Министерският съвет публикува подробна план-сметка за разходите по подготовката и провеждането на изборите за народни представители и за членове на Европейски парламент на 9 юни, приета с решение на служебния кабинет на първото му заседание в четвъртък тази седмица. Информацията е достъпна на Правно-информационната система на Министерски съвет.
Общата сума на предвидените разходи е 98,179,400 лв.
За разходи на Централната избирателна комисия (ЦИК) са предвидени 4,650,000 лв. От тях 650,000 са за възнаграждения и осигурителни вноски на заетите по трудови и граждански договори, а 1,500,000 лв. ще отидат за материално-техническото осигуряване на изборния процес, включително отпечатването на хартиените бюлетини, за компютърна обработка на данните и за разяснителната кампания. Останалите 2,500,000 лв. са предвидени за разходи за медийните пакети, които ще се заплащат от ЦИК на партиите, коалициите и инициативните комитети.
За разходи на Министерския съвет за подготовката на изборите са заделени 8,441,200 лв. От тях 3,327,000 лв. ще бъдат за възнаграждения и осигурителни вноски на членовете на районните избирателни комисии, а останалите 5, 114,200 лв. ще послужат за логистично осигуряване на изборния процес от администрацията на Министерския съвет и областните администрации.
За трансфери към общините за подготовката на изборите са заделени 52,918,200 лв. От тях за възнаграждения на членовете на секционни избирателни комисии ще отидат 38,149,700 лв., а за логистичното осигуряване на изборния процес – 14,768,500 лв.
Останалите разходи по бюджетни организации са следните: Разходи за Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване – 2,131,800 лв.; Разходи за Министерството на вътрешните работи – 15,120,000 лв.; За Министерството на външните работи – 9,293,000 лв.; За Министерство на правосъдието – 87,000 лв.; За Министерството на образованието и науката – 38,800 лв.; За Министерство на икономиката и индустрията – 164,000 лв.; За Министерството на електронното управление – 2,162,800 лв.; За Българското национално радио – 850,000 лв.; За Българската национална телевизия – 2,000,000 лв.; За Българската телеграфна агенция – 250,000 лв.; За Съвета за електронни медии – 45,000 лв.; За Сметната палата – 27,600 лв.
Това обаче далеч не е всичко
Политическата криза и предизвиканите от нея предсрочни избори ще струват на българската икономика около 1 млрд. лева. Освен това влизането в еврозоната вече изглежда по-вероятно да стане след близо две години – през 2026 г. Това се казва в поредната икономическа прогноза за Централна и Източна Европа на италианската финансова група „Уникредит“, цитирана от „Дневник“.
Според документа изборите на 9 юни ще доведат до същия разпокъсан парламент, „в който ще доминират проевропейски партии с по-добри шансове да съставят правителство“.
Резултатът от политическата парализа е, че прогнозата за икономиката на България през 2024 г. е коригирана надолу – от ръст 3% на БВП, изчислен през януари, на 2.5% в края на март. Основната причина е, че политическата несигурност ще има отрицателен ефект върху инвестициите – частни, публични и свързаните с еврофондовете. Промяната в оценката за 2025 г. също е в отрицателна посока, но само от ръст от 3.3% в предишната тримесечна прогноза на 3.25 от БВП сега.
„В допълнение смятаме, че приемането на България в еврозоната
ще бъде отложено за 2026 г.,
тъй като изисква стабилно правителство, работещо активно за стратегическите външни приоритети“, допълва докладът.
В „Уникредит Булбанк“ уточняват, че не се е засилил скептицизмът за покриването на Маастрихтските критерии за въвеждане на единната валута, а напротив – забавеният заради предсрочните избори растеж означава и по-ниска инфлация. Но изпълнението на стратегически приоритет за България не е работа за служебно правителство с мандат, ограничен до провеждането на изборите.
В прогнозата за 2024 г. изчислението на очаквания БВП е за 100.5 млрд. евро. Корекцията надолу от половин процент от БВП се равнява на малко над половин милиард евро (€0.5025 млрд.), или 1 милиард в левово измерение.
Преди изборите оценката си на ситуацията трябва да дадат рейтинговите агенции „Фич“ (26 април) и „Стандарт енд Пуърс“ (24 май).
Освен това преходът към ново правителство ще забави вземането на решения в администрацията. Трябва да се очаква и ново отлагане на инфраструктурни проекти и прилагането на реформи. Това ще засегне негативно не само ръста на БВП за 2024 г., но и шансовете на страната да работи по структурните си слабости, спъващи дългосрочното й обществено и икономическо развитие.
Само един транш по Плана за възстановяване, изглежда, ще има през 2024 г. Вероятно временно ще се забави усвояването на евросредствата, защото кампанията за предсрочните избори оставя малко време за други приоритети, включително въвеждането на мерките, нужни за „отключване“ на достъпа до фондовете на ЕС.
Недовършеното преди изборите сливане на НАП и Национална агенция „Митници“, както и отсъствието на стабилно правителство засилва вероятността от избягване плащането на данъци.
Това поставя под въпрос постигането на приходната част на държавния бюджет, но без да застраши значително изпълнението му. Смекчаването на отрицателния ефект се дължи отчасти на това, че ще се забавят капиталови разходи, поне докато се сформира ново правителство и администрацията не заработи на обичайните обороти.
Пролетната прогноза на банката за инфлацията при потребителските цени е понижена спрямо януари – до 3.1% тази година и 2.9% догодина. Роля за това играе поевтиняването на храните и енергията в световен план, както и забавянето в ръста на заплатите, особено в сектора на услугите. Въпреки прекъсването на вноса на руски нефт и вноса на по-скъп алтернативен петрол не се очаква значително поскъпване на горивата.
Прочети още
Очакванията за емитиране на държавен дълг са за €4.75 млрд. на външни пазари на еврооблигации и само 500 млн. лв. на вътрешния пазар. Това е най-вероятно да се случи в края на 2024 г., когато би трябвало цената на такъв дълг да е по-ниска поради работещо редовно правителство, т.е. намаляване след юнските избори на риска от политическата нестабилност.
