Премиерът Румен Радев подкрепи с писмени резерви декларацията за ключовите принципи на европейската сигурност, предложена от Франция на срещата на Европейската политическа общност в Дъблин на 12 ноември.

Резервите му са насочени към преамбюла на документа. Според съобщението на правителствената пресслужба Радев е поискал политическите послания да бъдат адаптирани към настоящия етап на преговорите за мир в Украйна.

"България подкрепя постигането на справедлив и траен мир в Украйна, постигнат чрез преговори, като новият кръг разговори в Абу Даби с посредничеството на САЩ са важна стъпка в тази посока. Европейските позиции трябва да подкрепят този процес, затова България настоява езикът на общите европейски документи да отразява динамиката на процесите и очакванията от преговорите за мир. Във връзка с това премиерът Радев е изразил писмени резерви към преамбюла на декларацията с искане за адаптиране на политическите послания към настоящия етап на преговори, така че те да не възпрепятстват постигането на общо решение в интерес на мира", посочи българското правителство в своя позиция.

Въпреки резервите България фигурира сред 40-те държави, подписали декларацията, в официалния списък, публикуван от Елисейския дворец.

Преамбюлът определя руската агресия срещу Украйна като „непровокирана“, потвърждава подкрепата за териториалната цялост на страната и необходимостта от надеждни гаранции за нейната сигурност. В него се подчертава също, че мирът в Украйна трябва да бъде договорен с участието на самата Украйна, а въпросите за европейската сигурност – с участието на европейците.

Правителството не уточнява срещу кои конкретни формулировки е възразил Радев, нито публикува съдържанието на писмените му резерви.

BG VOICE публикува по-долу пълния дословен превод на преамбюла на декларацията, за да могат читателите сами да се запознаят с текста, към който българският премиер е изразил резерви.

 

Декларация за ключовите принципи на европейската сигурност
Публикувана на 12 ноември 2026 г.

Преамбюл
Ангажирани с мира и спазването на международното право и изправени пред непровокираната пълномащабна руска агресия срещу Украйна и нарастващите заплахи за стабилността на Европа, държавите, подписали настоящата декларация, събрали се на Деветата среща на върха на Европейската политическа общност в Дъблин на 12 ноември 2026 г., определят укрепването на европейската сигурност и защитата на своите интереси в областта на сигурността като своя обща цел.

Подписалите държави потвърждават твърдата си подкрепа за независимостта, суверенитета и териториалната цялост на Украйна в нейните международно признати граници.

Те подчертават необходимостта от предоставяне на надеждни и убедителни гаранции за сигурност на Украйна и потвърждават отново, що се отнася до съответните държави, намерението си да предоставят такива гаранции, за да се предотврати повторна агресия в Европа в бъдеще.

Те подчертават, че хибридните кампании на Русия и опитите ѝ да подкопае подкрепата за Украйна само ще засилят тяхната ангажираност към Украйна и решимостта им.

Подписалите държави припомнят, че пътят към мира в Украйна трябва да бъде определен с участието на Украйна и че всеки въпрос, засягащ европейската сигурност, трябва да бъде решаван с участието на европейците.

Те смятат, че изложените по-долу ключови принципи на европейската сигурност могат да допринесат за очертаването на път към справедлив и траен мир за Украйна, който ще бъде от изключително значение за стабилността в Европа.

Те подчертават, че сигурността на Украйна е неразделна част от евроатлантическата сигурност и че бъдещото развитие на стратегическата стабилност в Европа ще зависи от приключването на войната в Украйна.

