В Куба подхождат не с много пари, а с повече находчивост
Администрацията на президента Барак Обама, обявила края на ембаргото, продължава опитите да бъдат нормализирани отношенията с Хавана. Наскоро се състоя визита на губернатора на Ню Йорк Андрю Куомо в столицата на Куба - Хавана. Тогава институтът по рака „Розуел парк" подписа споразумение с кубинския Център за молекулярна имунология за разработването на ваксина за рак на белия дроб и начало на тестовете й в САЩ. Американските учени ще донесат ваксината симавакс в САЩ и ще започнат процес по одобряването й от Службата по санитарен надзор на хранителните стоки и медикаментите (ССНХСМ).
„Шансът да оценим ваксина като тази е много интересна възможност", казва Кендъс Джонсън, шеф на „Розуел парк". Тя е развълнувана главно защото изследванията досега показват, че е нискотоксична и сравнително евтина за производство и съхранение. Центърът за молекулярна имунология ще предостави на „Розуел парк" цялата документация (как се произвежда, данни за токсичността, резултати от предишни тестове - б.р.), за да се подаде заявка пред ССНХСМ. Джонсън се надява одобрението за тестове на симавакс да дойде в рамките на тази година.
Въпреки че е известна с пурите, рома и бейзбола, Куба има и едни от най-добрите и оригинални биотехнически и медицински изследователски центрове в света. Това е особено забележително за страна, в която средностатистическият работник получава заплата $20 на месец.
Макар Куба да харчи десетки пъти по-малко от САЩ на човек за здравеопазване, средната продължителност на живота е колкото в Америка. „Налага им се да вършат много с малко ресурси, така че трябва да са по-находчиви в подхода си. В продължение на 40 години имат видна имунологична общност." Въпреки десетилетията на икономически санкции за Фидел и Раул Кастро създаването на биотехнологии и медицински изследвания, особено превантивни лекарства, е приоритет. След разразилата се масово след 1981 г. тропическа треска, покосила 350,000 кубинци, властите създават Биологически фронт, който да фокусира изследванията на няколко агенции за специални цели. Първото голямо постижение на страната е успешното (и неочаквано) производство на интерферон, протеин с ключова роля за реакцията на човешката имунна система. Оттогава кубинските имунолози направиха няколко други пробива във ваксинациите, включително разработването на собствени ваксини за менингит B и хепатит B, както и моноклонални антитела за трансплантация на бъбреци.
(Моноклоналните антитела са вид лекарства, разработени така, че да се свързват със специфичен рецептор върху повърхността на клетката. Те са изкуствени версии на антителата, които присъстват естествено в човешкия организъм с цел да откриват и неутрализират опасности, като бактерии и вируси.)
Проблемът с производството на световноизвестните пури е, че пушенето е наистина много вредно за здравето. Белодробният рак е четвъртата най-честа причина за смъртността в Куба. Учените в Центъра за молекулярна имунология са работили 25 години по симавакс, преди здравното министерство да го одобри за употреба от хората - при това безплатно през 2011 г.
Производството на една ваксина струва на властите близо $1. Изпитания във втора фаза от 2008 г. показват, че пациентите, болни от рак на белия дроб, вземали лекарството, живеят 6 месеца по-дълго от останалите. Това предизвика Япония и някои страни от Европа също да започнат клинични тестове на симавакс.
В интерес на истината симавакс в настоящата си форма няма да е революционно лекарство. Ваксината не атакува туморите директно, а е насочена срещу протеина, който те произвеждат, циркулиращ в кръвта. Това предизвиква тялото на човека да освобождава антитела срещу хормон на име епидермален растежен фактор, който обикновено предизвиква растеж на клетките, но ако не е в нормални нива - и рак. Така че целта на симавакс е да спира растежа на белодробните тумори и метастази, като превръща растежа в късния стадий в нещо хронично, но управляемо.
Целта на американските учени е да проучат потенциала на ваксината за превантивна интервенция и превръщането й в традиционна ваксина. Още повече че епидермалният растежен фактор има важна роля и при други ракови заболявания - на простатата, гърдите, дебелото черво и панкреаса.
