И преди, и сега в “Нефтохим” е задължително да се пие Pepsi
Когато пътувате с колата си из България и решите да заредите в някоя от десетките бензиностанции на руската компания "ЛУКойл", може би ще ви направи впечатление, че единствената газирана безалкохолна напитка, която продават там, е Pepsi и нейните производни варианти на Mirinda. Ако имате бизнес дела в петролната рафинерия край Бургас "Нефтохим", също собственост на "ЛУКойл", към кафето непременно ще ви поднесат отново Pepsi. В няколкото бюфета в самата рафинерия Pepsi е единственото позволено за продажба на работниците питие. Влезете ли в централата на "ЛУКойл" в София, от автоматите за напитки или от барчетата на секретарките ще ви гледат все същите бутилки Pepsi. А ако попитате за Coca-Cola или дори Schweppes, ще усетите особените начумерени физиономии на хората пред себе си - руски босове или българските им наместници, които реагират така, все едно току-що сте ги обидили сериозно. Редови американец може и да не разбере какво точно се случва и би отметнал всичко като обикновени търговски отношения - Pepsi и Coca-Cola са конкуренти, може би пък в "ЛУКойл" имат ексклузивен договор с първата компания и затова така горещо я налагат. Но дали това е самата истина?
"ЛУКойл" е частна компания, но руското правителство я подпомага всячески, все едно че е държавна. Обяснението на това е в нейното ръководство. Там са все номенклатурни кадри от времената на зрелия социализъм и Съветския съюз - бивши комунистически министри, техни заместници, партийни или комсомолски кадри. Днес
в България тези хора бдят над Pepsi и дистрибуцията й
така, както някога са бдели за налагането на комунизма сред редовия съветски гражданин - с административен диктат. Защото друг похват те просто не познават. Но защо точно Pepsi и как именно тази американска напитка, символ на свободния дух, в България е попаднала в ръцете на руската номенклатура?
Казват, че първата лястовица, даваща знак, че комунизмът в България се е разклатил, била появата на Coca-Cola на пазара в края на 60-те години на миналия век. В този смисъл появата на Pepsi в ръцете на един истински комунист би трябвало да е знак, че вече се е пребоядисал в демократ. Нещо такова ще да се е случило в мътните години след 1989-а, когато партийната върхушка започна да си разпределя капиталите на страната. Именно тогава представител на Pepsi в България за изненада на всички стана не друг, а дългогодишният несменяем комунистически кмет на Правец и съратник на Тодор Живков - Васил Златев Петков. Другарят Петков регистрира частната фирма "Агрима", на която оглави директорския съвет, и започна да продава из цялата страна Pepsi. Но понеже човекът е плод на едни други времена, където взетите решения се спускаха насила сред населението, той така тръгна да пласира и напитката. Навсякъде, където Златев и синът му - Валентин, имаха някакви интереси или участия, всички техни служители бяха не просто съветвани, беше им вменено като задължение да пият само и единствено Pepsi.
Валентин Златев е нещо като резидент на руските интереси в България. Той е представител на споменатата вече "ЛУКойл", но руснаците го ползват за много повече от това. Сред политическия елит на страната Златев минава за вечния руски посланик, макар Русия да си има и официален амбасадор, чието име обаче никога никой не знае. Колчем политик кривне от пътя, начертан от руснаците, намесва се Златев и държавникът отново влиза в релси. Последният случай бе с икономическия министър Трайчо Трайков. Миналата година Трайков имаше неблагоразумието да
обвини руснаците от "ЛУКойл", че обявяват лъжливи данни
за приходите и оборота си, подир което първо си навлече гнева на Валентин Златев - личният му пресцентър засипа министъра с хули, безпрецедентен акт по отношение на български държавник. После близкият приятел на Златев - премиерът Бойко Борисов, също скастри Трайков, а накрая направо го уволни. Подобна участ са имали не един и двама BG политици, позволили си да критикуват руските интереси.
Та откакто бащата пое производството и дистрибуцията на Pepsi, синът се погрижи всички фирми, където той има занимания, да изхвърлят всякакви конкурентни безалкохолни напитки и да напълнят рафтовете само с единствено правилната. Улисани в подобни командирски похвати за дистрибуция на питието, бащата и синът съвсем пропуснаха да пласират Pepsi в магазинната мрежа на България и тя почти изчезна от пазара. Така през 2007, стреснати от рекордно спадналите продажби, безпрецедентен случай за целия Балкански полуостров, и създалото се неприятно положение с тяхната продукция, американците от PepsiCo Inc направиха каквото можаха, за да сменят представителя си в България. Или поне си мислят, че са го сменили.
