Берковският край преживява съдбата на Първата българска държава, на Византийското владичество, на Второто българско царство и падането му под османско владичество. В края на август 1872 г. в Берковица пристига Васил Левски заедно с председателя на Врачанския революционен комитет Мито Анков. При събарянето на къща в берковската махала Плето е намерено писмо на Левски от 2 юли 1872 г., в което иска да му бъдат изпратени „мустаки, брада, машина за фишеци и войнишките правила“. Той дава указание при закупуването на пушки да се „изпитат“ на всеки десет по една, за да не се окажат „фалшиви“. Писмото е предадено в Народната библиотека „Кирил и Методий“ – София. След шеметно спускане по сенчестите завои на Петрохан, долу в ниското пътят се изправя и първото село, през което минава, е Бързия. А то пленява с красота и планинска уредба. Къщите са от вилен тип, с малки градини, заети предимно с ягоди и малини. Някога в него имало над 12 гостоприемници, а сега има няколко кафенета, разположени по проточилото се надълго шосе. В центъра стои паметник на загиналите във войните 57 местни войници и офицери, върху
чийто постамент лежи страшен лъв
за да обикнат големите й сини очи
го пронизали в сърцето с остър нож
го стиснала в своята ледена прегръдка
