На 3 февруари 1967 г. един млад български учен развява българския флаг над ледената пустош на Антарктида. Той е включен в 12-ата международна антарктическа експедиция заедно с учени от Съветския съюз, Чехословакия и САЩ. На 19 януари отпътува със самолет от Ленинград през Индия, Индонезия до Австралия, откъдето с ледоразбивачът „Об“ пристига в съветската полярна база Мирни. Това е българският физик и метеоролог Цончо Чапанов. Чапанов извършва научни изследвания на тропопаузата – атмосферен слой, разположен между тропосферата и стратосферата, имащ важно значение за безопасността на въздушните полети. Посещава полярните бази Мирни, Новолазаревская и Молодьожная. Поради

екстремни атмосферни условия

 

част от състава на антарктическата експедиция, в т.ч. и Цончо Чапанов, са принудени да се завърнат на 6-ия месец от предвидения 18-месечен престой. След шест месеца арктически студ и безкрайни ледове, научен труд и открития в полза на човечеството – всичко това изписано в дневниците на българина – българският полярник отново е на родна земя, посрещнат като герой. А той все повтаря: „Антарктида е един колосален хладилник, който влияе върху развоя на климата по цялото земно кълбо. Много тайни, които се разкриват в Антарктида, ще помогнат на хората да управляват времето. А може би един ден в Антарктида ще се развее и нашето знаме над българска полярна станция...“. Думи на един скромен български учен, изпълнили се 25 години след неговото стъпване на Ледения континент.

Подготовката за експедицията била кратка, отговорността обаче – голяма. Руснаците трудно произнасят името му, затова го наричат Оскар – това му остава като прозвище. Температурите спадат

до минус 70 градуса

ходели с маски, за да си затоплят въздуха, който дишат, не са могли дълго време да остават навън. „Беше много изненадан, че го одобряват и че го изпращат на такава експедиция. Притесняваше се все пак за някои неща, климатични, климатът е суров, тежък“, споделя съпругата му Елена, която заедно със сина му живее в САЩ. Тя разказва, че най-много се удивлявал на пингвините. Имал интересни срещи с тях, които искал да опише в книга.

Уви, отива си от живота млад, само на 40 години, след тежко и продължително боледуване от бъбречна недостатъчност умира на 16 юни 1971 г. С указ на президента на Република България от 31 май 2016 г. на името на първия български полярник е наречен

връх Цончо Чапанов - Chapanov Peak

на Антарктическия полуостров в Антарктида в хребета Метличина. Цончо е роден в Ботевград на 9 август 1930 г. Майка му Радка Родева е завършила Американския девически колеж в Цариград. Той завършва с отличие ботевградската гимназия.

През 1953 г. завършва физика, специалност „Метеорология“. От 1957 г. е научен сътрудник, ръководител на лаборатория по радиосондажи към Централното управление на хидрометеорологичната служба (ХМС) при БАН. „Цончо Чапанов дава своя принос за започване на изследване на климата в Антарктида, от който зависи климатът на цялата планета. При това аз съм много щастлив, че ние, неговите последователи, сбъднахме мечтата му – България да има научна станция в Антарктида. Имаме цяло селище там, с пощенски клон, православен параклис, четири къщи със сравнително нормални условия на живот“, каза проф. Христо Пимпирев в памет на един от най-заслужилите ботевградчани.