Служителите на „Емко“ протестираха така, както някога работещите в отдавна източените и фалирали заводи не го направиха. Затова и спасиха предприятието си
Юлиана Бончева
В типичния си стил Бойко Борисов премина през няколко роли, преди да разсече гордиевия възел с „Емко", който държавните институции сами заплетоха.
На 4 май Бойко Борисов се закле за трети път като премиер. В началото на август правителството "Борисов 3" публикува програмата си за управление, в която пише следното: "Вярваме, че държавата създава правилата и формира бизнес средата. Тя е длъжна да създава добри правила и да следи за спазването им, да поддържа добра бизнес среда, за да може предприемачите да се чувстват сигурни и мотивирани, да развиват бизнеса си и да правят нови инвестиции." Чудесни намерения, точни думи. Само дето управляващите ден след ден ги зачеркват с делата си. Има много примери - като враждебността на вицепремиера Валери Симеонов към фрагменти от туристическия бранш и нападките му срещу компанията на братя Домусчиеви БМФ, като отколешната неприязън на самия Борисов към частния газов бизнес и лошия му навик да дели фирмите на „български" и „чужди", на държавни и частни. Като лобистките закони и съмнителните обществени поръчки, зад които надничат верни съпартийци, ортаци и роднини на хора от властта. Но събитията около „Емко" и „Дунарит" са особено красноречива и зловеща илюстрация за разминаването между декларации и дела.
В продължение на месеци държавата на Бойко Борисов, която уж щеше „да поддържа добра бизнес среда, за да се чувстват предприемачите сигурни и мотивирани", направи всичко възможно да смаже частната оръжейна фирма на Емилиян Гебрев „Емко", която, впрочем, е едно от петте най-големи и успешни предприятия в българската отбранителната индустрия. „Грижовната" държава спря експортния лиценз на „Емко", отне му договори за износ в Индия, провали му участие в голям международен търг, подпука го с проверки от данъчни, полиция, пожарникари. И прокуратурата даде своя принос, като обяви Емилиян Гебрев за участник в организирана престъпна група - по неясни и до днес обвинения. А министърът на икономиката Емил Караниколов намекна, че финансовото разузнаване към ДАНС трябва да провери откъде са парите на собственика на „Емко". Покрай тези събития цяла България разбра, че големият „грях" на Гебрев е, че през миналата година поиска да купи друга голяма фирма от бранша - „Дунарит", силно желана обаче и от други бизнес сили (според мълвата свързани с бизнесмена депутат Делян Пеевски, макар той да се закле, че не се занимава с оръжеен бизнес, а премиерът Борисов се зарече, че няма да даде русенския завод на Пеевски). След като Гебрев успя да преодолее серия съдебни и други препятствия, показвайки, че е решен да се бори докрай за придобивката си, „добрата" държава тръгна да „спасява" процъфтяващата „Дунарит", като я прибере под крилото си. Предприятието е в отлична форма, пълно е с поръчки, може да си обслужва задълженията и няма никаква нужда да бъде спасявано, опита се да обясни Гебрев. Но напразно. В рамките на т.нар. спасителна операция държавата в лицето на прокуратурата обвини директорите на „Дунарит", че са част от престъпна шайка заедно с Емилиян Гебрев, а в лицето на Междуведомствения съвет по отбранителна индустрия започна процедура за отнемане на търговския лиценз на „Дунарит". Държавната консолидационна компания под командването на министъра на икономиката Караниколов тръгна да изкупува дългове на предприятието, за да може да осъществи схема за одържавяването му. Всичко това с „благородната" цел „Дунарит" да бъде измъкнат от лапите на „Емко". После се разбра, че с отнемането на лиценза за експорт държавата е блокирала износ на „Емко" за Индия, а стоката стои "арестувана" на порт Бургас и се трупат неустойки. И държавата отново "помогна" - нареди на държавния оръжеен търговец „Кинтекс", посредник по сделката, да прехвърли индийската поръчка на държавното предприятие ВМЗ-Сопот. С други думи, взе хляба на частното „Емко".
