. Няколко години след това, през 1895 г. известният изследовател Карел Шкорпил проучил барелефа внимателно от едно скеле и стигнал до заключението, че конникът е кан Крум и барелефът е от времето на първата българска епоха. Съществува дори хипотеза, според която конникът всъщност е персийският владетел Дарий или дори самият древногръцки бог Митра.
