В света годишно от меланом заболяват около 200,000 души, като за около 65,000 от тях изходът е фатален. Смъртността от този вид рак нараства, а  тенденцията е още по-тревожна поради факта, че от него страдат по-млади хора - повечето диагностицирани са на възраст между 25 и 65 години. Въпреки че по-малко от 5% от рака на кожата се диагностицират като меланом, този вид тумор причинява 90% от смъртните случаи в света вследствие на рак на кожата. В зависимост от това кои клетка са изродени туморите са немеланомни и меланомни. От немеланомните най-разпространени са базоцелуларните - те са около 80% от всички кожни тумори, но почти никога не метастазират и затова не създават сериозни проблеми.
Меланомът е най-сериозният вид рак на кожата, но когато се установи рано, той обикновено е лечим, ако се отстрани напълно чрез операция. При напреднал стадий често се изисква друго лечение, като понякога се налага да се приложи повече от един вид терапия. А меланомът може да се разпространи до други части на тялото, включително черния дроб, белите дробове, костите и мозъка. Метастазиралият меланом е най-агресивната форма на кожен рак. Меланомът се развива в меланоцитните клетки, които се намират в епидермиса - външния слой на кожата. Меланоцитните клетки произвеждат пигмента меланин, който придава цвят на кожата, косата и очите. 
Каква е причината за появата на меланома става ясно чак през 1956 г., когато австралийският лекар Хенри Ланкъстър забелязва, че броят на заболелите от меланом нараства епидемично. Той открива връзка между излагането на слънце на хора от други географски ширини, емигранти от Северна и Северозападна Европа, и рязкото увеличаване на меланома. Впоследствие изследователите установяват, че ултравиолетовите лъчи предизвикват 34 хил. генни мутации при меланом - повече, отколкото при който и да е друг вид тумор.

А и В ултравиолетовите лъчи  на слънцето, достигащи земната повърхност, предизвикват рак на кожата, катаракта и слънчеви изгаряния. А лъчите са причина за преждевременно стареене, сбръчкване и също са фактор за появата на рак на кожата. Докато В лъчите достигат само до епидермиса, ултравиолетовите А лъчи преминават през цялата кожа. Всъщност още от гръцката митология е известно, че Аполон, богът на слънцето, можел да наказва с незаздравяващи рани по тялото и мъчителна смърт. Хипократ обаче отрича божествения произход на страданието, което според него, както и другите болести, идва единствено от мозъка. 
Кожният меланом остава практически непознато заболяване чак до ХІХ век. Най-старото известно на науката изображение на меланом може да се види в портрет на испанска инфанта, рисуван от Гойя през 1783 г. - по това време заболяването не е било познато. Тридесет години по-късно се появява първото описание на кожен меланом. Причината той да не се описва сред болестите през целия период на европейското Средновековие е лесно обяснима - това е наложеното от двете големи религии отношение към голото човешко тяло. Обожествявано и щедро показвано в гръко-римската древност, то бива сатанизирано като символ на греховност и от християнството, и от исляма. Начинът на обличане, постулиран от религиозните догми, на практика предпазва тялото от слънчевите лъчи и от злокачествени кожни образувания. С времето пуританските забрани отстъпват бавно, но неотклонно, облеклото открива все повече части от тялото. С всяко десетилетие плажните костюми стават по-смели, докато през 1947 г. се появяват бикините. През втората половина на ХХ век слънчевият загар се превръща в масова мода - той е задължителен атрибут от представата за красиво, здраво и сексапилно тяло. Паралелно обаче нарастват случаите на меланом, което от своя страна активизира научните изследвания в посока профилактика и лечение на заболяването.
Какво знаем днес за рисковите фактори, които могат да доведат до този вид тумор? Сред външните на първо място са ултравиолетовите лъчи, но топлинните изгаряния - понякога след много години - също могат да станат причина за развитие на меланом. Съвременната медицина отчита и генетичния фактор - рискът е по-висок при наличие на меланом в семейството. Възрастта е третият по важност предразполагащ рисков елемент. Предпазването от слънцето е най-ефикасната индивидуална превенция - с дрехи с дълги ръкави, слънцезащитен крем, тъмни очила. Много важно е хората, особено отивайки на плажа, да следят UV индекса - той показва енергията, която попада на квадратен сантиметър. При 3-та до а степен на UV индекса е добре да се стои на сянка през времето около обяд и облеклото да е максимално покриващо тялото, да се носи шапка, да се слага защитен лосион. От 8-а степен на UV индекса нагоре е най-добре човек да стои на закрито.
Слънцезащитните препарати трябва да се нанасят обилно върху кожата, но малцина знаят, че под „обилно" дерматолозите разбират 2 супени лъжици за едно намазване на тялото. Още една недотам известна подробност е, че на практика разликата в ефекта при различния номер слънцезащитен фактор е минимална. При фактор 15 се блокират 93% от B UV лъчите, а при фактор 50 - 98%. Така че големите номера слънцезащитен фактор на опаковката са по-скоро търговски прийом.

Проблемът е с А лъчите - защото се оказва, че от тях кожата се защитава по-трудно. Слънчевите изгаряния в детската възраст са най-опасни, а кожата има „памет" за тях. Специалистите са категорични за вредата от солариумите, които, както е известно, работят с ултравиолетови А лъчи. Обезпокоителното е, че не само се увеличават случаите на меланом при хора, посещаващи често солариум, но при тях се появява и своеобразно пристрастяване към изкуствения тен. По тази причина в САЩ е обявена безопасна норма за посещения на солариум - не повече от 11 пъти годишно. Солариумите са забранени за деца под 18 години. В много страни от Западна Европа също има ограничения деца да посещават соларни студия - това може да стане само със съгласието на родителя. В тези студия задължително се поставят предупредителни надписи, подобни на тези върху цигарените кутии - „Солариумът може да е опасен за вашето здраве".
Ранното откриване на бенки, за които се подозира, че може да се изродят или пък процесът вече е започнал, е най-добрият подход за предпазване от меланом. Най-резултатно е хората да се самоизследват и всяка новопоявила се бенка да се прегледа от специалист. Същото се отнася и при забележимо изменение на вече съществуваща.

Какви промени сигнализират, че бенката може да е вече опасна? Асиметрична форма, недобре очертани граници, промени в цвета, изпъкналостта, оцветяването и най-важното - ако диаметърът на бенката е станал над 5-6 мм. Всяка от тези характеристики е насочваща за незабавна консултация с лекар. При установен меланом най-важно за изхода на заболяването не е диаметърът на тумора, а колко дълбоко е проникнал в кожата. 
Лечението на меланом може да бъде няколко вида: оперативно, химиотерапия, таргетна (прицелна) терапия, биологична терапия, фотодинамична терапия, лъчетерапия. Голям брой клинични проучвания изпитват нови лекарства за лечение на меланом.