Донълд Джеферсън живее в родопското село Барутин
"Приятно ми е, казвам се Комбайн Василев! А вие сигурно сте Трактор Георгиев? Търся госпожа Мотика Петрова..."
Това не е виц! Това са имена на българи, родени в апогея на социалистическия пролетарски ентусиазъм, когато в израз на умопомрачителен идеологически фетишизъм много родители решават, че трябва да кръстят новородените си деца с имената на най-заслужилите оръдия на работническо-селския труд. А за да се заздрави во веки българо-съветската дружба, в офертата от предлагани имена за новородени са включени и имена от пантеона на тогавашната съветска държавна митология - Чапаев, Ленин, Сталин, Брежнев... Така се написва първата страница от историята на абсурдите на българската именна традиция.
Избухването на "нежната революция" в България през 1989 г. отваря нова страница в българските именни абсурди. Отприщеният изведнъж, потискан 45 години, нагон за свобода превръща реалността в гротеска - примитивна слободия, в условията на която се раждат невероятни шедьоври. Извор на вдъхновение стават безкрайните латиноамерикански сериали, които заливат телевизионния ефир. Така се появяват Изаура Петрова, Есмералда Георгиева и други подобни традиционни български имена. Латиноамериканската линия се подсилва и от успехите на бразилските футболни звезди, играещи в Шампионската лига - Роналдо, Роналдиньо, Роберто Карлуш... Е, как да не си кръстиш сина на тях! И после
гордо да разказваш, че си баща на Роналдиньо...
Нали?!
Постепенно обаче латиносериалите отстъпват по количествен показател на американските сериали и филми. Обществото съзнателно и подсъзнателно се американизира, което неизбежно рефлектира върху тънката чувствителност на българския именно-творчески процес. Плод на тази рефлексия са използваните при кръщаване на новородени българчета американски имена - Майкъл, Робърт, Силвестър и други, които вкарват презокеанска нотка и заздравяват българо-американските културни отношения.
Напоследък обаче странностите в именуването на новородени като че ли престанаха.
Появата на дечица с екзотични имена е вече рядка и затова намира толкова много място в пресата. Един от жителите на родопското село Барутин, пострадал от възродителния процес, реши да не си връща старото турско име, а прекръсти направо и името, и фамилията си на третия президент на САЩ Томас Джеферсън. Впоследствие смени името си на Донълд Джеферсън, защото му звучало по-модерно.
В Свищов пък живее Манчестър Юнайтед. Неговото име всъщност е Марин Левиджов, но през 2000 г. решава да се преименува на легендарния британски клуб. Идеята му хрумва по време на знаменателния мач за Купата на европейските шампиони между „Манчестър Юнайтед" и „Байерн" (Мюнхен). „Гледах мача у приятели и „Байерн" водеха с 1:0. Оставаха 2-3 минути до края и станах да си ходя. На вратата казах, че ако стане чудо и ако „червените дяволи" победят в този мач, аз ще си сменя името и
ще се казвам официално Манчестър.
Какво се случи след това, всички футболни фенове знаят. Чудото стана. С два гола в последните минути „Манчестър" обърнаха мача и станаха европейски шампиони. А още на следващия ден подадох молба в съда в Свищов за смяна на името", разказва запалянкото.
Цялата му история бе разказана от актьора Стефан Вълдобрев във втория му режисьорски опит - документалния филм "Манчестър Юнайтед от Свищов". Филмът мина през много фестивали в България и по света, а в момента е включен и във фестивалната програма на канадския "Хот Докс", който се провежда между 26 април и 6 май. Прожекциите му са предвидени за 2 май от 18.30 и на следващия ден от 19.15. Билети могат да се купят онлайн оттук:
http://www.hotdocs.ca/film/title/my_mate_manchester_united
