сн. „Десант”
От десетилетия се спори кой е човекът, вдъхновил Богомил Райнов за написването поредицата за българския разузнавач Емил Боев. Много често се пише, че това всъщност е плевенският генерал Христо Боев, оставил доста следи в разведката. Може би заради еднаквите фамилии. Легендата от българското разузнаване обаче няма нужда от допълнителни измислени ореоли. Както заради приключенията му, така и за чисто човешките качества. В интерес на истината знаем, че достойни ветерани оспорват последното, уважаваме мнението им, но си държим на нашето.
Христо Боев не може да е бил прототип на Емил Боев по една много тривиална причина. Богомил Райнов при целия си безспорен талант беше от авторите, които строго следваха канона в стил „Писателят върви след победителите"! А когато през 1966 г. пише първия си роман от серията „Господин Никой", Христо Боев е още в немилост. Анатемата му е от времето на лова на вещици, известно в социалистическия лагер като периода на „врага с партиен билет", а в САЩ - като „доктрината Макарти". Писател като Райнов
не е от ония, които вадят кестени от огъня
Но почитателите на генерала да са спокойни - той и истинският разузнавач, използван от Райнов като прототип, са били поне за някоя и друга година близки. Живели са в чекисткия блок на „Востовочний переулок" до Ленинския проспект в Москва, действали са по едно и също време в Далечния изток, по-специално във Владивосток и Шанхай. Не търсете обаче из книгите, статиите и интервютата на Богомил Райнов някоя и друга дума за този разузнавач-легенда. Не само заради особения, меко казано, характер на писателя. Той изобщо беше скъперник на думи.
И все пак един-единствен път, при това - далече от България, в оная страна, в която Карлсон живее на покривите, в един хотел по време на някакъв международен симпозиум на чашка Богомил Райнов споделя в минута на откровение със „земляка" от Москва - руския журналист от „Огонек" Юрий Корнилов, че с широка ръка е черпил от колоритния живот и характер на един българин - съветски разузнавач, за извайване образа на набиращия популярност Емил Боев. Прототипът му бил известен в СССР като Борис Афанасиев и „няма да допуснеш - казва на събеседника си Райнов, - че това е дългогодишният заместник главен на списание „Советская литература" и заслужил деятел на културата на Руската федерация".
Истинското му име е Борис Манолов Атанасов. Роден е в българското градче Лом в семейството на писар. В периода 1916-1922 г. работи като общ работник в тухлена фабрика и като сезонен работник по лозята. През 1922 г. емигрира в Русия, като пътува на кораба като руски войник заедно с полковник Пьотр Каплан - брат на есерката Фани Каплан...
Животът му е безкраен наниз от истории
всяка от които би могла да бъде култов шпионски роман. Може и да е съжалявал и да си е спомнил думите на Сталин: „Тайна е само онова, което се знае от един-единствен човек."
В самата България Афанасиев е малко да се каже непознат. Е, имало е една „пресконференция" (без въпроси) в Клуба на журналистите при гостуване на разузнавача в София, малко след частичното вдигане на табуто над двойността му през 1967 г. Тогава той разказва една странна история с отвличане на двама от най-видните бели генерали - Кутепов и Мюлер от Париж. Оставяме настрана политиката и отбелязваме, че парижкото приключение на Афанасиев е класика в шпионажа и отвличанията са изучавани в специални лекции в алиансите на най-големите разузнавателни общности в света.
При тая „пресконференция" в главата на присъстващия там Георги Марков се ражда идеята епизоди от живота му да бъдат използвани в поръчания от ЦК и от МВР бъдещ телевизионен сериал „На всеки километър". Пак от него идва кодирането още в първия епизод на прототипа на „бате Серго" - родното му място Лом. Епизодът „Насрещни влакове" е написан по истински събития, но държа да допълня, че художествената измислица бледнее пред истинската история - база за американски тип екшън-трилър.
А на изненадания читател от връзката на разузнавача с литературата ще добавим: Афанасиев е инициаторът на учредяване на едно от малкото днес стойностни списания, излизащо вече близо три десетилетия - „Факел".
Но има и още по-значимо използване на живота на разузнавача в литературата и киното. Още един, при това прочут в цял свят писател, го използва за прототип. Героят на Юлиян Семьонов - Максим Исаев,
известен най-вече като Щирлиц
е в много отношения... Борис Афанасиев. Но и Семьонов не е от кой знае колко признаващите литературните си тайни. Само че и това не е всичко. Още през 1947 г. в класиката „Подвигът на разузнавача" авторите използват моменти от парижкото приключение на нашия герой.
Но за самия Борис Манолов Атанасов няма книги, няма документални разкази, очерци, няма филми. Той е един от ония легендарни разузнавачи, които си остават докрай неизвестни. Заслугите му са отчитани единствено на свръхсекретни съвещания, на които не се водят нито стенограми, нито протоколи, а отличията им се заключват в специални сейфове и никога не виждат бял свят освен по изключение, и то понякога, поставени върху кадифени подноси и носени по време на траурната процесия към последния им дом. Впрочем Борис умира и е погребан в Москва.
Вече сме отбелязвали, че истинската история на света е историята на тайните служби. Но ако не сме достатъчно авторитетни, за да бъдем приемани безусловно, ще цитираме видните западни изследователи на международния шпионаж - французите Аккос и Ке. „Разузнавачите спечелиха Втората световна война" - казват те. А Борис Афанасиев беше от култовите тайни агенти на тази грандиозна битка. Да си спомним само за Щирлиц! Стигнал е до офицер за специални поръчения в бункера на Хитлер. Срещал се е с него.
Информираният читател вероятно си спомня една сензация на РИА „Новости" отпреди две години: през 1943 г. съветски разузнавач от леговището на фюрера бил готов да го ликвидира. Но
Сталин спрял акцията
боял се, че наследниците на Хитлер на бърза ръка ще сключат сепаративен мир със Запада. Ние за пръв път допълваме картината: името на този готов за саможертва разузнавач е Борис Афанасиев. А ето и още една сензация - той предупреждава фюрера за готвен атентат и така на 20 юли 1944 г. от бомбата на полковник Щауфанберг загива двойник на Хитлер.
Ето и още нещо, което ще разкрием „за пръв път": хващането гуша за гуша между съюзниците е било на косъм по време на битката за Берлин. Капанът на фюрера е бил безпогрешен. До голяма степен продължаването на войната вече на Германия, САЩ и Англия срещу Русия е предотвратена благодарение на Афанасиев. След войната той стига до Аржентина, попада по следите на Мартин Борман и иска от Центъра съдействие за залавянето и отвличането му. Вместо съдействие от Москва обаче пристига заповед за връщането му. Дисциплиниран, Борис изпълнява заповедта. На одеското пристанище (също като в последния роман за Максим Исаев) го чака камионетката, а после и подземията на Лефортово.
Но Афанасиев не е вчерашен, негово писмо стига до Сталин, с когото също се е срещал (на два пъти). Наистина отървава кожата, но е пратен в глуха линия - на научна работа (като в романа на Семьонов).
Борис Цветанов
