Сладоледаджия в младостта си, певец и неосъществен правист, Любиша Самарджич беше един от най-разпознаваемите актьори на Балканите. На 19 ноември сръбската кинозвезда щеше да навърши 90 години. Българските зрители го помнят като Шурда, симпатичния несретник от „Горещ вятър“, и като многодетния полицай Бошко от „Полицаят от Петльово бърдо“. Извън екрана го свързват с България срещи, приятелства и съвместна работа.
Ледът се топи, пътниците ругаят
Роден през 1936 г. в Скопие, Самарджич израства в Нишка баня. След смъртта на баща му семейството изпада в бедност. Любиша работи през ваканциите в работилницата на вуйчо си за ремонт на пишещи машини и като портиер в хотел.
После майка му отваря сладкарница и той става основният ѝ помощник. В спомени от май 1973 г., публикувани на сайта на община Нишка баня, актьорът описва ежедневното пренасяне на лед до трамвая. Не всеки кондуктор го допускал с товара. В жегата ледът се топял, по пода потичала вода и пътниците протестирали.
На последната спирка приятелите му помагали да отнесе плочите до сладкарницата. После отивали да играят или да се къпят, а той започвал да върти машината за сладолед. Работата била тежка, но носела на семейството повече средства от оскъдната пенсия.

Години по-късно Самарджич споделя, че все още обича сладолед. Съвременният обаче му се струвал прекалено излъскан. В спомените си нарича своя някогашен сладолед, макар и с бучки лед, най-добрия на света, защото сам го правел, продавал го и се издържал с него.
От правото до Шурда
След гимназията в Ниш Самарджич записва право в Белград и учи две години, преди да се насочи към актьорството. В крайна сметка завършва Белградската академия за драматични изкуства. Режисьорът Боян Ступица забелязва таланта му и подкрепя началото на кариерата.
Кинодебютът идва през 1961 г. с „Игри над реката“. Ролята в „Пясъчният град“ две години по-късно му донася прякора Смоки.
Телевизията обаче го превръща в любимец на милиони. В „Горещ вятър“ неговият Боривое Шурдилович, наричан Шурда, е фризьор, който напуска провинцията, за да си търси късмета в Белград. Сериалът печели огромна популярност и в България.
Следва и ролята на Бошко Симич от „Полицаят от Петльово бърдо“, женен и изоставен четири пъти, останал сам с децата от неуспешните си бракове.
Зад комедийните образи стои актьор с голям драматичен талант. През 1967 г. Самарджич получава купа „Волпи“ във Венеция за най-добра мъжка роля във филма „Утро“. Сред отличията му са и седем награди „Златна арена“ от фестивала в Пула.
Светкавицата и Гръмотевицата
С Миряна се запознават през 1964 г. на Блед, а две години по-късно се женят. Двамата са известни с прякорите Светкавицата и Гръмотевицата.
„Това е жена, която обичам и която е мой другар над 40 години“, казва Самарджич пред БТА през 2007 г. „Има много изтънчен речник и възможност за критична и точна преценка. Тя е една истинска личност, която се грижи за мен не като дете, а като жена. Тя е най-острият критик на моите произведения“, допълва той.
През 2011 г. двамата разказват пред сръбския вестник „Блиц“ и за споровете си. Миряна иска да намалят работата и да си починат, но Самарджич вече мечтае да екранизира „Травнишка хроника“ на Иво Андрич. Тя вярва в таланта му, но се тревожи откъде ще намерят средствата за толкова мащабен проект.
„Мечтите ми удължават живота“, отговаря ѝ той.
Двамата имат син Драган и дъщеря Йована. Най-тежкият удар е смъртта на Драган, който умира от левкемия на 34 години. С баща си той е създал продуцентската компания Cinema Design.
Пред „Блиц“ Самарджич разказва, че след загубата не вярвал, че ще издържи. Именно Миряна го връща към работата. Постепенно тя става и негов важен сътрудник в продукциите, за които двамата продължават да мечтаят и да спорят.
Три живота в киното
През 90-те години Самарджич се насочва към продуцентството и режисурата. Сред най-значимите му филми е режисьорският дебют „Небесна кука“, който получава международно признание.
„Затова когато искам да се върна назад, за да видя какво съм направил, виждам че имам три филмови живота, но най-най-скъп и разкошен беше животът ми на артист“, казва той пред БТА през 2007 г., когато гостува в България по покана на БНТ.
За него доброто кино започва от личното преживяване. Успеха на „Небесна кука“ обяснява с това, че е говорил със сърцето си.

Българските срещи
Самарджич работи с Хачо Бояджиев, Стефан Данаилов и Джоко Росич. През 1983 г. участва в новогодишната телевизионна програма „Съзвездие 83“. Архивните снимки пазят и срещите му с Йорданка Христова и Гуна Иванова, както и появата му на сцена с Неда Украден и Мишо Йончев.
През 2012 г. се връща за „София филм фест“ с „Мирисът на дъжда на Балканите“, история за сефарадско семейство от Сараево между двете световни войни.

„Човекът на изкуството губи достойнство, ако вземе страна в политиката. За мен най-важни са душата и сърцето на човека, неговите преживявания - за това са филмите ми“, казва тогава той, цитиран от БТА.
Любиша Самарджич умира в Белград на 8 септември 2017 г., малко преди да навърши 81 години. На погребението му звучи A sad adio от „Горещ вятър“, съобщава сръбската телевизия РТРС. Последното сбогуване е с песента, която зрителите свързват с неговия Шурда.