Запознати с обстановката тогава разказаха, че другарят Васил Златев бил сериозно притиснат от САЩ да продаде фирмата си "Агрима" на други инвеститори, които имат опит в продажбите на безалкохолни напитки. В началото на юли 2007 г. от "Агрима" действително обявиха, че са решили да продадат целия си бизнес на кипърската офшорка "Грийнпат Лимитид". Из медиите, съвсем плахо, разбира се, защото за Златеви в България се пише така, както и за Ким Ир Сен и родата му в Северна Корея, се появиха материали, че ето - "един истински бизнесмен сам разбира кога с достойнство да се оттегли от бизнес, който е особено труден за него" (цитатът е от тогавашна публикация в "Капитал" - бел.авт.). С всичко това Златев изпрати сигнал към Америка, че вече той няма нищо общо с Pepsi.
Няма яснота дали американците са повярвали. Във всеки случай списваната по севернокорейски българска преса се направи, че вярва. Да видим какво е положението с Pepsi днес, почти пет години след тази историческа продажба на "Агрима". Новият собственик след няколко вливания и промени накрая преименува фирмата на "Куадрант Бевъриджис". И с това промяната приключва. Защото този "Куадрант..." и в момента се помещава на адрес "Постоянство" №67А в София, където е адресът на всички фирми на другаря Васил Златев, а те не са една и две: "Агрохолд", "Тера тур сервиз", "Университетски имоти" и така нататък. Сградата не е особено голяма -
нещо като старо панелно блокче на два етажа
Намира се недалеч от хотел "Плиска". Но да кажем, че в столицата няма никакви други подходящи имоти за представителството на една американска напитка, поради което местните й босове са решили да се гушат заедно с бай Васил в тесните помещения.
Затова пък, след като вече нямат нищо общо с Pepsi, е удивително, че Златеви продължават с жар да налагат все така административно дистрибуцията й във всичките си фирми, организации и бензиностанции, където останалите безалкохолни питиета продължават все така да са забранени. Дори в луксозния им хотел в Правец "Правец СПА Ризорт" или в ловната им резиденция "Паламара" край Шумен се предлага Pepsi и само Pepsi.
При всяка промяна на собствеността една от първите задачи на новите босове е да подменят ръководните кадри, останали от предишните стопани, за да си гарантират, че служителите им ще са лоялни. Няма такъв закон, разбира се, но това е неписано правило и се прилага почти 100%. Не и в българския случай с Pepsi. В актуалния директорски борд на "Куадрант Бевъриджис" четем следните интересни имена. Първото е Донка Пенчева Терзиева. В "Агрима" тя бе не само отново член на борда, но минаваше за дясна ръка на другаря Златев, който й доверяваше една от най-важните задачи - да провежда интервюта за назначаване на нови служители. Любопитно е впрочем да надникнем как са преминавали те. В сайта "Работодател", където служители могат да оценят шефовете си, има цял форум, посветен на "таланта и творчеството" на г-жа Донка. Потребител с ник agrima описва как е протекло неговото интервю: "Тя беше с дъщеря си там и ме погледна с надменен и ироничен поглед: "Я отвори „Уърд", я си напиши името, я сега го направи, я го направи пък сега бяло, я го изтрий..." И всичко това през смях. Та така мина интервюто." Още по-любопитни са няколко мнения на сегашни и бивши служители, които твърдят, че след като
Златев уж продава фирмата на нови собственици
там нищо не се променя. Което може да се види и от следващото име в борда - Атанас Георгиев Каракушев. Човекът постъпва в "Агрима" през далечната 1993. Както се казва, това е един истински, отгледан от другаря Златев, кадър. Първо е експерт в производството, след това става началник-производство, после мениджър покупки и ето ти директорския борд. През 2005 се пробва неуспешно в изборите с листата на „Новото време", след което очевидно решава повече да не се отклонява от Pepsi.
Сигурно е съвсем случайно, че за пред света другарят Васил Златев продава "Агрима" тъкмо на офшорка от Кипър. И още по-случайно е, че тъкмо кипърска офшорка е официален собственик на цялата му бизнес империя. На 10 ноември 2009 г., точно на 20-годишнината на българската демокрация, Лондонската фондова борса съобщи, че инвестиционната група "Екуест" продава за 9,175 млн. евро хотел „Сердика" и едноименното кино в центъра на София на кипърската офшорка "Агриуей холдингс". Въпросната фирма според публикации в българската преса е именно юридическият собственик на целия бизнес на Васил Златев. "Агриуей" притежава 99,98% от "Агрохолд", чийто шеф е именно бившият кмет на Правец. Фирмите на "Агрохолд" са споменатите вече "Тера тур сервиз" ЕООД, "Университетски недвижими имоти Правец" АД, ОС "Агробилд" АД, "Агроинженеринг 90" ЕООД (в чиято управа доскоро бе и приближеният на Златеви, а и верен поддръжник на Бойко Борисов сегашен кмет на Правец Румен Гунински, избран уж като независим кандидат - същият, чийто син преди години бе отвлечен от бандата „Наглите"), "СБР Св. Влас Слънчев бряг" АД, "Агрокар" ЕООД, "Хорнит" ООД, "Езтур" АД (и тук управител е бил Гунински). Цял конгломерат от фирми, където Pepsi вече повече от 20 години е задължителна за пиене.
