Там, където Искър среща Стара планина, е скътан Куриловският манастир. Той е разположен на брега на р. Искър, на километър североизточно от кв. Курило на гр. Нови Искър и на 12 км от София. Кръстен на Св. Иван Рилски, и днес храмът съхранява частица от Кръста Господен и части от мощите на Св. Иван Рилски и Св. Марина. Предположенията за неговото възникване говорят за съществуването на старинна крепост „Белиград" и манастир към нея още от периода на Първото българско царство (681-1018 г.) и разрушени при османското нашествие. В края на XVI век, когато в Софийско прониква силното атонско влияние, се появява новият тип малки църкви, пригодени за духовен живот в условия на турско владичество. Подобна е и църквата в Курило. Както свидетелства надписът, стоял някога над вратата на наоса, църквата е била издигната през 1593 г. с дарения на жителите от селата Доброславци, Кумарица и Требич. Малко след това - през 1596 г., наосът е покрит със стенописи. Вероятно възникването на новия манастир е организирано и отчасти свързано с известния български живописец Пимен Зографски. Красотата на първия слой стенописи ярко контрастира с появилото се през 1816 г. второ изписване. За това осведомява ктиторски надпис, в който е посочено името на игумена на манастира по това време - Викентий. Специалистите изтъкват несръчност на изпълнителя на втория слой и липса на високи художествени качества. Затова с предвидената сега реставрация ще се направи опит да бъде снет този нов слой и да се възстанови красотата на ценните първоначални образи.
През 1830 г. е построен притворът на църквата. В него се разкриват стенописите на Тома Вишанов, като сцените наподобяват тези в Рилския манастир. Там се появява и образът на българския национален светец Иван Рилски. Отличителен белег в църквата е иконата на Св. Богородица Троеручица, която единствено в Куриловския манастир е поставена на олтара.
В манастира вече започна реставрацията на стенописите. Църквата - паметник на културата, е изографисана от един от най-добрите живописци у нас Пимен Зографски и сега стенописите ще могат да се видят вече в пълния им блясък. Йеромонахът на обителта - Нектарий, посочва, че към момента са събрани средства за началото на възстановяването на ценните творби, но не е ясно колко ще е необходимо за цялостната им реставрация. Затова този процес може да отнеме години. Качеството на стенописите в Куриловската църква показват големия професионализъм на зографа. От първия живописен слой - XVI век, са оцелели няколко образа на светци и отделни сцени. Запазена е сцената „Успение Богородично", разположена на традиционното си място - над вратата на западната стена на наоса. Художествените достойнства на стенописите, дело на Пимен, се виждат най-добре в сцената „Избиването на витлеемските младенци". Той е пренебрегнал традиционните изисквания за изобразяване, отразяващи местния колорит на епохата, и е създал по свои лични усещания оригинална творба.
До Куриловския манастир се стига както през Нови Искър, така и от околовръстното шосе на София.
Материалът е написан с финансовата подкрепа на Столична община, Програма Европа 2012 г. и е в подкрепа на кандидатурата на София за Европейска столица на културата - 2019 г.
Десимира Миткова, БТА
