Художникът от български произход, скулпторът Христо Явашев – Кристо, вълшебникът, който опакова света и накара хиляди хора да ходят по вода, на 84 години почина в дома си в Ню Йорк от естествена смърт. Тази година той трябваше да опакова Триумфалната арка в Париж, но събитието бе отменено за 2021 г. заради пандемията от коронавируса. Кристо се прослави заедно със съпругата си Жан-Клод де Гийебон с оригиналните си пространствени художествени инсталации, опаковащи с плат различни предмети – от пишеща машина и телефон до цели сгради, острови и дори крайбрежие. Той вероятно е най-успешният българин. Дори този успех да включва успешното бягство от това определение. Успех е да реализираш себе си въпреки всякакви граници. Да убедиш целия свят, че твоето изкуство e по-важно от всичко останало.
Вместо да притежаваш - да бъдеш свободен...
Кристо е роден на 13 юни 1935 г. в Габрово. Произлиза от стар разградски род. Дядо му е академик Анани Явашев, открил руините на древния римски град Абритус. Баща му е Владимир Явашев, инженер, роден във Варна. Майка му, Цвета Димитрова, е родом от Солун, дъщеря на македонски търговец. Леля му, Дора Явашева, е съпруга на видния български политик Иван Багрянов. Негови братя са известният актьор Анани Явашев и инж. Стефан Явашев. [su_image_carousel source="media: 156893,156892,156891,156890,156889" crop="none" align="center" captions="yes" dots="no" autoplay="0"] Световноизвестният художник и скулптор Кристо, който се отрече от българския си произход и отказваше да говори на майчиния си език, напуска през 1957 г. Родината, когато е само на 21 г., скрит в тоалетната на международен товарен влак. Първо отива в Прага, където мие чинии и коли, за да се издържа. Постепенно успява да събере нужната сума, за да си наеме квартира. Започва да дружи с други напуснали родината българи. Признавайки им за любовта си към четката, те се смиляват над него и го канят да им рисува семейни портрети срещу символични суми. От Прага заминава във Виена, където
получава помощ от стар приятел на баща си
а през 1958 г. се мести в Женева. Отива и в Париж, където среща Жан-Клод. През 1959 г. тя става не само негова съпруга, но и негов артистичен партньор. Първото им семейно жилище е тясно таванско помещение, в което не издържат много време и заминават за Ню Йорк. През 1964-а двамата, заедно с 4-годишния им син тогава Кирил, заживяват в Ню Йорк. Кирил сега също е увлечен по изкуството, но не се вълнува от инсталациите на известния си баща. Ателието на Кристо е пететажна бивша фабрична сграда в една странична улица в Манхатън. Закупена през 1973 г. за 150 000 долара, сега сигурно струва милиони... През 1973 г. Кристо става гражданин на САЩ. До смъртта си той не се завръща в България. Никой съвременен творец от български произход не е постигал популярността и творческото влияние на Кристо. Голяма роля за това играе съпругата му Жан-Клод, която почина на 18 ноември през 2009-а на 74 години.
Двамата оставят дълбоки следи в света на изкуството
Работата на Кристо и Жан-Клод счупи традиционните граници на рисуването, скулптурата и архитектурата. Някои от най-известните им творби са „Чадърите“ в Япония и Калифорния, опакованият Райхстаг в Берлин, „Вратите“ в Сентръл парк, Ню Йорк. Най-скорошните творби на Кристо бяха „Плаващите кейове“ в италианското езеро Изео и Лондонската Мастаба в езерото Серпентайн в британската столица. През 2017 г., в знак на протест срещу американския президент Доналд Тръмп, Кристо се отказва от проекта си „Над реката“ в Колорадо, над който работи цели 20 години. „Тук нашият господар е американското правителство. То притежава страната. Не мога да реализирам проект, който да облагодетелства този господар“, обяснява тогава творецът. В писмо от 1958 г. Кристо пише: „Красотата, науката и изкуството винаги ще триумфират". Днес, когато него вече го няма, тези думи звучат по-силно отвсякога... Центърът „Жорж Помпиду“ пък определя Кристо като „вълшебник“, а творчеството му като „изключително“ и „съществено за историята на съвременното изкуство“. На 1 юли там ще бъде открита експозиция, посветена на него и съпругата му Жан-Клод.
