След по-малко от месец, на 10 март, Академията за филмово изкуство и наука отново ще събере десетки холивудски величия на червения килим в Лос Анджелис, за да раздаде 96-те си награди „Оскар“. Най-добрите от гостите пък ще имат късмета да си тръгнат с малката златна статуетка в ръка, станала символ на успеха в Холивуд.
Но кой е прототипът на мъжа с V-образно тяло, широки рамене и тънък ханш, изобразен на статуетката?
Той определено не се е казвал Оскар. Мнозина разказват историята на мексиканския актьор Емилио Фернандес.
През 1928 г. главният художествен директор на MGM Седрик Гибънс се нуждае от модел, който да му помогне да проектира външния вид на трофея. Той си представя това да бъде
рицар, стъпил върху ролка с филм,
с меч на кръстоносец пред себе си.
Със задачата да вдъхне живот на този негов дизайн е натоварен скулпторът от Лос Анджелис Джордж Стенли. Той изработва статуетката от масивен бронз и покрита с 24-каратово злато, висока 34 см и тежка почти 4 кг.
Петте кръга в ролката представляват петте оригинални клона на Академията: актьори, режисьори, продуценти, технически екип и сценаристи.
Известната мексиканска актриса и холивудска звезда Долорес дел Рио, която по-късно се омъжва за Гибънс, пък предлага „идеалния мъж”: нейния приятел, Емилио.
Въпреки че първоначално той се колебае да се съблече и да позира с голям меч, Фернандес в крайна сметка се предава, позирайки за наградата на Академията.
Трофеят пък официално е наречен „Оскар“ през 1939 г., след като библиотекарката на Академията Маргарет Херик възкликва: „О, колко прилича на чичо Оскар и така, без да иска,
се превръща в кръстница на наградите.
Въпреки че мексиканците и латиноамериканците бяха много горди да знаят, че един от най-известните актьори има толкова голям принос към американското и световното кино, Академията отрече версията.
„По време на процеса на проектиране на статуетката не е използван модел”, публикуваха на официалния си сайт те.
Кой е „Ел Индио“ Фернандес
Емилио Фернандес, известен и с прозвището си „Ел Индио“ е роден в Коауила, Мексико през 1904 г. Той бил заловен, докато се бие по време на Мексиканската революция и успява да избяга в Съединените щати в изгнание. През 20-те години на 20. век започва кариерата си като статист в Холивуд.
По-късно работи като сценарист, актьор и режисьор както в мексиканската, така и в американската филмова индустрия. Някои от класическите филми, в които се е снимал, са „Беглецът“ от 1947 г., „Нощта на игуаната“ от 1964 г. и „Донесете ми главата на Алфредо Гарсия“ от 1974 г.
„Ел Индио” се утвърждава като един от най-плодотворните филмови режисьори от Златния век на мексиканското кино през 40-те и 50-те години на миналия век.
Човек на противоречията – мачо, чиито ленти включват силни героини; насилник, който обича рисуването и поезията. Но става така, че фокусът пада върху начина му на живот повече, отколкото върху неговата новаторска работа в киното. В последните дни от живота си лежи в затвора за убийство на фермер през 70-те.
„Емилио беше истински оригинал – спомня си Клиф Коулман, който среща Фернандес на снимачната площадка на The Wild Bunch. – Не знам дали това е било преди да застреля човек, но той имаше страхотна аура. Беше довел харема си със себе си – 50 момичета, които живееха в хасиендата му.“
Казват, че не е било възможно Ел Индио да не остави силно впечатление у другите със своята „личност, по-дълга от живота“.
„Той имаше много атлетично телосложение. Искам да кажа, той изглеждаше точно като Оскар”, спомня си и Чарлз Рамирес Берг, професор по филмови изследвания от Тексаския университет в Остин.
Фернандес никога не е бил номиниран за „Оскар“. Въпреки това, печели награда „Златна палма“ на филмовия фестивал в Кан през 1946 г. за филма си „Мария Канделария“ (1944 г.) и най-добра операторска работа и споменаване за най-добър филм на филмовия фестивал във Венеция през 1947 г. за La Perla.