Покрай тези случки премиерът Борисов се впусна в умопомрачителни разсъждения. „Ангажимент на държавната „Кинтекс" е да работи за държавните заводи и ако остане капацитет, да помага на частните", рече той. А по повод на упреците, че държавата взима страна в битката за подялба на остатъците от бизнес империята около КТБ, и на въпроса чия собственост е „Дунарит", Борисов отговори така: „Нито Пеевски, нито Цветан Василев ме интересуват. Мен ме интересува „Кинтекс" да докарва договори." Освен това Борисов се закани, че ще махне всички частни посредници, които били заприщили входа и излаза на държавните оръжейни предприятия. Не стана ясно кои са тези митични посредници и наистина ли "източват" държавните заводи, или си заслужават комисионите, като им осигуряват работа. Но по документи те са над 200, а държавата обяви война само на един от тях. А пък Емилиян Гебрев се оказа чепат, заведе дело в съда заради отнетия лиценз на „Емко" и не спря да обяснява пред медиите, че държавата го рекетира и мачка. Чепати се оказаха и хората, работещи в „Емко" и „Дунарит". Ден след ден те излизаха на митинги и шествия с едно-единствено искане - държавата да престане да тормози частни предприятия и да застрашава бъдещето им. През последната седмица техните плакати и освирквания се съсредоточиха под прозорците на министър-председателя. А той, както ни е известно и от предните му мандати, не понася да е мишена на гневно дюдюкане.
Учудващо и медиите, чийто интерес към повтарящи се и проточващи се сюжети по принцип бързо угасва, този път останаха фокусирани в безпрецедентната атака на държавната машина срещу един частен бизнес. Появиха се и дръзки коментатори като бившия военен министър Бойко Ноев, който определи поведението на държавата като престъпление. Той обясни, че наблюдаваме жестока битка за „Дунарит" между „Емко" - „бяла българска фирма, една от най-големите", и офшорката „Виафот", зад която стоят неизвестни лица и бизнес интереси. Според Ноев наистина има нужда от намеса на ДАНС - за да изясни какви сили стоят зад анонимната „Виафот".
Като капак в медиите плъзна слух, че от посолството на Индия в София са изразили недоумение за проблемите с оръжейната продукция, произведена от „Емко" по поръчка на индийското министерство на отбраната. А от частната фирма казаха, че си искат обратно и лиценза, и договорите, прехвърлени на ВМЗ. След като изчерпа арсенала от проверки и увъртания, преди дни Междуведомственият съвет върна разрешителното. Но министър Караниколов отсече, че за договорите заден ход няма. В отговор от „Емко" заплашиха с протести до дупка и започнаха да притесняват премиера със скандиране под прозорците му в Министерския съвет.
Всичките тези събития принудиха Борисов рязко да смени тона и тактиката и да влезе в ролята на помирител. След два дни разговори и преговори с участието на министъра на икономиката и представители на „Емко" и „Кинтекс" се стигна до неочакван обрат. Претенциите на „Емко" са уважени, а „Кинтекс" печели 6 млн. лева, обяви Борисов, без да каже откъде и защо ще бъдат преведени тези пари. И понеже обяснение няма, излиза, че „Емко" се връща в играта на цената на тези 6 млн. лева. Чист рекет в очите на непредубедения наблюдател. Нищо подобно, според премиера. За да е циркът пълен, Гебрев благодари на премиера миротворец.
Но дали това е хепиенд? Какво ще стане с „Дунарит"? Предстои да видим. Засега видяхме как се мачка частен бизнес и колко богат инструментариум и въображение може да вложи държавата в това. И настоящата ситуация изглежда просто като таймаут преди следващия сблъсък.
На фона на патилата на „Емко" програмните декларации на кабинета „Борисов 3", че "усилията на държавата ще бъдат насочени към поддържането на съществуващата икономика и привличане на нови инвестиции" и че "преди да започне да помага на бизнеса, държавата трябва да направи всичко възможно да не му пречи той да се развива" звучат като подигравка.
Показателно е, че в сряда АОБР - асоциацията на всички големи работодателски организации в България, разпространи безпрецедентна позиция по повод на „все по-честите негативни обществени кампании, насочени към уронване на престижа и подкопаване на доверието към българските предприемачи, и на зачестилите случаи на кампанийно рекламно-популистко законотворчество". АОБР призовава държавата и обществото за "подкрепа на българския предприемач и за прекратяване на негативните имиджови кампании и законотворчески инициативи, развалящи бизнес климата и рушащи инвеститорското доверие". Това всъщност е оценката на бизнеса за средата, в която работи.
