Николай Ненчев
Една от най-старите борси в света - Чикаго меркантайл ексчейнч, обяви, че от декември пуска фючърси върху биткойн, което беше достатъчна причина за рязък скок в цената му. През миналата седмица компанията за финансови трансакции „Скуеър" пък съобщи, че започва тестови разплащания и търговия с криптовалутата. Тези примери са поредното олицетворение на растящия интерес към виртуалните валути и техния флагман bitcoin (извън дебатите за балона и бъдещето му). Въпреки голямата волатилност посоката през последните седем месеца е твърдо нагоре, като от април до сега bitcoin поскъпна над 6 пъти - от 1,200 до над 8,000 долара този понеделник. Логичният въпрос е, след като съм придобил криптовалута, какво мога да правя с нея освен притежание с инвестиционна цел. Все още са малко големите и известни търговци по света и България, които приемат разплащания, но броят им се множи. Друг проблем засега е бавното потвърждение на плащането - та кой би обядвал половин час и да чака още толкова, за да плати.
На първо място за разплащане със сигурност е тъмната страна на интернет - т.нар. dark web, който не е индексиран от интернет търсачките и е достъпен единствено чрез специализиран софтуер. В него обаче често се сключват нелегални сделки с наркотици, оръжие, поръчват се хакерски атаки и други услуги, които са криминализирани, и затова е удобно да се плащат с биткойн поради анонимния характер на разплащанията. Именно връзката на биткойн с dark web е една от причините властите да предупреждават за високите рискове около валутата, освен това влизането в тъмния интернет може да донесе неприятности и никак не е препоръчително.
Обратно, в светлата част на интернет има стотици интернет магазини като Etsy, Alza, Shopify, дори и авиолинии като Полските, които приемат плащания с биткойн. За глобалните компании обаче е по-скоро изключение да са в този списък, като може би единствено Microsoft позволяват да се плаща за техни услуги с виртуалната валута. Към момента големите интернет търговци не я приемат - има само слухове, че Amazon и Alibaba например ще въведат тази възможност в бъдеще (решение, което би се оказало сериозен катализатор за цената му). Едната възможност да се заобиколи тази забрана е да се купят гифт карти за пазаруване в тези магазини от сайтове, като eGifter и Gyft например, които извършват услугата без допълнителна такса.
В България има поне няколко десетки компании, които също приемат плащания с виртуалната валута, като част от тях са се обединили в Български биткойн клуб, а списъкът може да бъде видян на btc-club.bg. Сред тях най-много сделки вероятно приема платформата за колективно пазаруване Grabo, но в „клуба" са още хостинг компании, туроператори, гумаджийници и търговци на парфюмерия. Някои от тях - като хамбургерите „Скаптобургер", предлагат известна отстъпка от обичайната цена, когато сделката се сключва с биткойн. Но като цяло всичко има по-скоро рекламна цел засега. Не за всички може да се каже какъв оборот правят през криптовалута. По-новите биткойн портфейли генерират нов адрес след всяко плащане за по-голяма сигурност. Това не означава, че старият няма да работи - ако някой го използва, трансферът ще бъде извършен успешно. Но ако адресът не се сменя, трансакциите са видими за всички и лесно могат да се проследят обороти, ако е известно, че адресът е обвързан с даден търговец. Така например сайтът за авточасти и консумативи „Макскар" е използвал само един адрес, от който е видно, че през последната година има получени 36 плащания на обща стойност 3.1 биткойна.
От около година обаче отказът на даден търговец да приеме плащане с биткойн не е проблем за използващите го. Вече съществуват десетки финтек компании, които предлагат мобилни приложения, обвързани с виртуални или дори реални платежни карти „Виза" или „Мастъркард". Те позволяват поддържането на сметка едновременно в няколко валути, включително и биткойн (виж таблицата), което позволява моментално превалутиране и плащане на всеки ПОС терминал, който работи с двата водещи глобални картови оператора. Повечето от тези пластики дори имат лимит, започващ от 200 евро на месец, които могат да се изтеглят кеш на банкомат без допълнителна такса. Всяко приложение предлага поне 3-4 карти с различни лимити и различни такси за поддръжка, така че да покрият широк спектър от профили.
Тъй като на пазара постоянно излизат нови предложения, обикновено онези, които дебютират, нямат такса за издаване и поддръжка на картата поне за първата година. Такъв е случаят например с приложенията London Block Exchange и Mona.co, които предстои да стартират, а към момента в изчаквателния списък имат над 25,000 записани клиенти. Обичайно практиката е, след като набере скорост, стартъпът да въведе такси за поддръжка, минимални салда, както и около 3% такса за превалутиране от биткойн към традиционна валута.
Трябва да се има предвид, че повечето карти изискват клиентът да се идентифицира при регистрация, като се изпрати сканирана лична карта или друг подобен документ например. Това е стандартна практика, която се изисква по мерките срещу пране на пари. Някои от операторите като Cryptopay и Wirex имат опция за издаване на анонимна виртуална карта за плащане онлайн. България и Румъния обаче обичайно са в списъка с изключения, за които дори и по тези карти трябва да се представи документ за идентификация.
Според управителя на една от водещите български борси за криптовалути, Crypto.bg, Стамен Горчев мнозинството от хората засега рядко използват bitcoin за трансакции. Причините са няколко, но на първо място това е постоянно повишаващата се цена, поради която на валутата в момента се гледа повече като на алтернатива на златото. От друга страна, все още трансакциите отнемат много време - потвърждаването може да трае 15 минути. Това е, защото всяка трансакция се записва в блока на биткойн и обработването на все повече и повече плащания бави процеса. С еволюцията на блокчейн технологията прехвърлянето на средства в бъдеще ще стават моментално, вярва Горчев. Според него оборотът на всички български биткойн борси е между 50 и 100 млн. лв. месечно. „За сравнение, през 2014 г., когато стартирахме, направихме 1 млн. лв. оборот за 8 месеца", припомня той.
За да се купи биткойн, обикновено се прави банков превод към борса за криптовалути. Значителна част от българските банки - като Райфайзенбанк, ОББ, Сибанк и ЦКБ, обаче имат политика да блокират подобни преводи, особено ако е за сума над 2,000 лева. Причината за това е, че според тях биткойн не е регламентиран и по този начин не гарантира средствата на клиентите им. Алтернативният начин за купуване на криптовалута от България е чрез биткойн банкомати. В София поне има два такива - единият е в „Интерпред", а другият - в кафене до Руски паметник.
За да се извършват плащания с биткойн, трябва да се направи собствен портфейл - той може да е компютърна програма (Electrum, Exodus) или мобилно приложение (Jaxx). Не се доверявайте и не давайте ключа си на борси, някои от тях го изискват. Сам по себе си биткойн е сигурен, но койните могат да бъдат източени, ако стоят постоянно на борса. Затова си направете два портфейла - един за всекидневни нужди и един, където да се съхраняват по-големите спестявания. За допълнителна сигурност вторият е най-добре да се съхранява на носители, които нямат достъп до интернет, така че да няма никакъв шанс те да бъдат източени от хакери. Такива носители могат да са флашка или дори лист хартия, на който се записва частният ключ за достъп. Задължително запишете този ключ на поне две различни места, защото, ако той бъде загубен, никога няма да имате достъп до биткойните.