 
I. Общи принципи
Подписалите държави потвърждават следните общи принципи, свързани с европейската сигурност:

Международното право и Уставът на Организацията на обединените нации са крайъгълният камък на настоящата декларация. Освен това подписалите държави потвърждават правилата и принципите, върху които се основава и трябва да продължи да се основава европейската сигурност, по-специално, когато са приложими към съответните подписали държави, Северноатлантическия договор (1949 г.), Устава на Съвета на Европа (1949 г.), Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз (1950, 1957, 1986, 1992 г. и следващите години), Заключителния акт от Хелзинки (1975 г.), Парижката харта за нова Европа (1990 г.), Споразумението за Европейското икономическо пространство (1992 г.) и Хартата за европейска сигурност от Истанбул (1999 г.). Общите цели, съдържащи се в настоящата декларация, се основават на тези основополагащи документи, а подписалите държави, които са страни по тях, се стремят да осигурят ефективното им прилагане.

В тази връзка подписалите държави подчертават значението на следните принципи, които представляват основите на мира и стабилността на европейския континент: зачитане на суверенното равенство на държавите и правата, произтичащи от суверенитета, като териториалната цялост, неприкосновеността на границите, ненамесата във вътрешните работи и правото на държавите свободно да определят отношенията си с други държави, както и да избират дали да участват в договори, съюзи или международни организации; въздържане от заплаха със сила или употреба на сила, включително безотговорна ядрена реторика и принуда, и мирно уреждане на споровете в съответствие с международното право и добросъседските отношения; правото на индивидуална или колективна самоотбрана в случай на въоръжено нападение; както и зачитане на международното право, включително международното морско право, отразено в Конвенцията на ООН по морско право (UNCLOS).

Подписалите държави признават, че европейските държави носят основна отговорност и поемат все по-голяма отговорност за сигурността на Европа, което ще допринесе положително и за глобалната и трансатлантическата сигурност.

Подписалите държави потвърждават ангажимента си към правата на човека и основните свободи за всички, без каквото и да било разграничение, включително въз основа на раса, пол, език или религия, както и в цифровата среда, и към правото на всички народи свободно да определят политическия си статут в съответствие с международното право. Демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и зачитането на международното хуманитарно право са съществени елементи на всеобхватната сигурност и допринасят за устойчиви общества, способни да устояват както на вътрешен, така и на външен натиск. Засилената демокрация на участието, прозрачността и осигуряването на благоприятна среда за гражданска активност, включително свободата на медиите и свободата на изразяване, са незаменими гаранции за демократичната устойчивост и дългосрочната сигурност.

Международното право се прилага и към общите пространства, които споделяме в световен мащаб. Свободният, безопасен, автономен и безпрепятствен достъп до тези пространства трябва да бъде гарантиран в рамките на международното право — във въздушното пространство, моретата, Космоса и киберпространството.

Настоящата декларация и свързаните с нея общи цели са в съответствие с международните механизми и мисиите на съществуващите многостранни организации и форуми в Европа (НАТО, ЕС, ОССЕ, Съвета на Европа).

Подписалите държави, които са членки на НАТО, потвърждават, че НАТО е основата на тяхната колективна сигурност и че Алиансът остава крайъгълният камък на колективната им отбрана. Те припомнят непоколебимия си ангажимент към колективната отбрана съгласно член 5 от Вашингтонския договор. Потвърждават неизменната си привързаност към трансатлантическата връзка и евроатлантическата сигурност. Припомнят решимостта си да изграждат по-силна Европа в рамките на по-силно НАТО, като работят съвместно със Съединените щати и Канада, които продължават да играят съществена роля в НАТО, и поемат по-голяма отговорност за колективната отбрана на Алианса.

Подписалите държави, които са членки на Европейския съюз, потвърждават ангажимента си към по-силен и по-способен Европейски съюз, който е по-добре подготвен да действа и да се справя самостоятелно с непосредствените и бъдещите предизвикателства и заплахи чрез подход, обхващащ всички направления на сигурността (360°), като същевременно признава предизвикателствата и заплахите по източния фланг. Разширяването на Европейския съюз, основано на процес, базиран на заслугите, и разглеждано като геостратегическа инвестиция в мира, сигурността, стабилността и просперитета, също допринася — заедно с Европейската политика за съседство — за сигурността на континента.

