Една от големите забележителности на Лозенския манастир "Свети Спас" е откриващата се пред него красива панорама. Всяка гледка отвисоко към Софийското поле и Стара планина се носи чувството на духовна извисеност и надмощие и когато този поглед идва от свято място, зареждането с енергията е ненадминато. Величието му се издига в гънките на Лозенската планина още от Второто българско царство, а местоположението му на най-източна обител от Мала Света гора му отрежда важно историческо място.

Манастирът "Свети Спас" се намира в Лозенската планина, в близост до село Долни Лозен (на 10 км от София). До него може да се стигне пеша от селото за около час ходене или с кола за около 15 минути. Пътят е черен, но в относително добро състояние.

Разрушение и възстановяване

Както повечето светилища през ХIV век Лозенският манастир също попада под набезите на османските войски и бива разрушен и ограбен. Силната вяра и дух на монасите помагат за неговото възстановяване през XVII век, когато се превръща в духовно средище с училище и книжовна калиграфска школа. Историческите събития обаче довеждат до повторното опожаряване и унищожение на сградите на манастира, а това води и до неговото запустяване. За последен път светата обител е възстановявана  през 1821 г., когато се изгражда и днешната църква "Свето Възнесение Господне" - еднокорабна, едноабсидна, с продълговат наос.

Трите купола на национално самочувствие

Силен емоционален момент от историята й е изграждането на три купола. Това се случва, след като турското правителство разрешава на българите да строят църкви с по-извисени форми. През 1868 г. майстор Цвятко Тодоров преустройва свода и издига три стройни купола като израз на надигащото се тогава национално самочувствие на българите. През борбата за църковна самостоятелност преминава и борбата за освобождение, затова манастирът се превръща в средище на националноосвободителното движение. В него е отсядал и Апостола на свободата Васил Левски. Около Освобождението към манастира е било изградено училище с няколко големи стаи и отделно помещение за учителя.

Стенописи

Освен с необичайните си за тогавашната архитектура по нашите земи три купола църквата е интересна и със стенописите си. Самоковският живописец Никола Иванов Образописов и двамата му помощници изографисват църквата и куполите. Стенописите, които са запазени и до днес, привличат поклонници и посетители с ярките си цветове и художествено майсторство. Любопитен факт, свързан с тях, е, че никъде другаде в Софийско не са изобразени в един храм толкова много български светци и исторически личности.

Наред с евангелските сцени Никола Образописов изрисува и образите на светите братя Кирил и Методий, св. Михаил Воин, епископ Марко, св. Йоан Рилски, св. Патриарх Евтимий, св. Онуфрий Габровски, св. Константин Софийски и на свързаните с живота на българите св. Петка и св. Неделя. Интересен е и образът на св. Тервел или Тривелий, почитан в Европа като човека, спрял арабите на Изток. В стенописите се усеща както възрожденски стил, така и влиянието на западноевропейската живопис.

Самотната монахиня

Основан първоначално като мъжки, днес Лозенският манастир се обитава само от една монахиня - Агатия. Освен да вдъхва живот на светата обител, нейното присъствие допринася за съхранението на християнството и светата вяра. Тъй като духовният център никога не е бил електрифициран, сега е решено слънчеви панели да събират енергия за „Св. Спас". Новата система ще помогне за покриване на нуждите от битово естество, съобщи монахиня Агатия. Тя добави, че монтажът на панелите вече е започнал, а средствата за закупуването им са събрани изцяло от дарения. Мястото, където е разположен манастирът, е достатъчно благодатно откъм слънчева светлина, така че ще може да се генерира необходимата енергия дори през зимния период.

Материалът е написан с финансовата подкрепа на Столичната община по Програма Европа 2012 г. и е в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата - 2019 г.

 Десимира Миткова, БНТ