Няма такива политици като тези в България. В неделя вечерта всеки говори като победител. Двете партии си разделиха по около 30-ина процента от общо 48-те, които гласуваха. Което ще рече, че по-малко от 20% от всички, които имат право на глас, подкрепят ГЕРБ или БСП.

За такива бурни предсрочни избори активността беше по-ниска от очакваното. Защото тези гласоподаватели, които в Америка наричат swing voters - извън твърдите партийни ядра, си останаха вкъщи. Отвратени от всичко, което се случи в последните няколко дни, но най-вече в събота (истерията на медиите, оглавявани от Бареков, с намерените уж незаконни 350,000 бюлетини). Те не припознаха никого от доста дългата бюлетина. Абсолютно никого.

Точно както предвидих часове след като Борисов подаде оставка на правителството си, това беше ход, който му гарантира спечелване на следващите избори (виж статията „Момчето си отива (но не съвсем)" в сайта ни). Само ГЕРБ бяха готови за избори и имаха пари. Оставката хвана другите партии по бели гащи. Проблемът на Борисов е, че 4-те процента разлика с БСП го правят победител, но без награда. Той не може да създаде сам правителство, няма и за кого да се хване. Ниската избирателна активност не вкара в парламента малки, жадни за власт и пари партийки и техните продажни депутати (каквото явление наблюдавахме през последните близо 4 години). Дори Борисов и Цветанов да успeят да си напазаруват цялата група на „Атака", пак няма да съберат достатъчно гласове за кабинет.

Остава коалиция БСП + ДПС + „Атака". Лидерът на левите Сергай Станишев вече говори като управляващ (с премиер Пламен Орешарски), но как ще успее да убеди кръвните врагове от ДПС и „Атака" да се съюзят, не е ясно. Това би било политическо самоубийство за Сидеров и компания и колкото и да е жаден за власт, националистът вероятно ще се удържи.

ГЕРБ няма много приятели в парламента. Прав е Борисов, като казва, че вcички са срещу неговата партия. Но не бих се учудил, ако станем свидетели на една изненада. Тройна коалиция между ГЕРБ, ДПС и „Атака". Още миналата година беше положена основата за ребрандването на ДПС в партия, подходяща за коалиция с експожарникаря премиер. Първо, смени лидера (който стана герой в един малък екшън). Второ, атаките срещу Доган спряха, а и той се покри.

А и етническата партия събра доста голям процент - единствената, която на всеки вот продължава да бележи ръст. Избирателите на Бойко ще разберат - по-добре ДПС в коалиция с ГЕРБ под строгата ръка на милиционера, отколкото в комбина с червените. Някакво подобно извинение, примесено с мотива, че бъдещето на България е най-важно, ще използват и от „Атака", за да се впуснат в една такава комбина. ГЕРБ и Борисов всъщност ще са спойката, която може да оневини оплитането на смъртните врагове ДПС и „Атака" в едно. Чудно ще е.

И без това няма кой да им се противопостави. Никой няма желание за нови избори, поне до другото лято. Трябва да се посъберат пари, ако може да се намери и някой нов спасител, защото след Бойко такъв не се появи (на Меглена Кунева не й се получи да бъде в тази роля). Въпросът е дали на Борисов му се играе в тази игра. Ако е успял да прикрие всичко, което неговите са зацапали за 4 години власт, може и да му е омръзнало да бъде премиер. Той каквото трябваше, си го взе.

Така че въпросът кой ще бъде следващият премиер (и кои ще го възкачат на този пос) виси със страшна сила. А всички възможни отговори засега се надяват да не са те. Защото който и да е, ще бъде заложник на политици, чиято единствена допирна точка е далаверата.