В този глобален контекст сигурността на континента зависи от укрепването както на националните, така и на колективните отбранителни способности в съответните формати за противодействие на заплахите чрез подход, обхващащ всички направления на сигурността (360°), с цел възпиране на всякакви агресивни действия и осигуряване на способност за защита срещу тях. Тя зависи и от укрепването на устойчивостта и стабилността на нашите демокрации, както и на правата на човека и върховенството на закона.

Международното сътрудничество, което допълва и задълбочава европейските и трансатлантическите рамки, следва винаги да се осъществява чрез подход, обхващащ всички направления на сигурността (360°). Разнообразяването на партньорствата с държави, които са ангажирани със спазването на принципите на международното право и Устава на ООН и които предлагат балансирани и взаимноизгодни отношения въз основа на принципа на добросъседството, допринася за сигурността и стабилността в Европа, за справянето с общите предизвикателства и за постигането на общите интереси.

II. Общи цели
С цел укрепване на сигурността в Европа подписалите държави подкрепят следните общи цели в съответствие със своите международни ангажименти и конституционни разпоредби:

Сигурност – Подписалите държави ще отстояват сигурността, мира и стабилността в Европа в съответствие с Устава на Организацията на обединените нации и своите международни ангажименти, включително чрез двустранни споразумения помежду си, а за съответните държави – и чрез по-нататъшно укрепване на Организацията на Северноатлантическия договор и Европейския съюз, които са крайъгълни камъни на нашата сигурност.

Национална сигурност и усилия в областта на отбраната – В съответствие със своите международни ангажименти, политики за сигурност и отбрана и конституционни задължения подписалите държави потвърждават ангажиментите си за укрепване на своите способности, за да отговорят на законните си потребности в областта на сигурността, да повишат своята сигурност и да гарантират отбраната на Европа. За тази цел и съобразно съответните си ангажименти те ще използват ресурсите си по възможно най-ефективния начин и ще продължат да развиват сътрудничеството помежду си и със съответните организации, както всяка от тях сметне за целесъобразно.

Колективна устойчивост – Изправени пред дестабилизиращи действия под прага на въоръжено нападение, включително кибернетични и хибридни дейности и принуда, както и пред разширяването на конфликтите в нови области, подписалите държави ще работят за разработването на необходимите инструменти за предотвратяване, възпиране и противодействие на тези предизвикателства, за засилване на защитата на критичната си инфраструктура, за повишаване на устойчивостта си и за доброволно сътрудничество с цел подобряване на откриването на тези атаки и установяването на отговорните за тях. Целта е да се обезкуражават заплахите, да се осигурява координиран отговор и да се търси отговорност от извършителите.

Управление и намаляване на рисковете – Подписалите държави подкрепят обсъжданията за допълнителни механизми за управление и намаляване на рисковете, които да допринасят за стабилността в Европа, след като бъдат изпълнени необходимите условия и мирът в Европа бъде възстановен. Те биха могли да обхващат конкретни рискове, независимо дали са военни или произтичат от действия под прага на въоръжена агресия, с цел гарантиране на стабилността на целия континент.

Оперативно планиране – Подписалите държави ще продължат да укрепват практиките си за колективна работа и съвместните си оперативни способности за отбраната и сигурността на Европа, по-специално чрез НАТО за държавите, които членуват в него, както и чрез други механизми за сътрудничество и приобщаващи коалиции.

Промишлено сътрудничество – Съответните подписали държави ще продължат да укрепват производствения си капацитет в отбранителната промишленост и сътрудничеството в цяла Европа, за да развиват устойчиви, сигурни и по-независими вериги за доставки и инфраструктура за своето отбранително оборудване, без това да засяга сътрудничеството с надеждни партньори. Те ще насърчават, когато е целесъобразно, проекти за сътрудничество между всички европейски участници и ще подпомагат развитието на конкурентен европейски пазар на отбранително оборудване. Ще работят активно за създаването на необходимите условия за мобилизиране на частен капитал и ще подкрепят растежа на европейските отбранителни компании.

