Една от най-дълго чаканите мисии приключи безуспешно: руският космически апарат „Луна–25“ се разби в Луната. По план, кацането на повърхността на Луната трябваше да се състои в района около южния полюс, но в неделя, 20 август, руските власти потвърдиха, че апаратът е изгубен.
Мисията „Луна–25“ без екипаж имаше за цел да кацне на южния полюс на Луната – район, където досега не е кацал нито един космически апарат. Районът е от особен научен интерес, тъй като се предполага, че в кратерите, които са постоянно засенчени, има воден лед. Запасите от воден лед биха били съществен ресурс за бъдещи мисии до Луната с екипаж, като тези, планирани от NASA като част от целта за изпращане на екипаж на Луната за периоди от седмици, а не дни.
Руската мисия се състезаваше с наскоро стартиралата индийска мисия Chandrayaan–3, която също има за цел да кацне на южния полюс на Луната. Очаква се индийската мисия да направи опит за кацане през тази седмица. През последните години интересът към посещението на Луната се поднови, въпреки че досега кацането е
постигнато само от три държави
САЩ, Съветския съюз и Китай.
„Луна–25“ бе част от руската програма за изследване на Луната, в рамките на която до 2040 година на повърхността на естествения спътник на Земята трябваше да бъде изградена космическа станция. Последната лунна мисия на Русия е от 1976 година – със сондата „Луна–24“. Новият безпилотен космически апарат трябваше да помогне на учените да разработят нова технология за по-меко кацане на обекти в космоса.
Стъпка назад за руските космически мисии
Името на мисията я свързва директно с космическите мисии на Съветския съюз: мисията „Луна–24“, предшественикът на тази мисия, се проведе през 1976 г. След „Луна–24“ процъфтяващата съветска космическа индустрия започна да запада заедно с последните следи от космическата надпревара от Студената война. Разпадането на Съветския съюз преди 32 години означаваше, че Русия трябва да стартира нова космическа агенция, „Роскосмос“, която бе засегната от политически хаос и проблеми с финансирането. През последните десетилетия много други играчи се намесиха в космическата индустрия. Сега има нова космическа надпревара – и Русия няма преднината на Съветския съюз.
„Изглежда, че това е нещо като Make Russia Great Again. И като възстановяване на територията, която Съветският съюз е имал, и като достигане до част от тази предишна слава“, коментира Андрю Дженкс (Andrew Jenks) от Калифорнийския държавен университет, Лонг Бийч. „Заложени са много важни неща на това изстрелване по отношение на това дали Русия разполага с достатъчно ресурси на международната сцена, за да покаже, че може да се конкурира в област, в която някога е била лидер.“
От 70-те години на миналия век съветската, а след това и руската космическа програма претърпяват поредица от шумни провали: серия от експлозии на ракети, космическа совалка, изстреляна само веднъж, и планирана мисия на Марс, която
никога не надхвърля орбитата на Земята
И вместо да получи нова информация, с която да напредва, „Роскосмос“ сега се връща назад, пише АРД. След много години закъснение, мечтата да бъдат постигнати нови космически успехи със сондата „Луна–25“ беше разбита. Това е горчив момент за руските космически мисии и за руската наука.
Това е и провал за руското правителство, което беше решено да докаже, че въпреки кръвопролитната война, която води в Украйна и въпреки санкциите, може да изпревари останалите велики сили в космическата битка.
Космическата програма на Русия е пред пълен разпад
След разпада на СССР космическата програма на Москва претърпя същински колапс. Благодарение на международна помощ ефектите от катастрофата през 90-те години на миналия век бяха превъзмогнати. Русия обаче никога не се завърна в дълбокия космос и концентрира усилията си в ниска околоземна орбита.
След като Русия нахлу в Украйна, партньорите на „Роскосмос“ преустановиха взаимоотношенията си с космическата агенция. Това доведе до трудности, невиждани от най-мрачните години за космическата програма на Москва.
Най-добрият пример за това е космическият кораб „Союз“. Създаденият от съветските инженери апарат се бе превърнал в най-надеждния кораб за транспортиране на астронавти до МКС. През последната година той обаче се „прослави“ с многобройни провали.
