Вероятно сте забелязали зачестилите през последните месеци заглавия за различни резолюции и прокламации, посветени на България от различни градски и щатски власти. И също дипломатическите усилия за отпор срещу македонски резолюции на щатско и федерално ниво, които правят опит за подмяна на нашата история.
През февруари и март губернаторът на Охайо, кметовете на Бевърли хилс и столицата Вашингтон издадоха прокламации по повод националния ни празник.
Малко преди това Конгресът на щата Илинойс обяви март за Месец на България, след като по-рано покани генералния ни консул в Чикаго Светослав Станков да изнесе реч в залата. 22 септември беше обявен за Ден на приятелството между България и щата Юта, а миналата седмица Градският съвет на Чикаго отбеляза с резолюция 120 години от установяването на дипломатически отношения между Република България и Съединените американски щати.
Прочети още
„Тази резолюция всъщност е признание, с което се показва на българската общност и живеещите в Чикаго, че те имат достъп до тази обществена институция, Градския съвет, и от този й достъп вече от нас зависи дали ще използваме всички възможности, за да се реализираме като интегрална част от всички обществени, политически и икономически процеси в града“, каза Генералният консул на Република България в Чикаго Светослав Станков за BG VOICE. И е прав. Тези документи на пръв поглед изглеждат някаква бюрократична безсмислица, но всъщност имат огромната възможност да отворят много врати както пред българската общност в Щатите, така и пред България.
След резолюцията с Юта от септември, преди две седмици вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел се срещна с бизнес делегация от щата и обсъдиха инвестиции в България.
Спирането на македонските резолюции пък попречи факти от нашата история да бъдат официализирани чрез акт на Конгреса и по този начин присвоени от новосъздадената ни съседка.
Тези на пръв поглед бюрократични формални листове в рамка дават възможност България и българската общност да бъде видяна и чута, призната за фактор и че съществува като мощна група със своя идентичност, цели и желания. Отваря врати тези цели да бъдат по-лесно постигнати с помощта на различните институции в една толкова децентрализирана държава. Затова усилията на нашите дипломати по места са толкова важни. Но те са само първата стъпка. Действието, което открехва вратата на възможностите.
От нас зависи какво ще направим с това. Дали ще нахлуем през тази врата, преследвайки нашите интереси, или лениво ще пропуснем поредна възможност.
Това може да са бизнес интереси на определена компания или цели на културна организация или училище, лични или групови – за Америка и нейните власти по места няма значение. Възможностите са за всички. Но през годините сме доказали, че сме майстори да ги пропускаме. През 2018 г. тогавашният генерален консул Иван Анчев убеди властите в училищен район 214 в предградията на Чикаго, където живеят най-много наши сънародници, да включат българския език в учебната програма. Идеята беше той да се учи от нашите сънародници в тези училища в редовното време от понеделник до петък заедно с другите предмети. Записаха се само три деца. Три. От стотиците, които учат в тези училища.
Дано не пропуснем и тези нови възможности по този начин.
Ясен
[email protected]