Стратегически диалози – Подписалите държави ще продължат да задълбочават обмена и диалога си по стратегически въпроси, свързани с европейската сигурност, като допълват и използват съществуващите рамки за колективна сигурност за държавите, които участват в тях, както и двустранните договорености.

Демократична цялост – Правата на човека, върховенството на закона и демократичните системи, върху които са изградени европейските общества, трябва да бъдат защитавани и укрепвани, за да се гарантират тяхната цялост и устойчивост срещу нарастващите целенасочени кампании за подкопаване на тези ценности, включително чуждестранното манипулиране на информация и намеса (FIMI). Подписалите държави ще продължат да насърчават солидарността, сътрудничеството и използването на необходимите механизми и институции за постигането на тази цел.

Борба с тероризма – Подписалите държави потвърждават ангажиментите си в борбата срещу тероризма. В тази рамка те осъждат по най-категоричен начин тероризма във всичките му форми и проявления, включително тероризма, спонсориран от държави, и ще продължат сътрудничеството си за колективно противодействие на тази заплаха в съответствие с международното право.

Противодействие на незаконния трафик на наркотици и хора, незаконното превеждане на мигранти през граница и мрежите на организираната престъпност в Европа – Подписалите държави потвърждават, че незаконният трафик на наркотици и хора, както и мрежите на организираната престъпност представляват сериозна заплаха за сигурността, безопасността и здравето на гражданите в Европа. Те остават решени да се борят с най-голяма решителност срещу незаконния трафик на наркотици и хора и мрежите на организираната престъпност в съответствие с международното право и да защитават целостта на европейските общества.

Сигурност на доставките – Подписалите държави ще продължат да работят за намаляване на своята зависимост, включително по отношение на веригите за доставки на критично важни компоненти или материали. Чрез разнообразяване и установяване на нови търговски партньорства те ще дадат възможност на Европа да реагира по-добре на предизвикателствата, пред които е изправена.

Защита на глобалните общи пространства – Подписалите държави ще допринасят за защитата и сигурността на глобалните общи пространства, като гарантират в рамките на международното право безопасен, автономен и безпрепятствен достъп до тях и поемат по-голяма отговорност, когато са засегнати европейски интереси. В съответствие с международното право защитата на свободата на корабоплаването по международните водни пътища изисква по-специално запазването на откритото море като пространство на свобода, сътрудничество и право. Същите принципи се прилагат, когато е целесъобразно, и към други споделени глобални пространства.

Приносът на Европа към глобалната продоволствена сигурност – Въз основа на принципите за защита на глобалните общи пространства подписалите държави потвърждават необходимостта от свобода на корабоплаването и безопасност на търговското корабоплаване, особено в Черно море, както и че непрекъснатото функциониране на всички морски маршрути е от съществено значение за глобалната продоволствена сигурност.

Гореизложеното не засяга специфичния характер на политиката и интересите в областта на сигурността и отбраната на подписалите държави, както и съответните им конституционни разпоредби и международни ангажименти.

Държави, подписали декларацията:

Република Албания, Княжество Андора, Република Австрия, Кралство Белгия, Република България, Република Хърватия, Република Кипър, Чешка република, Кралство Дания, Република Естония, Република Финландия, Френска република, Грузия, Федерална република Германия, Република Гърция, Унгария, Република Исландия, Ирландия, Италианска република, Република Латвия, Княжество Лихтенщайн, Република Литва, Велико херцогство Люксембург, Република Малта, Република Молдова, Княжество Монако, Черна гора, Кралство Нидерландия, Република Северна Македония, Кралство Норвегия, Република Полша, Португалска република, Румъния, Република Сан Марино, Словашка република, Република Словения, Кралство Испания, Кралство Швеция, Украйна, Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия.