сн. Архив BG VOICE

Макар Българската православна църква (БПЦ) и цялото паство в момента да са обхванати от дълбок траур по повод кончината на патриарха, в религиозните среди, макар и не толкова явно, тече сериозно обсъждане кой би бил най-достоен наследник на дядо Максим. И без човек да е твърде запознат с канона, може да се ориентира кои са личностите от църквата с най-големи шансове да заемат високия православен пост в България.

Варненският митрополит Кирил има свое лоби в БПЦ и може да разчита на сериозна подкрепа. Кирил обаче е прекалено обвързан с някои бизнес среди във Варна, които имат печална известност. Макар църквата постоянно да се нуждае от финансова подкрепа, демонстрирането на прекалено близки връзки с бизнеса не е най-добрият атестат за бъдещ патриарх. Към това може да се посочи и нерядко скандализиращото поведение на Кирил - скъпи коли, груб език, които може да направят избора му не съвсем разумен. Пълен противовес на Варненския митрополит е сливенският владика Йоаникий. Той е скромен, прибран в поведението си. Не говори много, а това което казва, е съвсем премерено. Дядо Йоаникий не се набива в очи и освен по-близкото си познанство с някои строителни предприемачи по морето не е демонстрирал особени връзки с бизнеса. В миналото той се замеси в скандал с "Мултигруп", на които бе отдал църковен терен до брега, а те го превърнаха в печално известна дискотека. Случката обаче е отдавна забравена и едва ли някой ще се върне към нея, когато се обсъжда кандидатурата му за патриарх.

Лобитата в БПЦ, които се въртят около изброените двама владици, обаче не би трябвало с лека ръка да игнорират завещанието на самия дядо Максим. То бе отворено във вторник вечерта, но не бе оповестено веднага. Запознати източници от Светия синод разкриха пред BG VOICE, че покойният патриарх е посочил в него Ловчанския митрополит Гавриил за свой наследник. Гавриил заедно с младия пловдивски владика Николай са единствените във висшите църковни среди в България, които нямат агентурни имена в Държавна сигурност и не са доносничили на бившия комунистически режим. Докато Гавриил е премерен в изявите си, Николай е нещо като хардлайнер за църквата и дори не се опитва да прикрива желанието си да се издигне на самия връх. Това дразни много от духовните лица и заедно с крехката му възраст ще са пречка дори за издигането му за кандидат за поста. Това са вариантите за избор, при положение че той бъде извършен служебно (как точно става това - вижте в карето по-долу). Друг теоретичен, но пък възможен вариант за действие е свикване на църковен събор, какъвто би трябвало да има през декември, и промяна в устава, което да отвори пътя към патриаршията и на младия митрополит Николай.

Главата на Българската православна църква патриарх Максим почина в нощта срещу вторник в столичната болница „Лозенец" от сърдечна недостатъчност на 98 години. Той ще бъде погребан в петък в Троянския манастир. В знак на траур вече са спуснати черни знамена на катедралния храм „Св. Александър Невски", както и на сградата на Синода, където има и книга за съболезнования. Вярващите в Канада и САЩ също се молят за душата на починалия патриарх и служат заупокойни литургии в епархиите си. „За мен той беше повече от баща, духовен наставник. Повече от 40 години работим с него. Той бе великолепен пример за мен като монах, човек, служител и духовен герой", каза митрополит Йосиф, който отговаря за Българската православна църква в САЩ, Канада и Австралия. "Радвам се че ще бъде погребан в неговия и моя манастир. И двамата сме калугери от там. Когато дойде моето време, ще бъдем заедно", каза още Йосиф. Максим е идвал на посещение в САЩ само веднъж - през септември 1978 г., когато митрополит тук е епископ Симеон, който в момента ръководи Западноевропейската епархия. Тогава патриархът е бил в Чикаго, където е кръстил няколко деца в старата сграда на църквата „Света София".

Спорно минало

2_300_04След смъртта на патриарх Кирил на 7 март 1971 г. с решение ,,А'" N 145 на Политбюро на ЦК на БКП Ловешкият митрополит Максим е посочен за негов наследник. Лично генералният секретар на партията Тодор Живков и министърът на отбраната ген. Добри Джуров, съученик на Максим, дават подкрепата си (виж документа с подписа на Живков). Първоначално БПЦ поставя Пимен Неврокопски за наместник-председател на Светия синод, но след 48 часа Максим набързо заема мястото му. „Смяната е нарушение на устава на църквата", съобщава в предаването си на български език в онези години „Гласът на Америка". На 4 юли 1971 г. с 98 от 101 гласа Патриаршеският избирателен църковно-народен събор (ПИЦНС) избира Ловчанския митрополит Максим за патриарх и Софийски митрополит. По устава на БПЦ след смъртта на духовния глава на църквата тя се ръководи от най-старшия по митрополитско служение член на Светия синод. В момента това е Великотърновският митрополит Григорий. В следващите седем дни трябва да бъде определен наместник-председател отново измежду членовете на Синода, който да насрочи и да проведе избора за нов патриарх. Той трябва да се случи в рамките на 4 месеца на Патриаршески избирателен събор, който задължително се провежда в неделя. Седмица преди датата му, Светият синод излъчват три номинации за поста с тайно гласуване. На събора присъстват 115 делегати. Гласуването за нов патриарх е тайно. За такъв се обявява този, който получи най-малко 2/ 3 от гласовете. В случай че никой от тримата номинирани митрополити, няма такава подкрепа,  изборът се повтаря между двамата от тях, които получат най-много гласове на събора. Избраният нов патриарх служи пожизнено, но има възможност да се оттегли по собствено желание или по причини, допустими от църковните канони.