Най-старият досега откриван надпис на кирилица в света се намира в скалния манастир край село Крепча в област Търговище. Той бил открит още от Карел Шкорпил, но е разчетен много по-късно от проф. Казимир Попконстантинов, който успял да прочете и датата, на която е бил направен – 921. Това означава, че манастирът е съществувал още по времето на цар Симеон Велики, което го прави най-старата българска скална обител, позната ни досега. В надписа се споменава за
отшелник на име Антоний
който е основал манастира и е починал там. Негов последовател на име Михаил разказва за смъртта на Антоний и заявява твърдо, че там винаги ще има църква и че тя никога няма да стане хамбар. Надписът е разположен в пет реда, съдържа общо 134 букви. Професор Казимир Попконстантинов намира и втори надпис, който се състои от девет реда и е достигнал до нас значително повреден. Запазените са 59 букви. Четат се сравнително ясно първите три реда. Това, което е запазено, гласи: „В 921 година през месец октомври почина раб божи Антон...“ Надписът е уникален с информацията, която предоставя за починалия отец Антоний. Видно от съдържанието, той е погребан в 921 г., т. е. шест години преди смъртта на цар Симеон Велики и 25 г. преди Св. Иван Рилски, считан за основоположник на отшелничеството в средновековна България. Наличието в първия надпис на епитета „свят отец“ пред името на починалия основател на скалната обител, говори за почитта, с която се е ползвал. С така обозначената си година на изписване, графитът се явява най-ранно датираният на кирилица в света.
В Крепчанския скален манастир интерес представляват и шестте староеврейски и рунически надписа. Наличието на многобройни надписи и рисунки в манастирския комплекс показва, че в него са творили книжовници и граматици, свързани със столицата Велики Преслав. За това говорят и
два печата на цар Симеон
намерени в околностите на скалната обител. Крепчанският скален манастир се намира на 2 км от с. Крепча и на 20 км от гр. Попово. През 2007 г. манастирът е превърнат в по-достъпен туристически обект. До него е изграден подход чрез стълба с парапети. Манастирът е изграден на три нива в скалите и включва монашески килии, крипта и църква. До средната тераса, където се намира църквата „Всички български светии“, има поставени дървени стълби, които улесняват туристите. Скалната обител край Крепча крие възможности за развитие на културно-исторически и поклоннически туризъм. Още повече, че той има стратегическо местоположение - намира се в близост до пътя Попово-Русе и средновековния Червен. Ако сте решили да го посетите, задължително посетете и намиращата се на 10 км Гаговска гробница от времето на траките. В землището на близкия гр. Опака има още две тракийски гробници.
Манастирът е може би най-южният от един голям комплекс от скални манастири край Русенски Лом, които са били особено популярни и тачени от царете в Първото българско царство. Значението на надписа от Крепча е огромно, защото той е поредното доказателство, че кирилицата е започнала да се използва именно в България. Според археологът проф. Николай Овчаров не се обръща достатъчно внимание на създаването на кирилицата и това води до объркване. „Дори в нашите училища едва ли не децата остават с впечатлението, че кирилицата е създадена от братята Кирил и Методий“, обяснява Овчаров и допълва, че в Русия пък се говори малко за създателите на азбуката и просто се казва, че това е славянската писменост. Овчаров припомня, че Кирил и Методий са създали не кирилицата, а глаголицата и са я разпространили във Велика Моравия.
Археологът е категоричен, че появилата се по-късно кирилица е създадена именно в България, и по-точно в Плиска, от учениците на Кирил и Методий - Климент, Наум, Сава, Ангеларий и Горазд, които били прогонени от Велика Моравия и получили убежище от княз Борис I. Според Овчаров те може да са създали азбуката, на която пишем днес в някой от манастирите на първата българска столица, най-вероятно в манастира на
Голямата базилика
Археологът обяснява, че кирилицата е създадена на основата на говоримия български език, а не просто на славянския и това я прави на първо място българска азбука. Едва по-късно други славянски народи започват да я използват, като първите кирилски надписи в Русия например чак от края на Х век.