Кукерските игри в България са една от най-старите традиции по тези земи, наследени от времето на траките. Обичаят е засвидетелстван за първи път в писмени източници още през VІ-ти век. Кукерското хоро за прогонване на зли духове пък е един от най-завладяващите предхристиянски ритуали в България, признат от ЮНЕСКО. В днешно време кукерите се появяват в различно време в различните краища на България. В Банско идват на Нова година, в Пернишко - към края на януари, на много други места пък се появяват и традиционно се свързват със Сирни Заговезни.

Кога се провеждат кукерските фестивали?

Кукерските празници започват още на първи януари в Разлог. Кукерският фестивал е познат под името „Старчевата“, като почти всички жители на града се обличат в кози кожи и интересни колоритни костюми. В съседната община Банско също се прави ежегоден кукерски фестивал от доста години. В средата на месец януари през няколко години в Разлог се провежда и Международен кукерски фестивал, като в него вземат участници от България, Италия, Франция, Турция, Македония, Сърбия. [caption id="attachment_844492" align="aligncenter" width="740"]Кукерски празници завладяват България всяка зима Сн.: БГНЕС[/caption] Най-голямото кукерско събитие в България и на Балканите е Фестивалът Сурва. Той се провежда в Перник в края на януари. С конкурсния си характер фестивалът е среща и надпревара на живите ѝ носители, най-популярни с наименованията „сурвакари“ и „кукери“. Кукерски носии и танци могат да се видят и по време на маскарадите в Симитли, Равно поле, Благоевград, Брежани в средата на януари. Благоевградска област е богата на кукерски традиции, а през януари в много села има паради. [caption id="attachment_844493" align="aligncenter" width="740"]Кукерски празници завладяват България всяка зима Сн.: БГНЕС[/caption] Международните фестивали на кукерските и маскарадни игри „Кукове“ в Раковски, „Кукерландия“ в Ямбол, както и Националният кукерски събор „Поклади“ в Момин проход обикновено се провеждат в края на февруари или началото на март. В съботата преди Сирни Заговезни в Карлово е време за кукерския празник „Старчовден“. Кукерите там се наричат старци, а игрите се изпълняват само от мъже. Кукерите в село Елешница (общ. Разлог) пък се появяват чак на Великден.

Откъде произлиза този обичай?

Кукерите са се появявали в чест на настъпващата нова година по време на Сирни Заговезни, т.е. в началото не на календарната, а на земеделска година, свързано с разораването на нивите. Обичаят Кукерство символизира заминаването на зимата и възвръщането на новия живот с настъпването на топлите дни. По времето на траките се отбелязва в дните на древния гръцки бог на виното и веселието Дионис. В древните времена поклонниците на Дионис се наричали сатири и силени, първообрази на по-късно появилите се кукери. Сатирите се изобразяват като брадати мъже с дълги животински уши и кози крака. Звънът и шумът, които създават кукерите, имат също своето обяснение и идва от шума от удрянето на щитовете и мечовете на критските курети. Това са пазителите на малкия Зевс, бащата на бог Дионис. Куретите танцуват бойни танци, с които е трябвало да заглушат плача на новородения Зевс и да отклонят вниманието на Кронос, известен с това, че изяжда децата си. [caption id="attachment_844494" align="aligncenter" width="740"]Кукерски празници завладяват България всяка зима Сн.: БГНЕС[/caption]

Какво значи „кукер"?

Самата дума „кукери“ също е с тракийски произход и означава „високи, маскирани хора“. Повечето участници в кукерските игри носят високи шапки, понякога над 2 метра. В българските традиции кукерите са известни с различни имена –мечкари, старци, кукове, бабугери, песяци. Обличали се със смесица от женски и мъжки дрехи и носели страховити маски. В Източна България основно са облечени в булчински и младоженски костюми, а в останалите части на страната обличат дрехи от кози, овчи или сърнешки кожи. Окачват по себе си хлопки и звънци, носят тояги, за да прогонят злите сили и така посрещат пролетта, символизираща плодородието и благоденствието. [caption id="attachment_844495" align="aligncenter" width="740"]Кукерски празници завладяват България всяка зима Сн.: БГНЕС[/caption]

Самият ритуал

В обичая могат да участват само мъже, ергени. Основните действащи лица са Момък (Дядо), Невеста (Баба), Цар и останалите кукери. Само Царят е мъж в зряла възраст, който вече е създал семейство, има деца и имот. Той се вози в каруца, а след нея кукерите влачат и рало, с което ритуално орат земята. В каруцата има и крина със зърно, което Царят символично засява. Събират се в центъра на селото, откъдето тръгват да обикалят къщите с наричания за плодородие и здраве. Домакините даряват „гостите“ с вино, храна, а те целуват ръка на стопанина. [caption id="attachment_844496" align="aligncenter" width="740"]Кукерски празници завладяват България всяка зима Сн.: БГНЕС[/caption] След като обиколи селото, дружината се връща на мегдана, където разиграва своя старинен обред. Най-напред кукерите тичат в различни посоки, като дрънчат колкото може по-силно със звънците. Вярва се, че колкото по-шумни са, толкова по-сигурно е, че ще прогонят злите сили и духове. Там ги чака и Невестата, която започва уж да подрежда покъщнина, но всъщност само я разтуря. Момъкът ритуално „опложда“ Невестата в суматохата, за да се зароди и новото начало, а кукерите дават на Царя три залъка хляб. Двама от кукерите се впрягат в ралото, а един „орач“ ги подкарва обредно. След тях Царят сее зърно от крината, а цялата група ги следва, като скача и размахва саби. Царят благославя за плодородие, един от кукерите ритуално го убива, а останалите се събират над него и го „възкресяват". Невестата „ражда“ дете, новото начало е вече на бял свят, земеделската година може да започне и веселбата продължава с народни хора. Накрая всички се събират на богата гощавка от дарената им от хората храна.

Кукерските маски - символи и значение

Изработването на кукерските маски е своеобразно изкуство. Повечето от тях са с дървена конструкция. Върху маската се залепят разноцветни конци, парченца платове, огледала и други елементи. Маската трябва да е грозна и страшна, за да се „изплаши“ злото. Най-древните маски са във вид на овен, козел и бик. Някои маски са с две лица. От едната страна лицето е добродушно - чип нос, усмихнато лице. От другата страна носът е голям и гърбав, а лицето зловещо. Така се показват доброто и злото, които паралелно съществуват в света. [caption id="attachment_844509" align="aligncenter" width="740"]Кукерски празници завладяват България всяка зима Сн.: БГНЕС[/caption] Не по-маловажни от материята са цветовете на украсата. Основният цвят е червеният – символ на плодородието и възраждащата се природа, слънцето и огъня. В българската символика червеният цвят „гони“ злите сили и духове. Другият преобладаващ цвят е белият. Бялото е символ на водата, светлината и чистотата.

Има ли кукери и в други части на света?

Кукерските игри са разпространени не само в България, но и в някои други страни - Румъния, Сърбия, Гърция, Македония, Молдова, Словения, Хърватска. В Италия също се провеждат подобни карнавали на „мамутонес“, подобие на нашите кукери. Те носят дървени черни маски, звънци на кръста и дебели кожуси. В Кантабрия, Испания се празнува т.нар. „Киханера“, подобие на кукерските игри. Отбелязва се през първата неделя от новата година. Във всички тези краища по света маскираните хора носят късмет, плодородие и благоденствие. Вярва се, че колкото повече „удари“ получиш от маскираните кукери, толкова по-надалеч ще стои злото от теб. Затова хората масово се събират и ги посрещат с почести и лакомства.