Бившият губернатор на Мичиган Дженифър Гранхолм обвинява свободната търговия за упадъка на автомобилната промишленост в Детройт, а оттам - и на самия град. В ,,Ню Йорк таймс" Пол Кругман пише, че "до голяма степен градът просто е невинна жертва на пазарните сили". Мелиса Харис-Пери от телевизия MSNBC твърди, че "нещата изглеждат по този начин, когато правителството е достатъчно малко, за да се удави във ваната". Друг журналист от MSNBC - Майкъл Ерик Дайсън, внушава, че истинският виновник са расовите предразсъдъци.

Детройт действително имаше расови проблеми. Дълга история на дискриминация доведе до експлозия на бунтове през 1967 г., последвани от бягство на белите към предградията. И като град с почти една-единствена промишленост, Детройт бе засегнат тежко от упадъка на "Дженеръл моторс", "Форд" и "Крайслер". Други градове като Питсбърг и Кливланд, които се сблъскаха със същите предизвикателства, обаче съумяха да се възродят или поне да се задържат на повърхността. В резултат автомобилостроенето продължава да процъфтява в щати като Алабама и Тенеси.

Kогато става дума да се хвърля вината върху "малкото правителство", трябва да се върнем цели 52 години назад, за да видим републиканците начело на местната власт в Детройт. Причините, поради които градът не успя да се справи с проблемите си, трябва да се търсят другаде.

Неконсолидиран дълг

Най-очевидният кандидат са нефинансираните градски пенсионни програми от огромен мащаб, които са на минус от години. Цели 99,6% от задълженията на Детройт по общинската здравна програма за пенсионери не са обслужени, а тя по принцип покрива между 80 и 100% от медицинските разходи на пенсионерите.

От 2007 до 2012 г. двете най-големи градски пенсионни програми изплатиха 3,3 млрд. долара повече, отколкото получиха под формата на вноски и инвестиции. На необслужените облигации се падат $9,2 млрд. от дълговете на Детройт, които възлизат на общо $18 млрд.: 3,5 млрд. идват от пенсионните програми, а 5,7 млрд. - от здравната система. Индивидуалните пенсии на държавните служители в града са доста скромни, като се равняват средно на около 18,000 долара годишно. Те обаче са изплащани на огромен брой бивши и сегашни служители.

Политическият елит на Детройт отдавна се крепи на едрия бизнес. Въпреки че работната ръка в държавния сектор намаля през последните години, почти всеки 15-и местен жител все още е на държавна служба. Заплатите и допълнителните бонуси за сегашните държавни служители поглъщат 36% от общинските приходи. Още 39% отиват за наследени задължения като пенсиите и социалните помощи. Това оставя малко пари за инвестиране в западащата инфраструктура.

Пенсиите съвсем не са единственият проблем на Детройт. Градът пръска много пари за своите училища, които са доволни от могъщия учителски профсъюз - над $14,000  се харчат на ученик годишно. В замяна обаче получаваната полза е малка: през 2009 г. учениците от държавните гимназии в града дадоха едни от най-лошите резултати в историята на националния изпит по математика. Над една трета от учениците не завършват.

В много отношения Детройт е модел за данъчен и бюджетен либерализъм. Данъчната тежест в града е най-голямата в Мичиган. Детройт има най-високият данък върху жилищата в цялата страна, най-високият данък върху собствеността за търговски цели и вторият най-висок данък върху индустриалната собственост. Градският данък върху доходите - 2,4% за местните жители, 1,2% за временно пребиваващите и 2% за бизнеса - е най-високият в Мичиган. Бремето на данък общ доход върху жителите на града е значително по-голямо, отколкото за хората от околните райони, а това допринася за изселването на по-заможните и успешни хора от Детройт. Освен това Детройт е единственият град в Мичиган, където клиентите на компаниите за комунални услуги плащат косвен данък.

Смачкване на бизнеса

Освен вредящи на бизнеса данъци в Детройт има и вредящи на бизнеса регулации. Градът налага минимална работна заплата от $11,03 на час ($13,78 на час, ако няма осигуровки) за държавните служители, както и за бизнеса, който работи по договори с общината.

Тази година Детройт започна кампания срещу компаниите, които не изпълняват обширните лицензионни изисквания, като се закани да затвори около 1,500 "незаконни" фирми като магазини за гуми или за домакински уреди втора употреба, които функционират извън порочния кръг на големите вериги. На този сектор се пада почти една десета от бизнеса в града и той обслужва близо 70% от местните жители. Политиката на властите е да смачкват тези фирми.

Преди няколко години непартийният институт Bay Area Center for Voting Research обяви Детройт за най-либералния град в САЩ. Решенията, взети от самия град, а не свободният пазар и ограничената местна власт, са виновни в действителност за фалита на Детройт.

Майкъл Танър, ,,Блумбърг"