Доктор Хазард
Доктор Линда Бърфийлд Хазард (1867-1938) е садистична и алчна откачалка, която успявала да убеди пациентите си, че единственият начин да бъдат напълно излекувани е да гладуват с месеци. Не е особено изненадващо, че повечето от нейните пациенти умрели от глад. Нейният „санаториум", намиращ се в малкото градче Олала, в окръг Китсап, бил наречен „Кота глад" от местните хора, които често минавали покрай умиращи от глад скелетоподобни избягали пациенти на доктор Хазард, често молещи за храна. Хазард и съпругът й Сам имали навика и да присвояват активите и средствата на пациентите си чрез измама, фалшификация и откровена кражба. Когато случаят на доктор Хазард влиза в съда през януари 1912 година, прокурорът я назовава „финансов причинител на глад" и представя случая като убийство с глад с цел финансова изгода.
Линда Хазард (каламбур от изписването на името й Hazzard и думата hazard - опасност)
Алтернативно лечение
Доктор Хазард била автор на няколко книги, включително „Излекуващо постене". Въпреки че имала основно образование като остеопатична сестра, Хазард не се поколебала гръмко да се титулува „доктор", избухвайки пред репортерите по време на процеса си: „Казах ви няколко пъти, аз съм доктор Хазард. Госпожа Хазард е свекърва ми!" Въпреки липсата си на медицинска степен тя имала лиценз за практикуване на медицина във Вашингтон. Вратичка в закона за медицинските лицензи дала на някои практикуващи алтернативна медицина правото да лекуват. Така и Линда Хазард получила това право.
Хазард твърдяла, че всяка болест може да бъде излекувана с глад, който позволявал на храносмилателната система „да си почине и изчисти", премахвайки „нечистотиите" от тялото. „Гладът, твърдяла тя - може да излекува всичко - от зъбобол до туберкулоза." Истинският източник на всички болести била „нечистата кръв", която била следствие от „увредено храносмилане". По същото време имало още няколко проповядващи лечебния глад. Линда Хазард била ученичка на един от тях - доктор Едуард Хукър Дюи, автор на „Евангелието на здравето".
Но Хазард добавила няколко собствени щриха към учението на доктор Дюи. Пациентите й били подлагани на клизми, включващи около 4 литра вода. Някои от тях крещели от болка по време на тези процедури. Третата част от терапията включвала масаж - бой с юмруци по челото и гърба на болните. Разтревожен свидетел разказал как по време на тези „масажи" Хазард крещяла: „Елиминирай! Елиминирай!"
Първото убийство
Линда Хазард е родена в Карвър Каунти, Минесота, през 1867 година и на 18 години била омъжена и имала 2 деца. Но през 1898 година, тя напуснала съпруга и децата си, за да преследва мечтата си - кариера в Минеаполис. Изглежда е убила първия си пациент през 1902 година, малко след като разводът й бил финализиран. След като патологът обявил, че смъртта е настъпила вследствие на глад, той се опитал да заведе дело срещу Хазард, но тя нямала лиценз да практикува медицина и съответно не можела да бъде подведена под отговорност. Когато разследващите попитали какво се е случило с ценните пръстени на жертвата, Линда започнала да увърта.
Тя отново получила популярност, омъжвайки се за мъжа на мечтите си - завършилия Уест Пойнт Самюел Кристман Хазард, който преди време унищожил обещаващата си военна кариера, присвоявайки военни капитали. Пияница, развратник и мошеник, той имал два предишни брака и дори не бил разведен с една от съпругите си, когато се взел с Линда. Срещу него било заведено дело за многоженство, което получило широко публично внимание и завършило с двегодишна присъда за Сам. След като излежал присъдата си през 1906 година, двойката отпътувала за Вашингтон, за да започне отначало. Линда Хазард станала практикуващ лекар в Сиатъл, след което семейството закупило 40 акра в окръг Китсап, които тя нарекла „Кота пустиня". Линда планирала да построи там голям санаториум един ден.
Някои от местните, включително по-свободомислещите, както и теософите приели нейните медицински теории с отворени обятия. Една от тях е първата известна жертва на Хазард във Вашингтон - Дайзи Мауд Хаглунд - норвержка имигрантка, чиито родители притежавали някога Алки Пойнт. След 50 дневно гладуване под грижите на Хазард Дайзи починала на 26 февруари 1908 година на 38 години. Тя оставила 3-годишно сираче на име Ивар. По-късно той забогатял, хранейки милиони хора в невероятния си ресторант за морски храни. Скоро последвали и други жертви - Ида Уилкокс през 1908 г., Бланш Тиндал и Виола Хийтън през 1909 г. Госпожа Мауд Уитни умира през 1910 г.
Когато инженерът Ърл Едуард Ердман се подложил на режима на Линда Хазард през 1911 г. и починал от глад 3 седмици по-късно, „Сиатъл дейли таймс" излиза със заглавие: „Госпожа „докторката" умори още един пациент." Не че пациентите се стреснали. Потокът им не секвал. Сред тях са Франк Соутард, партньор в адвокатската фирма „Морис, Соутард и Шипли", господин Харисън, издател на списанието „Аляска - Юкон", също починали под грижите на Линда Хазард. Последвал ги Айвън Флюкс, англичанин, който дошъл в Америка, за да си купи ранчо, и гладувал 53 дни. По време на терапията му Хазард придобила контрол върху някои от спестяванията и имотите му и семейството му твърдяло, че той починал с едва $70 на свое име.
Властите се опитали да се намесят, когато Луис Елсуърт Рейдър, бивш законодател и издател на списание, наречено „Звукови гледки", започнал да се топи. Хазард го „лекувала" в „Аутлук хотел" през 1911 г. и здравните инспектори се опитали да го убедят да прекрати „лечението", но той отказал. Хазард го откарала на тайно място, където двуметровият мъж починал, тежейки по-малко от 50 килограма.
Смъртоносна терапия
Директорът на здравната служба в Сиатъл казал, че няма как да се намеси, тъй като доктор Хазард е лицензиран специалист и пациентите й доброволно се подлагали на терапията. Тя имала многобройни верни последователи и доминиращ нрав. Някои от болните се страхували от нея и не можели да не й се подчинят. Но директорът на здравната служба все пак следял случая, за да не допусне тя да започне да „лекува" деца, при което той щял да бъде принуден да се намеси.
Схемата ставала печално позната. Пациентите били настанявани в хотели в Сиатъл или в бунгала в имота на доктор Хазард. След смъртта им патологът удостоверявал, че те са починали от глад, освен в случите, когато Линда Хазард извършвала аутопсията. Тогава като причина за смъртта било вписвано всичко друго, но не и глад.
Имало само едно изключение от шаблона. През 1909 година тялото на 26-годишния Юджийн Станли Уейклин било намерено разлагащо се в имота на Хазард. Той бил син на английски лорд и причина за смъртта му бил куршум в черепа, предполагаемо самоубийство. Линда Хазард имала известни права над имотите на младежа и подала оплакване до адвоката му, че й трябват пари, за да покрие разноските по погребението му. По-късно британският вицеконсул в Тахома предположил, че тя е застреляла Юджийн, защото разбрала, че въпреки благородното му потекло той не бил богат.
Продължението - в следващия брой
