Пътят към умните градове на бъдещето минава през две особено важни стъпки – изобретяването на необходимата за целта технология и създаването на регулаторна рамка за правилното функциониране на цялата система. Докато за първото говорим непрестанно и технологичните иновации не спират да се развиват с изключително бърз темп, то законовата рамка и регулацията ги следват с известно закъснение, а нерядко поставят съществени пречки. От технологична гледна точка наличието на новото поколение 5G мрежи е основна предпоставка за появата на умните градове такива, каквито си ги представяме – със свързани светофари, датчици за чистотата на въздуха, умно управление на градския транспорт и паркингите, умно сметосъбиране и сметоизвозване. Но преди да се стигне до реалното използване на 5G мрежата, телекомите в България се сблъскват с редица регулаторни препятствия, които могат да забавят появата на новото поколение мрежи в страната. Необходима е целенасочена държавна политика, която да разреши възможно най-бързо три ключови въпроса.

Освобождаване на спектъра

Задача номер едно за държавите по целия свят, в това число и България, е да освободят необходимите части от спектъра, така че 5G мрежата да може да заработи. Съгласно решение на Европейския парламент от миналата година най-късно до 2022 г. спектърът в 700 MHz трябва да бъде освободен. Същото решение стимулира държавите членки на Европейския съюз до 2020 г. да имат поне един град с 5G мрежа. За да се случи това, трябва да бъде свободен и спектърът в 800 MHz, който в момента е зает за нуждите на отбраната. България е единствената държава в ЕС, в която този обхват не е предоставен за граждански нужди.

Цена на ресурса

Другият голям въпрос, който трябва да се реши с разпределянето на спектъра, е колко скъп трябва да е самият ресурс. Тарифата на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) е приета още през 1999 г. и вече не отговаря на днешните пазарни условия. По онова време потребителските услуги бяха свързани основно с гласов трафик и SMS-и. Днес към това добавяме данни, видео, филми, снимки, умни градове, свързани устройства, гледане на телевизия онлайн, стрийминг. Стотици пъти повече честотен ресурс е необходим, за да обслужваме нарасналото потребителско търсене и нуждите на бизнеса. Необходима е ревизия на цената на ресурса, така че да не натовари крайната потребителска цена, а от друга – да отключи инвестиции в нови мрежи и услуги. Европейската комисия също води разговори с държавите членки относно негативните ефекти на прекомерните тарифи за честотен ресурс и съответно подкрепя страните, които действат стратегически. България има шанса да се нареди във втората категория. В Европа обаче има и добри примери за решаване на този проблем. Например Франция се отказа от първоначалната такса, която телекомите плащат за спектъра, срещу поемане на ангажимент от тяхна страна за по-бързото изграждане на 5G инфраструктурата.

Строителното законодателство

Втората стъпка, след като операторите получат честотите, е изграждането на цялата технологична инфраструктура. В България това също се оказва предизвикателство, защото законодателството изисква всяко обновяване на базовите станции да се третира като построяване на изцяло нов обект. Големият проблем е, че същата процедура трябва да бъде преминавана при всяка смяна на технологията и съответната промяна на оборудването, независимо че съществени промени в конструкцията няма. България е сред малкото, ако не и единствена държава, в която режимът е толкова обременителен и консервативен. В съседните държави – Гърция, Румъния, Сърбия и Северна Македония, този процес вече е либерализиран. Това поставя българските оператори в изключително неблагоприятна конкурентна позиция.

Бъдещето

След преминаването през целия този лабиринт от проблеми на европейско ниво вероятно ще бъдат въведени и стандартни процедури от гледна точка на киберсигурността на мрежите на континента. Предизвикателствата са много, но и държавите членки трябва да си дадат сметка колко важно е изминаването на този технологичен път в името на едно по-добро бъдеще, когато ще можем да говорим за истински умни градове.