рисунка: “Frog design”
На този свят човек трябва да е като прасе или песимист и ще оцелее при всякакви кризисни условия. Това твърдят група учени, които миналата седмица обнародваха своите заключения по темата. Пълните хора живеят по-дълго, отколкото слабите, тъй като мозъците им се захранват по-добре при стрес, твърдят германският учен Ахим Питърс.
Той смята, че хората с наднормено тегло се справят по-добре със стресовите ситуации в живота, защото метаболизмът им може по-добре да поеме напрежението.
Професорът работи в университета в Любек, Германия, и изучава мозъка и връзката му с човешкото тегло от близо 30 години. "Мит е, че пълните хора умират по-млади, отколкото по-слабите, твърди ученият. - Хората реагират в стресови и непредвидени ситуации по два различни начина. Едните започват да ядат повече и стават дебели, а другите отказват храна и отслабват. Тези, които наистина могат да се разболеят сериозно, са слабите. Пълните са много по-здрави от слабите."
Според него да си слаб все пак не е проблем в живота. Проблемът се получава, когато хората губят тегло под въздействието на стресови ситуации. „Слабите се разболяват от него, а пълните го преодоляват, защото мозъците им по-добре се захранват в подобни ситуации. Трябва много повече да се тревожим за слабите хора под стрес, отколкото за пълните. За вталените никой не предполага, че имат проблем именно заради "здравословния" им външен вид. Но на практика те умират по-рано", твърди Питърс.
Екипът на професора изучавал въздействието на т.нар. токсичен стрес, който се поражда от фактори извън контрола на индивида - бедност, домашно насилие, разводи, проблеми в службата, ниско самочувствие. Хората, които не се хранят, а слабеят под въздействието на напрежението, са изложени на по-голяма опасност. Техните мозъци черпят енергия от натрупаните запаси в мускулите и органите, а не от храната. А индивидите, които трупат килограми под въздействието на стреса, разполагат с достатъчно хранителни вещества, така че правилно да захранват мозъците си.
Според Питърс мършавите стресирани хора са с възможно най-разклатено здраве. И никоя диета не може да бъде успешна, ако не се вземат предвид стресовите натоварвания. Ученият твърди, че няма "идеално тегло", което трябва да следваме, защото всеки човешки организъм си има своя стратегия за оцеляване. Но пълните хора са подложени на по-силен социален натиск. Те получават по-ниски заплати, по-често биват уволнявани и са подлагани на унижения на работното място и в семейството. Закръглените реагират на този натиск, като ядат повече. По този начин те развиват резистентност към стреса за разлика от слабите.
От своя страна песимистите пък оцеляват до дълбока старост, защото и без друго нямали никакви очаквания от живота. Та когато той им поднесе неприятни неща, те не се стресират, защото точно това са очаквали. Което си е причина да се чувстват някак си щастливи. И това заключение дължим на германски учени, но от друг университет - в гр. Ерланген, Нюрнберг. Проследени са били 40,000 души в продължение на 10 години.
"Резултатите от изследването ни показват, че прекалено оптимистичните хора, които виждат близкото си бъдеще в светли тонове, през следващите 10 години от живота си са изложени на по-голям риск от здравословни проблеми, недъзи и смърт", заяви Фрейдър Ланг, автор на изследването. "Песимизмът за бъдещето, изглежда, насърчава хората да живеят по-внимателно, да следят за здравето и безопасността си", каза той. Резултатите показват, че инвалидността е с 9,5 процента повече сред оптимистичните хора. С 10 процента по-голям е и рискът от смърт. Възрастните хора с мрачни очаквания за бъдещето в крайна сметка са по-точни в прогнозите си от надценяващите успеха си младежи.
"Неочаквано установихме, че доброто здраве и стабилните доходи се срещат по-често при очакващите по-голям спад, каза д-р Ланг. - Установихме също, че високите доходи са свързани с по-голям риск от инвалидност." Учените стигнали и до извода, че позитивната нагласа зависи много от това, къде живее човек. В по-големите градове хората са по-кисели от тези в дълбоката провинция. Но това е нещо, което всеки човек може да го забележи и сам, без да е нужно да прави скъпо струващи изследвания.
