Днес Камарата на представителите на щатския конгрес на Илинойс ще одобри с двупартийно мнозинство резолюция, с която обявява март за месец на България.
Гласуването идва ден преди националния ни празник 3 март и ще стане пред очите на представители на българските училища, медии, културни организации и бизнеси, които ще пътуват до Спрингфийлд – столицата на щата Илинойс. Същата резолюция ще бъде гласувана и от щатския Сенат няколко дни по-късно.
Текстът на проекторезолюциите подчертава историческото партньорство между САЩ и България, 20-ата годишнина от ратифицирането на протокола за приемането ни в НАТО в Сената на САЩ и 80-ата годишнина от спасяването на българските евреи по времето на Втората световна война.
Резолюцията в щатския Сенат е внесена от републиканеца от 26-и район Дан Макконки. Той е бивш лидер на републиканците и е женен за българката Милена. През март м.г. Макконки беше един от домакините на българска делегация, водена от генералния ни консул в Чикаго Светослав Станков.
В Камарата на представителите резолюцията е внесена от демократа от 113-и район Джей Хофман.
Това е стандартна практика и показва двупартийната подкрепа за текста и страната ни.
„Двете внесени за разглеждане резолюции в Конгреса на Илинойс са първа по рода си възможност България и българската общност да получат признание на най-високо ниво за приноса си към културно-историческото наследство на щата и Америка – каза за BG VOICE Станков. – Очевидно е желанието на щатските власти да насърчат политическото, културното и социалното развитие на българската общност в Илинойс.“
През последните седмици Станков лобира конгресмени от двете партии за подкрепа на резолюциите и изглежда, че действията му ще дадат резултат навръх националния ни празник.
В текста на двете резолюции са включени видни представители на българската емиграция в САЩ от български произход – изобретателят на компютъра Джон Атанасов, летците Стоян Юруков и Асен Йорданов, както се признава и приносът на писателя Алеко Константинов и неговият пътепис „До Чикаго и назад“. Включени са и текстове за най-старата действаща българска организация в САЩ – МПО, споменати са българските църкви в Илинойс, българските неделни училища, първите вестници, издавани от българската емиграция.
Интересен елемент е включването в петицията на български емигранти от региона на Македония като Хенри Каранджов и писателят Стоян Христов.
Каранджов е бил президент на Granite City Trust and Savings Bank и Masonic Temple Association.
Стоян Христов е автор на книгата „Моята страна“, която била любима на 32-ия американски президент Франклин Рузвелт. В нея на няколко места Христов обяснява, че е българин.
Името на Христов присъстваше в проекторезолюция в американския Сенат, с която се искаше обявяването на месец септември м.г. за месец на македонската култура и наследство в САЩ. Тя предизвика скандал заради причисляването на редица българи от Македонския край като потомци на сегашната държава Северна Македония. Резолюцията така и не беше одобрена в Конгреса.
Истината обаче е, че тези хора не са известни в България и техните истории не са разказвани. Причината е, че по времето на комунистическия режим в България историите за успели на Запад българи са били забранени. Така постиженията на много от тях остават неизвестни.
„Дошло е време българската държава и нашата общност в САЩ да припознаем тези наши сънародници и да заявим, че сме горди с успехите им. Само така няма да позволим на други страни да подменят нашата история“, казва генералният консул в Чикаго Светослав Станков, чиито дипломатически действия бяха ключови македонската резолюция да не мине в Конгреса и сега да има българска такава в Илинойс.
„Резолюциите са легален инструмент българската общност да засили взаимодействието си с местните власти, което неминуемо ще доведе до увеличаване на капацитета на българската част от гражданското общество в щата“, категоричен е Станков.
