Когато армейците станат политици: Кой иска задължително военно обучение в България

Българският Конституционен съд ще трябва да даде отговор на въпроса възможно ли е въвеждането на задължително военно обучение на населението без да се връща казармата. Темата бе вдигната за пореден път през последните години и изглежда, че този път ще се задържи по-дълго във фокуса на общественото внимание. В края на мандата си служебното правителство реши да попита Конституционния съд дали основният закон на България допуска провеждането на т.нар. задължителни запасни сборове. Това означава, че се търси опция за привикването на запасняци – това са всички българи, служили в армията, включително и в периода на задължителната казарма, която беше отменена през 2008 година. Статут на запасни имат и всички българи, които са завършили военна подготовка в специализираните учебни заведения в страната или са служили в структурите на Министерството на отбраната, МВР и някоя от специализираните служби.

Прочети още

Допустима ли е задължителната военна подготовка: Решава съдът

Не войната в Украйна, а “конкретната среда за сигурност”

Мотивите, с които правителството

, са два – променената среда за сигурност и неяснота за това дали основният закон позволява провеждането на задължителна военна подготовка. Според чл. 59 от Конституцията:

Военният министър

побърза да поясни пред медии, че конфликтът в Украйна не е повод за внасяне на подобно искане – военните действия се водят на регионално ниво и няма причина да се прехвърлят извън границите на Украйна. Въпреки това моментът, в който се иска подобно тълкуване на текстовете от Конституцията - приети през 2006 година без повече върху тях да е имало висящи въпроси, не трябва да се подценява. “Министерският съвет счита, че от съществена важност е дали конституционната норма допуска регламентиране в специален закон на такава подготовка на българските граждани за защита на отечеството (тук вече не се говори само за запасни, бел. ред.), каквато е необходима според конкретните реалности на средата за сигурност, в т.ч. въвеждане на задължителна подготовка в мирно време на българските граждани със статут на запасни, без обаче това да води до възстановяване на задължителната военна повинност за българските граждани във вида на съществувалата до 1 януари 2008 година наборна военна служба”, се посочва в мотивите на правителството, с които се иска тълкуване на конституционните текстове. От тях не става ясно какво точно се е променило в средата за сигурност, освен войната в Украйна, което да налага поголовното милитаризиране на населението.

Масова милитаризация

На този фон незабелязано мина новината за предложен от парламентарната група на “

” законопроект за запасното войнство. Под прикритието, че с този закон се регламентира дейността на военнопатриотичните и браншови организации на бивши офицери и сержанти от армията, се прокарва един странен текст. Той дава възможност на пенсионирани офицери и сержанти да участват във “военнотехническата подготовка на населението и подрастващите”, което ще става след акт на правителството или военния министър. В случая “военнотехническа” едва ли означава изучаване на историята за старата бойна техника в Националния военно-исторически музей. В мотивите към законопроекта се посочва, че приемането му е “належащо”, тъй като е наложено разбирането, че държавата сама не е в състояние да гарантира сигурността на гражданите си. Затова законът има амбицията да даде сигурността на гражданите в ръцете на… гражданите. И се посочва, че законопроектът (написан с главна буква и това са само част от правописните грешки в текста, бел. ред.) “регламентира един по-широк обхват на хората[,] свързани с отбраната и сигурността на страната”. Без да се споменава откъде черпи данни, вносителите на проекта правят сметка, че към 110 хил. души, които към момента са ангажирани в сигурността, могат да се добавят 1.250 млн. и заедно с ветераните, които са около 90 хил., “се получава една впечатляваща картина”. Този законопроект очевидно ще остане в небитието, тъй като парламентът няма да успее да го приеме, но нищо не пречи, в следващото Народно събрание да бъде внесен отново.

Президентските адютанти – генерал и командир

Малка скоба – в основата на посочените два примера за

стоят две ключови фигури със солидна военна биография зад гърба си. Питането до КС за задължителното свикване на военни сборове е подготвено от екипа на военния министър Димитър Стоянов – полковник, който в периода 2014 – 2016 г. е сред приближените на командира на Военно-въздушните сили по това време – генерал-майор Румен Радев. По-късно Стоянов е назначен за главен секретар на президента Румен Радев, а към настоящия момент е назначен за военен министър в служебното правителство на Румен Радев. Лидерът на “Български възход”

, вносител на законопроекта за запасното войнство, е министър на отбраната в първото служебно правителство, назначено от Румен Радев, след това е и секретар по сигурност и отбрана на президента. Във второто служебно правителство Янев вече е премиер, а в правителството на Кирил Петков, което първоначално се ползваше с доверието на Радев – беше и министър на отбраната. Идеите за връщане на казармата, за да бъдат устойчиви, на първо място трябва да формулират отговор на въпроса: Какво налага това? Общите фрази, че това се прави в името на родината, заради променената среда за сигурност или заради самите граждани, не дават отговори на други въпроси. Например – откъде ще се намерят и колко финансови средства ще са необходими? Как ще бъдат осигурени материалната база и армейската техника, която отдавна е морално остаряла? Привидният отговор е, че ще трябва да се вземе от данъците на всички трудоспособни, за да може самите трудоспособни да се трудоустроят като войници. Не се дава отговор и на въпроса какво ще се случи с работодателите и бизнеса и като цяло – с икономиката, ако периодично хора на трудоспособна възраст напускат работните си места за седмица, две, месец, за да изпълнят дълга си към родината. Това не е безобидна тема и изисква отговорност и отговори. Това не е игра на войници.