България е единствената от 14 изследвани държави, в която мнозинството от гражданите определят Русия като най-важния стратегически партньор. Страната ни се отличава и с най-широко разпространение на твърдения, оправдаващи руската инвазия в Украйна.

Това показва международното проучване GLOBSEC Trends 2026: The Reality Check, проведено през май в 14 държави от Европа и Северна Америка, съобщава Mediapool.

Според резултатите 51% от българите определят Русия като ключов стратегически партньор. За сравнение, подобно мнение споделят 38% от словаците и 30% от унгарците. След Русия българите нареждат Германия (40%) и Китай (25%).

Едва 35% от анкетираните у нас възприемат Русия като заплаха за националната сигурност – най-ниският дял сред всички изследвани държави. В Полша и балтийските страни този процент достига между 73 и 80%.

Българите най-често приемат руските обяснения за войната

Според изследването 65% от българите смятат, че твърденията за репресии срещу рускоговорящото население в Украйна са достатъчно основание за руската инвазия. Други 58% приемат тезата, че САЩ и европейските държави са провокирали Русия и носят отговорност за войната.

Само 51% от българите посочват Русия като отговорна за войната заради нахлуването ѝ в Украйна. Това е най-ниският резултат сред участниците в проучването.

Авторите на GLOBSEC отбелязват, че именно в България кремълските обяснения за войната срещат най-голяма подкрепа. Близки нагласи се наблюдават в Словакия и Унгария.

Това се отразява и на отношението към помощта за Киев. Едва 40% от българите подкрепят продължаването на европейската помощ за Украйна независимо от действията на САЩ. Само 36% одобряват военната подкрепа от НАТО.

България е начело и по готовност за внос на руски енергоизточници – 75% от анкетираните биха разрешили закупуването им.

Според анализаторите положителните нагласи към Русия са свързани с историческите представи за ролята ѝ в Освобождението на България, както и с влиянието на политически партии, които поддържат благоприятно отношение към Москва.

Подкрепата за ЕС и НАТО остава ниска

При евентуален референдум само 53% от българите биха гласували за оставане в Европейския съюз при средно 71% в изследваните държави членки.

Въпреки това 59% признават икономическите ползи от членството, а 70% подкрепят изграждането на общи европейски отбранителни способности.

Оставането в НАТО би било подкрепено от 57% от българите при средно 77% в изследваните страни от Алианса.

Същевременно 64% смятат, че членството в НАТО намалява риска от нападение срещу България, а 58% подкрепят оказването на помощ на съюзник при задействане на член 5 от Северноатлантическия договор.

Нагласите към отбраната също са противоречиви. 71% искат връщане на задължителната военна служба, 66% заявяват готовност да защитават страната при нападение, но едва 49% имат доверие в българската армия.

Увеличаване на военните разходи подкрепят 65%, но този дял спада до 34%, ако средствата трябва да дойдат за сметка на здравеопазването и социалните разходи.

Българите имат най-малко доверие в изборите

Проучването разкрива и сериозно недоверие към демократичните институции.

Само 36% от българите смятат, че изборите в страната са свободни и честни, а едва 40% вярват, че резултатите се отчитат коректно – най-ниският дял сред 14-те държави.

Едва 3% са убедени, че демокрацията в България функционира пълноценно. Само 57% смятат демократичното управление за предпочитано пред всяка друга форма на управление.

Почти една трета (32%) приемат, че при определени обстоятелства недемократично управление може да бъде по-добър вариант, а 28% биха одобрили авторитарна система без редовни свободни избори.

Парадоксално, 65% от анкетираните смятат, че демокрацията в България не е застрашена.

Българите харесват изкуствения интелект, но се страхуват за работните си места

На фона на недоверието към институциите българите демонстрират сравнително положително отношение към изкуствения интелект.

81% заявяват, че са запознати с технологията – най-високият дял сред изследваните държави. 69% имат положително отношение към нея, а 64% очакват ползите да надхвърлят вредите.

Същевременно 83% смятат, че изкуственият интелект ще унищожи повече работни места, отколкото ще създаде – отново най-високият процент в проучването.