Прочети още
През декември 2022 година „Союз“, скачен към МКС, започна да пръска неконтролируемо охлаждаща течност, причинявайки повишаване на температурите в кабината до опасни нива. „Роскосмос“ просто го приписа на лош късмет, обвинявайки за неуспеха удар с микрометеорит.
Два месеца по-късно, през февруари сценарият се повтори. Този път на товарен кораб „Прогрес“, изстрелян на борда на ракета „Союз“. Охлаждаща верига отново претърпя авария, този път причинявайки спад на налягането на кораба. Инцидентът по подобен начин беше приписан на сблъсък с микрометеорит.
Впоследствие трима астронавти – един американец и двама руснаци – се оказаха блокирани на борда на Международната космическа станция. „Союз“ трябваше да бъде техният превоз до Земята, но разследването на инцидента накара „Роскосмос“ да заключи, че неговият космически кораб не е в състояние за безопасно завръщане. Сега астронавтите ще трябва да чакат до юни, когато е планирано да пристигне друг „Союз“.
Каква е разликата със САЩ?
Именно тук е разликата между Русия и САЩ, Европа и Китай. Американците разполагат с огромна мрежа от наземни антени, пръснати в различни държави, позволяващи комуникация с междупланетните мисии – това е системата Deep Space Network (DSN). Европейската космическа агенция също разполага с такава собствена глобална мрежа – ESTRACK. Както и Китай – CDNS.
Русия обаче не разполага с такъв ресурс – има само една-единствена чиния за връзка с междупланетните мисии (вж. снимката горе) – ТНА-1500 в Калязин.
„Очевидно „Роскосмос“ не знае къде точно се намира „Луна–25“, пояснява Егоров. „А това означава, че е нужен максималният ресурс, за да се излъчват сигнали към мисията. А тук имаме ограничение от орбиталното въртене на Земята. Наземните станции на „Роскосмос“ са локализирани само в Русия, т.е. те могат да комуникират с Луната не през целия ден, а само когато станцията в Усурийск е готова за такъв тип работа, с други думи, за около осем часа, докато Луната виси над Калязин. Същото нещо се случи някога и с „Фобос-Грунт“, но тогава европейците активно помагаха на руснаците, като използваха своите комуникационни станции в Австралия. Само че тогава не бе възможно да се спаси апаратът”.
„В случая с „Луна–25“ – напомня експертът, –европейците също си сътрудничиха с „Роскосмос“ и планираха да монтират на апарата и да изпитат прототип на своя камера за кацане, а в замяна на това обещаха помощ за радиовръзката. Но нещо се случи през февруари 2022 година. Европа напусна проекта, а тогавашният ръководител на „Роскосмос“ (бел. прев. – Дмитрий Рогозин) ни увери, че няма да има никакво сътрудничество с тези държави, които подкрепят Украйна”.
„И сега, когато всяка секунда е ценна за спасяването на лунния апарат и националния престиж, руската космонавтика просто чака Луната да изгрее“, казва Егоров и добавя: „Искам да предам поздрави на всички коментатори, които ми опонираха с въпроса „Защо намесваш политиката в Космоса“. Следващия път, когато някой попита: Къде е „Луна–25“, можете да му отговорите: ами не знам, не се интересувам от политика“.
„Нека сега да видим кои приятелски страни ще помогнат на Русия“, пита се Егоров.
Руски експерт: ако нямаше война, „Луна–25“ имаше шанс да бъде спасена
Руският космически експерт и популяризатор Виталий Егоров съобщи, че проблемът с „Луна–25“ е можело, а вероятно все още може да бъде коригиран – но никой не е в състояние да помогне на Русия заради войната в Украйна.
Космическите апарати понякога получават погрешни команди, пише Егоров в своя канал в Телеграм, като това се случва доста по-често, отколкото си мислите. „Не трябва да се върнете много назад в миналото – само преди няколко седмици НАСА бе на път да загуби „Вояджър 2“. Това се случи въпреки целия опит, бюджет и липса на корупция. Но когато това се случва, има два важни ресурса, за да може грешката да бъде поправена: знанието за местоположението на апарата и възможността за осъществяване на комуникационни сесии“. НАСА разполага и с двата ресурса – съответно „Вояджър 2“ бе спасен.
