На юг от Стара планина реките носят женски имена – Марица, Тунджа, Арда, Велека, Места, Струма. А в Северна България народът е дал на реките мъжки имена – Искър, Осъм, Вит...
Народна песен свързва три реки от Южна България в една житейска случка. В далечни незапомнени времена днешните реки Тунджа, Арда и Марица били три сестри: едната доведена, втората заварена и третата природена. Много се карали сестрите, защото всяка се имала за по-хубава, по-работна и по-добра от другите. Нямало мир в техния дом. От майчина и бащина клетва те се преобразили в реки. Но и тогава не се укротили: започнали да се карат коя от тях е най-бърза.
Веднъж, като се карали доста време, Марица предложила да поспрат за една нощ и да поспят.
Решили да преспят в Одрин
и на сутринта, ако някоя първа подрани и се събуди, да повика и другите, за да се надпреварват – която първа достигне морето, другите две да я признаят за най-бърза. Наговорили се и легнали да спят. Но дяволитата най-малка сестра Тунджа не удържала на думата си и цяла нощ не мигнала.
Още не били пропели първи петли, не били зазорили белите зори, когато тя тихо станала и без да се обади на двете си по-големи сестри, бързо поела по пътя си. След доста време петлите се разкукуригали, зазорило се небето и Арда се събудила, разтрила сънливите си очи и като видяла, че Тунджа я няма, че е
престъпила уговорката
и ги е излъгала, ядно извикала на спящата Марица. – Марице, сестро най-стара, стани да видиш какво се е случило! Събудила се Марица, озърнала се, разтревожила се. Двете с Арда започнали люто да кълнат най-малката си сестра: – Да даде господ, Тунджо, да течеш и да лъкатушиш, да пробиваш горите и планините и на нас път да отваряш! Да даде Господ, Тунджо, да вървиш и да клокотиш, горите да си събаряш, горите и планините и стогодишни дървета, селата да си обливаш, селаче (селяните) да си разплакваш и най-подире да вървиш.
Случило се, че Господ бил наблизо, чул и
сбъднал проклятието
От тогава Тунджа все бърза напред и прокарва път напред. После скочили и хукнали по дирята на бежанката и по проправения от нея път лесно я стигнали и задминали. Накрая се събрали и трите на едно място и потекли като една река чак до морето. И кой знае защо, тия три реки след Одрин взели името на най-сънливата - на Марица. Има едно предание за „чудо“, което се разказва за различни реки из България. Името на река Луда Яна напомня за една
любовна история от средновековието
Млад болярин на име Никола пращал цветя на своята любима Яна по водите на река, която извирала близо до неговата крепост. Момичето било дъщеря на друг болярин, но той искал да я ожени за богат грък. Затова Яна побягнала към своя любим в тъмна нощ, през страховити гори и планински стръмнини.
Едва пристигнала при своя любим, въоръжените преследвачи обкръжили неговото укрепено имение. След яростни сражения и двамата влюбени загинали, но споменът за дръзката до лудост девойка се запазил в името на реката Луда Яна.
