Нещата са докарани дотам рефер със звучния прякор Сватбата (на преден план) да е най-забележим в българския футбол
Саймън Артлоу, „Спортинг лайф"
Изчезнаха някъде. Няма ги футболистите с натурални прякори, сякаш залепнали за потните им фланелки и използвани от съотборници, съперници, запалянковци и медии. А бяха времена, когато по родните терени важеше максимата "кажи ми какви са ти прякорите в отбора, за да ти кажа какви играчи имаш". Нямаше град и тим, който да не се гордееше с такива, които цяла България знаеше. Говорим не дори за времената на Гунди, Патрата, Комитата, Горнобанския кмет, Зума, Чико и т.н. Става въпрос за 80-те и 90-те, когато по терените на България се подвизаваха Кучето (после стана Камата), Чичовото, Кокала, Чекията Спасов, Гибона, Джеки, Джони, Бащата, Зико...
Наследиха ги Гонзо, Кривия, Ромарио, Бебето, както и култови личности като Христо Христов-Индианеца и Йонко Неделчев-Багажника. Все грандиозни фигури на прехода, много по-популярни с прякори, отколкото с първи имена и фамилии. С други думи - класата падаше, ама прякорите си бяха все така готини и идваха от недрата на футболния фолклор. Не ги измисляха и лепяха медиите, а хората - постоянното присъствие по стадионите.
Дали защото днес такова почти липсва (то и непостоянно почти не остана), дали заради текучеството - как да му измислиш прякор, като дойде и играе шест месеца, а после е в друг отбор - или заради друго, но футболистите с готините прякори са на изчезване. Божинов сам си измисля такива - Генерал Божигол, Император Цън Бож (примерно). Благо Георгиев стана Джизъса, после и Модната икона - ама не е същото. Вдъхновението на запалянковците е намаляло, това е категоричен факт. Навремето те се събираха по градинките, обсъждаха мачове, които я са гледали, я не - защото колко гостувания на „Берое" или „Пирин" се предаваха по телевизията?
Днес културата на ходене на мач много се е променила у нас. И няма как да ти се разпали въображението, та да измисляш цветни прякори. Кои са последните асове на „Левски" или ЦСКА с такива? Колко прякора знаете на играчи в „Лудогорец"? Последният беше звучното Мирослав Иванов-Деко. Ако отворите съставите на отборите в Първа професионална лига, помислете за колко прякора ще се сетите от тях? И националният е същата работа: Бодура, Попето... Нямат прякори. Не са влезли под кожата на запалянкото достатъчно, че да му разпалят острия език и акъл, за да ги нарече с нещо, което да стане крилато и вечно.
Тенденцията е такава и в световния футбол, между другото.
През годините легендарни фигури получаваха прякори, които ставаха далеч по-известни от имената им. Както у нас Иванов е много повече Гонзо, а Димитров - далеч по-известен като Джеки, така и Пеле си е Пеле, а не Едсон Арантес до Насименто. Гаринча, Зико, Ромарио, Роналдо - това са само бразилците. Днес и те са скучни в тази иначе запазена за тях стихийна територия. Виждаш им състава от последния мач срещу Парагвай (3:0) - Алисон, Миранда, Фагнер, Марсело, Маркиньос, Ренато Аугусто, Коутиньо, Паулиньо, Касемиро, Неймар, Фирмино. Няма един прякор. Всичко са имената им.
Донякъде отсрамва фронта Кун Агуеро, който е единственият от топ играчите в света днес, носещ с гордост готин прякор, известен колкото името му. Към заник на кариерата върви Хлапето Торес, иначе и той е от този загиващ вид. Неймар, Меси, Кристиано Роналдо... Глобализацията на футбола и маркетинг насочеността му вече имат нова стратегия. Не прякори, а брандове. Четем за CR7, за Лео, за Ней, за Златан - но това са или бранд (както е при Роналдо), или просто имена - съкратени или в пълнокръвно звучене. Не са прякори. Меси е Бълхата, но... колко често го виждате написано, колко коментатори го казват? Малко. Даже почти не се използва, не е добре вероятно за имиджа му.
Е - явно това време е минало. Малко е конфузно, но днес най-готините прякори в родния футбол са на съдия (Сватбата) и на треньори - Жадното, Мастиката, Гонзо, Фугата. А къде са ни футболистите?
